Решение № 184 от 23.05.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. С., 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Ваня Н. Иванова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20221800500080 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260099 от 17.11.2021 г. по гр. д. № 343/2019 г. на Свогенския районен съд е обявен за относително недействителен по отношение на В. В. Г. по предявения иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД срещу Й. Д. Л., Д. Й. Л., ХР. Й. Л. и ИВ. ХР. Л., договор за дарение на недвижим имот от 27.04.2018 г., обективиран в нотариален акт № 125, т. І, рег. № 979, дело № 111/2018 г. на нотариус с рег. № 153 на Нотариалната камара, по силата на който Й. Д. Л. е дарил на децата си Д. Й. Л. и ХР. Й. Л. правото на собственост върху УПИ ХІХ-571 в кв. 35 по ПУП на с. В.Т., заедно с построените в имота масивна вилна сграда със застроена площ 42 кв.м. и масивен гараж със застроена площ 22 кв.м., като е запазил за себе си и за съпругата си ИВ. ХР. Л. правото на ползване върху дарения имот.

Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноските по делото в общ размер 643,46 лв.

Решението е обжалвано от ответниците в първоинстанционното производство като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдоприозвидствените правила, с искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърли предявения иск. В жалбата се поддържа довод за липса на предпоставките на чл. 135 от ЗЗД. Сочи се, че по делото не е доказано наличието на вземане на ищеца по отношение на ответника Й. Д. Л., респ. че ищецът има качеството „кредитор” в настоящото производство. Поддържа се липса на правен интерес от воденото на иск по чл. 135 от ЗЗД поради това, че по образуваното от ищеца изпълнително дело ищецът е бил насочил изпълнение върху друг имот собственост на жалбоподателя Й.Л., върху който е била наложена възбрана, както и че това изпълнително производство е било прекратено по силата на закона поради настъпила перемпция, поради което и доколкото към настоящия момент не е образувано ново изпълнително дело, възможността за принудително 1 събиране на вземането е преклудирана. Поради това жалбоподателите считат, че не е налице вземане, което може да бъде изпълнено по принудителен ред - липсва първата предпоставка на иска по чл. 135 от ЗЗД. Сочи се, че не е налице и увреждане на ищеца при процесното разпореждане с недвижимия имот по смисъла на чл. 135 ЗЗД, тъй като към датата на сключване на договора и към настоящия момент жалбоподателят Й.Л. е собственик на други имоти, от коти ищецът би могъл да се удовлетвори.

С писмения си отговор ответникът по жалбата оспорва същата. Излага аргументи за наличие на всички предпоставки на фактическия състав на иска по чл. 135 от ЗЗД, както и доводи срещу всички изложени в жалбата оплаквания.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

В. В. Г. е предявил срещу Й. Д. Л., Д. Й. Л., ХР. Й. Л. и ИВ. ХР. Л. иск за обявяване за недействителен спрямо него на договор за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 125, т. І, рег. № 979, дело № 111/27.04.2018 г. на помощник нотариус по заместване на нотариус А. Чолев, с район на действие РС - Своге, с който Й. Д. Л. е дарил на Д. Й. Л. и ХР. Й. Л. недвижим имот, представляващ УПИ ХІХ-571 в кв. 35 по подробния устройствен план на с. В.Т., заедно с построените в имота масивна вилна сграда и масивен гараж, и е запазил за себе си и съпругата си ИВ. ХР. Л. правото на ползване върху дарения имот.

В исковата молба се твърди, че с присъда от 19.02.2018 г. по НОХД № 12270/2017 г. на Софийски районен съд ответникът Й. Д. Л. е осъден да заплати на ищеца сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на нанесен му побой, като с решение от 09.07.2018 г. по ВНОХД № 1378/2018 г. на СГС присъдата била изменена в частта относно присъденото обезщетение, като за претърпените неимуществени вреди било определено обезщетение от 6000 лв. За това вземане на ищеца срещу ответника Й.Л. бил издаден изпълнителен лист, както и за присъдените му в наказателното производство разноски. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. дело № 20187930400643 по описа на ЧСИ Наталия Дангова. Към момента на предявяване на иска ответникът Й.Л. не е погасил задължението си по изпълнителния лист. Твърди се, че с нот. акт № 125, т. І, рег.

№ 979, дело № 111 от 27.04.2018 г. ответникът Й.Л. е сключил договор за дарение на гореописания недвижим имот в полза на ответниците – негови деца Д. Й. Л. и ХР. Й. Л., като запазил за себе си и съпругата си ИВ. ХР. Л. правото на ползване върху дарения имот.

Твърди се, че тази сделка уврежда кредитора – ищец, доколкото намалява имуществото на длъжника, което би могло да послужи за удовлетворяване на кредиторите му.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са подали писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на иска. Оспорват твърдението в исковата молба за наличие на ликвидно и изискуемо вземане спрямо първия ответник. В тази връзка излагат довод, че образуваното изпълнително дело въз основа на посочения в исковата молба изпълнителен лист следва да бъде прекратено, тъй като единственото извършено по това дело изпълнително действие е било вписване на възбрана върху недвижим имот, който към момента на вписването на възбраната не е принадлежал на длъжника по изп. дело Й.Л.. Сочи се също, че сумите по изпълнителното дело не са дължими от ответника Й.Л., тъй като с посочената присъда той е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2 от НК и осъден по гражданския иск по чл. 45 от ЗЗД с неясни мотиви, и че е било установено още от първоинстанционния съд, че не е налице деянието, за което е повдигнато обвинението, с оглед на което ответниците считат, че не е налице деликт, както и не нелице дължимост на сумите по изпълнителното дело, образувано срещу първия ответник. Излагат и възражение, че сключването на процесния договор за дарение не уврежда ищеца, тъй като с него са уредени имуществени отношения между ответниците като собствеността върху имота е прехвърлена изцяло на децата на Йордан и Иванка Л.и.

