Решение № 161 от 31.03.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20251001000683 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 559 от 15.04.2025 г. по т.д. № 611/2024 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VI-25 състав е прогласен за нищожен на основание чл. 38, вр. с чл. 24, ал.1, т. 9 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, вр. с чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД договора за заем Бизнес кредит клиентски № 6263/ 7.03.2019 г., сключен между А. П. Ц. едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „АЛЛА - А. П.“ - гр. София, като заемополучател и „Лено“ АД - гр. Пловдив, като заемодател ; „Лено“ АД - гр. София е осъдено да заплати на А. П. Ц. от гр. *** на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата 993.95 евро, представляваща разликата между реално предоставени по договора 20 000 евро и върнати от А. П. Ц. общо 20 993.95 евро, като платена без основание по нищожния договор за заем Бизнес кредит клиентски № 6263/ 7.03.2019 г.

С решение № 1132 от 30.07.2025 г. по същото дело е оставена без уважение молбата на А. П.

Ц. от гр. *** за допълване на основание чл. 250 от ГПК на решение № 559 от 15.04.2025 г., като в диспозитИ. бъде постановено заличаване на договорната ипотека, учредена с нотариален акт № 103, т.1, рег. № 771, дело № 69/2019г. на нотариуса С. И., с район на действие Районен съд - Балчик.

1

Срещу решение № 559 от 15.04.2025 г. е подадена въззивна жалба от „Лено“ АД - гр. София, в която се твърди, че е неправилно и необосновано.

Необосновано съдът приел, че въпросния договор е потребителски, като отхвърлил възраженията по чл. 286, ал. 3 от ТЗ и приел, че щом А. П. не е водела отделно счетоводство и не е подавала ГФО, то не е извършвала търговска дейност. Ищцата не доказала твърдението си, че сумата е била използвана за лични цели.

Молбата е решението да бъде отменено като бъде постановено друго решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Ответницата по въззивната жалба А. П. Ц. - лично и в качеството й на едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „АЛЛА - А. П.“ - гр. София, в писмения отговор я оспорва като неоснователна.

От събраните доказателства се установило, че в качеството си на едноличен търговец тя не е подавала нито данъчни, нито осигурителни декларации и не е била регистрирана като самоосигуряващо се лице- била пенсионер и доходите й били от пенсия и социални помощи.

Противно на твърденията на въззивника в хода на производството при проведеното пълно обратно доказване била оборена презумпцията на чл, 286, ал. 3 от ТЗ. Несъстоятелно било възражението, че свидетелските показания са недопустими.

Молбата е решението да бъде оставено в сила.

Срещу постановеното по реда на чл. 250 от ГПК решение № 1132 от 30.07.2025 г. е подадена въззивна жалба от А. П. Ц. от гр. *** - лично и в качеството й на едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „АЛЛА - А. П.“ - гр. София, в която се твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения.

Необоснован бил извода, че заличаването на ипотеката е било заявено като искане, а е трябвало да бъде предявен самостоятелен отрицателен установителен иск, че ипотеката е погасена, тъй като заличаването на ипотеката не съставлявало законна последица от уважаването на иска за прогласяване на нищожност на договора.

Молбата към съда е решението да бъде отменено, като диспозитИ. на първоначалното решение бъде допълнен с постановяване на заличаване на договорната ипотека.

-3-

Ответникът по въззивната жалба „Лено“ АД - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна, изтъквайки правотата на извода, че заличаване на ипотеката може да се иска единствено и само със самостоятелен отрицателен установителен иск.

2

Молбата към съда е да остави жалбата без уважение.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

В исковата молба ищцата А. П. Ц. - лично и в качеството й на едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „АЛЛА - А. П.“ - гр. София, твърдяла, че сключила с ответника „Лено“ АД договор за заем „Бизнес кредит“ № 6263/7.03.2019г., по силата на който заемодателят се задължил да й предостави лихвоносен обезпечен заем с максимален размер на главницата 20 000 евро, която сума тя се задължила да върне заедно с лихва в размер на 27% годишно в срок до 180 месеца от датата на сключването на договора. За обезпечение на вземането на ответника ищцата учредила ипотека върху собствен недвижим имот, с идентификатор ***, подробно описан в нотариален акт № 103, том I, рег.

