Решение № 68 от 20.05.2025, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. ***, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тодор Ил. Тихолов при участието на секретаря Десислава Г. Бунева като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Гражданско дело № 20244420100618 по описа за 2024 година

По искова молба вх.№2954/21.10.2024г. пред НРС е образувано настоящото дело, в което като ищец е посочен „***“ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление в гр.***, р-н ***, бул. “***”№81В, представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез юрк. Е.Ц. срещу Д. М. З., ЕГН********** с настоящ и постоянен адрес в с.***, общ.***, ул.“***“***

В исковата молба се твърди, че във връзка с Разпореждане ***71 от 18.08.2023 по ч.гр.д.№529/2024г. по описа на РАЙОНЕН СЪД ***, Гражданско отделение, получено на 21.08.2023г., дружеството било уведомено, че длъжникът Д. М. З., ********** е депозирал възражение срещу издадената заповед, в законоустановения срок, като в тази връзка „***“, ЕИК:*** упражнило правото си да предяви иск, с който да моли съда признае за установено по отношение на ответника Д. М. З., **********, че същият дължи на „***“, ЕИК:*** вземане, предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по ч.гр.д.№529/2024г. по описа на РАЙОНЕН СЪД *** и издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Твърди се от ищеца, че на 18.02.2022г., длъжникът Д. М. З., ********** сключил Договор за потребителски кредит №794241 със „Стик - Кредит“АД, по силата на който е получил сумата от 800лв., срещу което се съгласил да върне една вноска в срок до 20.03.2022г., когато падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Твърди се, че бил уговорен и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05%, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.

1

Допълва се, че съгласно чл.9 от ЗПК, договорът за паричен заем бил договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Сочи, че страни по договора за паричен заем били потребител и кредитор, като потребител било всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Допълва се, че било видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем №794241 от 18.02.2022г. сключването между страните на договор, задълженията по който ответната страна не изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

В тази връзка се посочва, че разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая се тъврди, че представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване, а според ищеца изложеното обосновавало извод, че процесният договор бил действителен, като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК.

Тъврди се, че съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В чл.51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит се сочи, че било уговорено „Стик - Кредит“АД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считали за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на е- mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит.

По отношение самия договор се излагат доводи за това, че бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗГТФУР/. Бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника се твърди, че била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 2 от ЗПФУР се сочи, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Твърди се, че дори съдът да не приеме, че договорът не е сключен по електронен път, то следвало да приеме, че договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Изтъква се, че ответникът Д. М. З., ********** не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

Освен това се твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г., „Стик - Кредит“АД като цедент, прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „***“ЕООД, ЕИК***. Допълва се, че вземането срещу длъжника по настоящото производство било индивидуализирано в Приложение №1, извадка от която била приложена към исковата молба. Сочи се, че длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и с уведомление, изпратено нас посочения от потребителя имейл адрес. Той не изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

От ищеца се твърди още, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника имало за цел, длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не било титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика се твърди, че нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Твърди се, че законът не бил предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено.

В случай, че съда приеме, че уведомяването на длъжника - ответник по делото на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно се молли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. (Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.

3

№ 1711/2013 г., I т.о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о„ ВКС).

С оглед горното се навеждат доводи, че съда следва да приеме за установено, че ответникът Д. М. З., ********** дължи на „***“ ЕООД, ЕИК *** парично вземане, конкретизирано в т.9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по образуваното ч.гр.д.№529/2024г., а именно сумата в общ размер от 2419.16 лв., формирана както следва, а именно главница в размер на 800лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 24лв. за периода от 18.02.2022г. до 20.03.2022г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 259.32лв. за период от 20.03.2022г. до 28.08.2024г.; неустойка по чл.17 от договора за кредит в размер на 1335.84лв., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Сочи се, че претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от длъжника по силата на чл.2, раздел X, „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

Допълва се, че за периода от 13 март 2020г. до 13 юли 2020г. законна лихва за забава по Договора за кредит не била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.).

Предвид гореизложеното се твърди, че „***“ ЕООД имало правен интерес да сезира съда с настоящия установителен иск за вземане в общ размер от 2419.16 лв. срещу ответника Д. М. З., ********** и съда след като се запознае с доказателствата по делото и изложените аргументи, да постановите решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника Д. М. З., **********, че същият дължи на „***“, ЕИК *** сумата в общ размер от 2419.16лв., от които главница в размер на 800лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 24лв. за периода от 18.02.2022г. до 20.03.2022г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 259.32лв. за период от 20.03.2022г. до 28.08.2024г.; неустойка по чл.17 от договора за кредит в размер на 1335.84лв., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

По образуваното ч.гр.д.№529/2024г. по описа на РАЙОНЕН СЪД ***, 4 гражданското отделение по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, „АПС Бета ***“ ЕООД заплатило държавна такса в размер на 48.38лв. съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв., съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ, като в тази връзка на основание чл.78 от ГПК се претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски за държавна такса в размер на 50лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Прави се искане съда да осъди ответника Д. М. З., ********** да заплати гореописаните и сторени от дружеството - ищец съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д.№529/2024г. по описа на РАЙОНЕН СЪД ***, гражданско отделение и по настоящото производство на обща стойност от 248.38 лв.

В случай на оспорване на иска от страна на ответника, респективно на направените доказателствени искания се моли съда да даде възможност на ищеца да вземе становище, както и да ангажира допълнителни доказателства, които ще бъдат конкретизирани с оглед характера на направените оспорвания и указано от съда разпределение на доказателствената тежест.

В случай, че представител на „***“ ЕООД не се яви на първото открито съдебно заседание, при липса на пречки за това, съда да даде ход на делото и същото да се гледа в отсъствие на ищеца.