Твърди се, че освен тези недвижими имоти, първият ответник към датата на сключване на 2 договора за дарение е притежавал и друг недвижим имот, описан в отговора на исковата молба, и ищецът би могъл да потърси удовлетворение на вземането си от този имот.

Въвежда се и възражение за липса на правен интерес у ищеца от водене на иск по чл. 135 от ЗЗД предвид обстоятелството, че по образуваното изпълнително дело ищецът вече е насочил изпълнението върху друг имот на ответника Й.Л., върху който имот е вписана възбрана.

След преценка на събраните доказателства въззивният съд фактическа страна: намира следното от

С присъда от 19.02.2018 г. по НОХД № 12270/2017 г. на Софийски районен съд Й. Д.

Л. е признат за невиновен в извършването на 22.10.2010 г. на престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 2, вр. ал. 1 от НК, като същият е осъден да заплати на В. В. Г. на основание чл. 45 от ЗЗД сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди от причинено на 22.10.2010 г. в гр. С., ж.к. „Т.”, л. 50, вх. Д, пред абонатна станция, намираща се в мазето на входа, деяние, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата счупване на 6 предни зъби на долната челюст, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. С решение от 09.07.2018 г. по ВНОХД № 1378/2018 г. на Софийски градски съд горепосочената присъда на СРС е изменена като е намален размера на обезщетението по чл. 45 от ЗЗД на 6000 лв., а в останалата част присъдата е потвърдена. Въз основа на влязлата в сила присъда в гражданската й част на 21.08.2018 г. е издаден изпълнителен лист в полза на ищеца срещу ответника Й. Д. Л. за сумата 6000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

С нотариален акт № 125, т. І, рег. № 979, дело № 111/27.04.2018 г. на нотариус А.

Чолев с район на действие РС- Своге първият ответник е дарил на втория и третия ответници – негови деца, собствения му недвижим имот, представляващ УПИ ХІХ-571 в кв.

35 по плана на с. В.Т., заедно с построените в имота вилна сграда и гараж.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Искът е допустим с оглед твърденията на ищеца, че е кредитор на ответника Й. Д. Л. по конкретно негово неудовлетворено вземане, произтичащо от извършено непозволено увреждане и представляващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди, и че последният е извършил действие, с което го уврежда – сключване на договор за дарение в полза на втория и третия ответник.

Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Това право възниква при наличието на фактически състав, включващ следните елементи: 1. наличие на твърдяно неудовлетворено вземане на ищеца, възникнало преди извършването на действието, чието обявяване на недействителност се иска. Не е необходимо това вземане да е изискуемо и ликвидно, а извод за несъществуването на вземането може да се направи, само ако същото е отречено със сила на пресъдено нещо; 2. извършване на действие от страна на длъжника, което уврежда кредитора; 3. субективен елемент - знание на длъжника /респ. и на лицето, с което е договарял при възмездно действие/, че извършеното от него действие уврежда кредитора.

В чл. 135, ал. 3 от ЗЗД е предвидена възможност за атакуване от кредитора на увреждащите действия, извършени от длъжника преди възникването на вземането му, но при наличие на специална субективна предпоставка – увреждащото го действие да е било предназначено от длъжника и лицето, с което последният е договарял, да увреди кредитора, т. е. в тази хипотеза е необходима увреждаща цел на страните по действието.

Разграничението между двата състава по чл. 135, ал. 1 и чл. 135, ал. 3 от ЗЗД е относно съотношението между времето на възникване на вземането на кредитора и времето на 3 извършване на увреждащото действие на длъжника.

В случая е налице хипотезата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Вземането на ищеца произтича от осъществен на 22.10.2010 г. от първия ответник срещу него деликт, с извършването на който е възникнало вземането му за заплащане на обезщетение за претърпените от деликта неимуществени вреди. Вземането на ищеца спрямо първия ответник е установено със сила на пресъдено нещо – с влязъл в сила съдебен акт /представената присъда по НОХД № 12270/2017 г. на СРС и въззивното решение по ВНОХД № 1378/2018 г. на САС/, с оглед на което направеното възражение за недоказаност на качеството ищеца – жалбоподател на кредитор на първия ответник е неоснователно.

Процесният договор за дарение между длъжника и ответниците Д.Л. и Х.Л. е сключен на 27.04.2018 г.– след възникване на вземането на кредитора, основано на извършения на 22.10.2010 г. деликт. С оглед на обстоятелството, че атакуваната сделка е извършена след възникване на вземането на кредитора, е налице хипотезата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Без правно значение за установяването на качеството на ищеца на кредитор на ответника като предпоставка на фактическия състав на иска по чл. 135 от ЗЗД е образуването на изпълнително производство за удовлетворяване на вземането на ищеца, респ. развитието на образуваното изпълнително производство. Принципното съображение е, че кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е лице, което има неудовлетворено вземане, което вземане не е необходимо да е изискуемо и ликвидно, и за което не е необходимо кредиторът да разполага с изпълнителен титул. Качеството на ищеца на кредитор произтича от материалното правоотношение, а не от изпълнителното основание. Следователно, всякакви възражения, свързани с образуваното за принудително удовлетворение на вземането на ищеца изпълнително производство, респ. и възражения, че изпълнението е било насочено върху друг имот на длъжника, както и че изпълнителното производство е било прекратено поради настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, каквито са направени от жалбоподателя, са неотносими в производството по чл. 135 от ЗЗД. Актуалното състояние на изпълнителното дело е без значение, като прекратяването му поради настъпила перемпция не погасява самото вземане, както е посочил и първоинстанционният съд в решението си.