№ 771, н. д. № 69 от 2019 г. До деня на подаването на исковата молба ищцата погасила сумата 20 993 евро.

Въпреки че договора бил подписан от ищцата в качеството на едноличен търговец, тя била потребител по смисъла на ЗЗП и по-строгите изисквания към търговците не били приложими спрямо нея. През 2019 г. тя се свързала с кредитен консултант при ответника, която предложил да сключи договор за кредит, като регистрирането й като едноличен търговец било поставено като условие за сключване на договора за кредит. От деня на регистрацията като такъв и досега тя не била водила счетоводство и не била извършвала каквато и да било търговска или друга стопанска дейност. Договорът бил сключен изцяло с оглед личните, потребителски нужди на ищцата и затова тя следвало да се ползва от потребителска защита.

При сключването на кредита не било спазено изискването в чл. 24, ал. 1, т. 9 от Закона за кредитите на недвижими имоти на потребители (ЗКНИП) да бъде посочен годишен процент на разходите по кредита, което представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла па чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Нищожна била клаузата на чл. 2.1. (b) т. (i) от договора, като противоречаща на чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП.

Чистата стойност на кредита била 20 000 евро, като ищцата била заплатила 20 993 евро и в съответствие с чл. 39 от ЗКНИП надплатената сума от 993 евро подлежала на връщане от ответника.

Нищожността на договора предпоставяла нищожност и на ипотечното право, поради което учредената в полза ответника ипотека следвало да бъде заличена.

При тези фактически твърдения молбата към съда била да постанови решение, с което да прогласи за недействителен договор за заем Бизнес кредит № 6263 от 7.03.2019 г. на основание чл. 38, вр. с чл. 24, ал.1, т. 9 от ЗКНИП, вр. с чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД ; да осъдите „Лено“ АД да заплати на ищцата на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД сумата 1 941.87 лева, представляваща дадено без основание, ведно със законната лихва за забава от 3 датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане ; да постанови заличаване на договорната ипотека, учредена с нотариален акт № 103, том I, рег. № 771, н.д.

№ 69/ 2019 г. на основание чл. 179, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД.

В писмения отговор ответникът „Лено“ АД - гр. София оспорил исковете като неоснователни. В договора било изрично посочено, че се предоставя заем на лице, осъществяващо търговска дейност, което поело ангажимент да използва заема за оборотни средства. От неговото съдържание не можело да се изведе извод, че се сключва с оглед на личните потребителски нужди на ищцата. Не отговаряли на истината твърденията, че тя е била принудена да учреди едноличен търговец за да сключи договора.

Неоснователността на исковете за прогласяване нищожността на договора автоматично водела след себе си заключение за неоснователност и на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1от ЗЗД.

Искането за заличаване на учредената договорна ипотека било недопустимо, тъй като за заличаването се изисквало предявяването на нарочен иск, какъвто не бил предявен.

Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни.

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.

С договор за заем „Бизнес кредит“ № 6263 от 7.03.2019 г., с удостоверяване на подписите на страните, извършено в нотариалното производство с рег. № 769/ 7.03.2019 г. на нотариуса С.

И., с район на действие Районен съд - Балчик, „Ленно“ АД предоставило на А. П. Ц. едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „АЛЛА - А. П.“ сумата 20 000 евро с фиксирана лихва в размер на 27% годишно върху усвоената и непогасена част от главницата, за „оборотни средства“, със срок на погасяване до 180 месеца по приложения погасителен план. За обезпечаване на вземането на заемодателя, с нотариален акт № 113, т.І, рег. № 771, дело № 69 от 7.03.2019 г. на нотариуса С. И. солидарният длъжник А. П. Ц. учредила договорна ипотека върху собствения си

-5- недвижим имот в с. Оброчище, община Балчик, област Добрич : еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, ведно с лятна кухня с идентификатор ***, ведно с дворното място, върху което са построени сградите, представляващо поземлен имот с идентификатор ***.

