Решение № 16312 от 29.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16312 гр. С., 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.Б.А. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20241110101763 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от **************, ЕИК **********, против С. В. В., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди по отношение на следния недвижим имот – апартамент 27, находящ се в *************, с аб. № 200141. В исковата молба се сочи, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 3 593,82 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2023 г. до изплащане на вземането, 622,15 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 05.10.2023 г., 23,54 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.09.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и 5,37 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 05.10.2023 г. Навежда твърдения, че депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 57404/2023 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника и разпоредил същият да заплати на заявителя претендираните суми. Препис от заповедта е бил връчен на длъжника, като в указания срок същият е депозирал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради което са предявени настоящите искове. Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ************** на потребители в гр.

С., приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия били определени редът и срокът, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договора е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума.

Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от ************, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.

1

Искането е съдът да признае за установено, че С. В. В., ЕГН **********, дължи на ************** сумата 3 593,82 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 622,15 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 05.10.2023 г., сумата 23,54 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.09.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата 5,37 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 05.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.10.2023 г. по ч.гр.д. № 57404/2023 г. по описа на СРС, 154 състав.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника. Със същия не оспорва обстоятелството, че живее на посочения адрес, не оспорва представените към исковата молба документи за собственост, както и размера на начислената ТЕ за периода след отразяване на изравнителните смети по периоди. Счита предявените искове за неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени поради изтекла погасителна давност. Навежда твърдения за неоснователност на претенцията на ищеца поради липса на качеството потребител на ТЕ за процесния период. Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Третото лице помагач ********** не излага становище по основателността на претенциите.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Към исковата молба и от третото лице помагач на страната на ищеца са представени писмени доказателства, които съдът е приобщил към делото като допустими, относими и необходими, от значение за правилното решаване на делото.

Като писмено доказателство по делото е приет договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ с рег. № 122, том XVIII от 1988 г., от който се установява, че на 26.12.1988 г. В. С.ов В. е придобил собствеността върху следния недвижим имот – новопостроено жилище № 27, находящо се в жилищната сграда - блок № 26, на VI /шести/ етаж, построена върху държавна земя, ж.к. “***********” в гр. С., заедно с припадащите се избено помещение № 27 и 1.628% идеални части от общите части на сградата.

Приет е нотариален акт за дарение на недвижим имот № 125, том I, рег. № 1660, дело № 120 от 2007 г. на нотариус Е.Е., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 052, с район на действие Софийски районен съд, от който се установява, че на 17.05.2007 г. С. В.

В., ЕГН **********, е дарил на двете си ненавършили пълнолетие деца: на В. С.ов В., ЕГН ********** - собствената си 1/8 идеална част и на А. С.ов В., ЕГН ********** - собствената си 1/8 идеална част от следния недвижим имот – апартамент № 27, находящ се в гр. С., ж.к. “***********”, блок № 342 (бивш блок № 26), етаж 6, заедно с припадащите се избено помещение № 27 и 1.628% идеални части от общите части на сградата. Върху дарените 1/8 идеална част на В. С.ов В. и 1/8 идеална част на А. С.ов В. от имота, дарителят С. В. В. си е запазил правото на ползване докато е жив.

Прието е удостоверение за наследници с изх. № РЛН20-УГ51-4910 от 21.08.2020 г., издадено от Столична община, район “**********”, от което се установява, че Д.Н. В.а, ЕГН **********, е починала на 11.02.2013 г., със семейно положение: вдовица, като след смъртта си е оставила за свои наследници по закон Е.Г.М., ЕГН ********** (дъщеря) и С. В. В., ЕГН ********** (син).

По делото са приети пълни данни за лицето Д.Н. В.а, ЕГН **********, от които се установява следното: семейно положение – омъжена, пореден брак: 2, съпруг - В. С.ов В., ЕГН ********** (починал), дъщеря - Е.Г.М., ЕГН **********, син - С. В. В., ЕГН **********, баща – няма данни, майка – няма данни.

Прието е удостоверение, издадено от Столична община, район “**********”, по заявление на ищцовото дружество с вх. № АГ-30-314 от 08.07.2013 г., от което се установява, че сграда, находяща се в ж.к. “**********” със строителен номер бул. “XXV конгрес”, блок 2

26, е с настоящ административен адрес: гр. С., ж.к. “***********”, блок 342.

Прието е заявление-декларация от 29.01.2004 г., подадено от Д.Н. В.а, ЕГН **********, за откриване на партида на нейно име за топлоснабден имот: ж.к.

“***********”, **********. В заявлението като досегашен потребител е посочен В. С.ов В., аб. № 200141.

Приета е декларация от Д.Н. В.а от 28.01.2004 г., с която същата декларира, че ще използва имота си за жилищни нужди, като се задължава при използването или предоставянето му на други лица за извършване на стопанска дейност да уведоми писмено продавача в 30-дневен срок.

Представен е протокол от 15.08.2008 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се на адрес в гр. С., ж.к. “**********“, ********, от който се установява, че за топлинен счетоводител е избран “************” ООД.

Видно от представения договор № Д-0-69/03.06.2020 г., ищецът е възложил на ************ да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на доставена топлинна енергия за процесния период.

Приети са Общи условия за продажна на топлинна енергия на битови абонати от “*********” ЕАД на клиенти в гр. С. (ОУ – 2016 г.), одобрени от ДКЕВР, в сила от 12.08.2016 г.

От приетите по делото от третото лице помагач писмени доказателства се установява, че през процесния период за топлоснабдения имот са издадени две изравнителни сметки за отоплителен сезон 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. и 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., като са съставени и протоколи за неосигурен достъп.

В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл. 146 ГПК съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда съдебнопредявените си права. Страните са изразили становище, съобразно което проектодокладът е приет за окончателен.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 и чл. 150 ЗЕ:

За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен вестник, от 09.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

Ответникът не излага възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите 3 условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на „*********“ ЕАД са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.