Според приетото в съдебното заседание на 21.03.2025 г. заключение на счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Л. Б., с нареждане за превод в чуждестранна валута от 8.03.2019 г. от банковата сметка на „Лено“ АД в „Централна кооперативна банка“АД по банковата сметка на А. П. Ц. в „Банка ДСК“АД била преведена сумата 18 825.53 евро с посочено основание за плащане „Договор за заем кл.№ 6263 от 7.03.2019 г. т.2.2.b.(b)(i)“. От сумата на кредита е била удържана такса за юридическо и административно обслужване за 4 заема по т.2.1 от договора в размер на 1 114.47 евро. Отделно от нея била удържана такса от 60 евро, като разплащателната сметка на „Лено“ АД била заверена с разход в размер на 41.32 евро с основание: „такса за валутен превод дог. за заем кл.ном. 6263 от 7.03.2019, т.

2.2.b.“ и 30 евро с основание „такса всички разноски на наредителя“. По този начин била усвоена цялата сума на предоставения кредит от 20 000 евро. По договора за заем постъпили суми в общ размер 21 453.95 евро с които били погасени следните задължения : главница 8.35 евро, възнаградителна лихва - 450 евро, наказателна лихва - 14 130.97 евро , такси на ЧСИ - 865.93 евро , юрисконсултско възнаграждение - 3 008.75 евро , държавни такси 1 981.58 евро , такса за принудително събиране на кредита - 1 008.37 евро. Непогасената главница по договора била 19 991.65 евро.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява въззивната жалба на „Лено“ АД срещу решение № 559 от 15.04.2025 г. като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна по делото, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, намира релевираните във въззивната жалба конкретни оплаквания за неправилност на решението за неоснователни, като споделя съображенията, изложени в мотивите на обжалвания акт, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК, а в допълнение счита за необходимо да посочи и следното.

Доводите за неправилност на решението са основани на несъобразяването на обстоятелството, че договора е „търговска сделка съобразно презумпцията на чл. 286, ал.3, вр. с ал. 1 от ТЗ, тъй като заемодателят и заемополучателят са търговци“, и не е бил сключен „за потребителски нужди“.

От съществено значение за правилното решаване на спора, преди всичко е изясняването на въпроса относно активно легитимираната страна в процеса, предвид обстоятелството, че заемополучател по договора е едноличен търговец. В правната доктрина е възприето становището, че с възникването на едноличния търговец физическото лице придобИ.

„търговска правосубектност“ - сдобИ. се с допълнително качество, наличието на което се свързва с допълнително интегриращ се към него правен субект - този на търговец.

Въпросният субект не е нещо самостоятелно и отделено от самото физическо лице, не е някаква превърната форма на неговото съществуване. Той е само търговскоправна версия на физическото лице, вариант на допълнително превъплъщение, от който то при желание може да се възползва. (Сарафов, П. Физическото лице търговец. С.: Сиби, 2012, с.37). Според приетото в определение № 389/ 1997 г. по ч.гр.д. № 269/ 1996 г. на ВКС, V г.о. „с 5 регистрирането си като едноличен търговец физическото лице не придобИ. правосубектност, различна от тази, която притежава като физическо лице“. С придобИ.нето на търговско качество от физическото лице то разширява своята правоспособност, тъй като придобИ. възможност да е носител едновременно на търговски и граждански права и задължения. В това си качество всеки едноличен търговец „отговаря с едно и също имущество и по задълженията си, възникнали в резултат на упражняването на търговската си дейност, и за всякакви други имуществени отношения, в които той влиза в частния си живот“ (Решение № 478/ 1994 г. по гр.д. № 1399/ 1993 г. на ВС, V г.о.).