Решение № 113 от 01.07.2010, Районен съд - Свищов

Р Е Ш Е Н И Е

№ 113 гр. СВИЩОВ, 01.07.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СВИЩОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание проведено на седемнадесети юни две хиляди и десета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО

ЙОРДАНОВ

Секретар: П.Б.

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Ивайло

Йорданов гражданско дело № 242 по описа на съда за

2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обективно и субективно съединени искови претенции с правна квалификация чл. 143 и чл. 149 СК

Депозирана е искова молба от П.Г. Д. - М., в качеството и на майка и законен представител на малолетните си деца П. К. М., роден на ***г. и А. К. М., родена на ****** срещу К.П.М., в която се ангажират твърдения, че ответникът е баща на децата, че от края на месец септември 2009г., родителите са във фактическа раздяла, от който момент, грижите за отглеждане и възпитанието на децата са поети от майката. Твърди се, че след фактическата раздяла ответникът не заплаща издръжка на своите деца, а издръжката на същите е поета само от майката. Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на ищцата, като майка и законен представител на малолетното им дете П., роден на ***г. ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 01.10.2009г. и за малолетното им дете А., родена на ***г. ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване. Моли се за предварително изпълнение на решението. Претендират се разноски.

Ответникът

К.П.М., оспорва иска за заплащане за издръжка за минало време по основание като твърди, че през посочения в исковата молба период, е заплащал ежемесечна издръжка на децата, в размер на 110 лева за детето П. и 90 лева за детето А..

По отношение на иска за заплащане на издръжка за бъдеще време, признава претенциите по основание, но ги оспорва по размер, за сумата над 120 лева за детето П. и за сумата над 80 лева, за детето А., като твърди, че претендираните с исковата молба размери на ежемесечна издръжка, не са съобразени с възможностите на всеки един от родителите и с конкретните нужди на децата.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди фактическите и правни доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

П.Г. Д. - М. и К.П.М. са родители на П. К.

М., роден на ***г. и А. К. М., родена на ******, който факт, освен че не се оспорва от страните, безспорно се установява от представените с исковата молба Удостоверение за раждане № ****** издадено от Община К., въз основа на акт за раждане № ****** и Удостоверение за раждане № *******, издадено от Община Плевен, въз основа на акт за раждане № ***** Не е спорно, че след фактическата раздяла между родителите на децата – края на месец септември 2009г., ищцата полага грижите по непосредственото отглеждане на децата П. и А..

Видно от представената по делото Служебна бележка № 1 от 05.01.2010г., издадена от Директора на ОДЗ „Р.” град К., се установява, че децата посещават детска градина, като месечните такси са в размер на 44 лев за П. и 22 лева за А., както и 14 лева за извънкласна форма на обучение на Английски език.

Относно доходите на всеки един от двамата родители, по делото са ангажирани писмени доказателствени средства - Удостоверение изх. № 408/18.03.2010г., издадено от „Е.-АЕК” АД град К., от което се установява, че за периода месец март 2009г. до месец февруари 2010г., ищцата е получавала брутно трудово възнаграждение, по трудов договор в размер на 2000 лева месечно. От удостоверение № 202/25.05.2010г., издадено от „А. О.” ООД, се установява, че за периода 01.10.2009г. до 01.04.2010г., ищцата, е получавала средномесечно брутно трудово възнаграждение, освен получаваното от нея в „Е.-АЕК” АД, в размер на 221,27 лева. Представено е Удостоверение изх. № 708/26.05.2010г., издадено от „Е.-АЕК” АД град К., от което се установява, че за периода месец май 2009г. до месец май 2010г., средномесечното нетно възнаграждение, получено от ищцата по договора и с „Е.-АЕК” град К. е в размер на 1441,69 лева.

По отношение на доходите на ответника са ангажирани писмени доказателствени средства - Удостоверение изх. № 120/17.03.2010г., издадено от „Л.П.” АД, Договор за прокура от 27.04.2009г. и анекс към същия от 02.11.2009г., от които се установява, че за периода месец май 2009г. до месец февруари 2010г., ответникът е получавал средномесечно нетно възнаграждение, по договор за прокура в размер на 1358,02 лева. От служебна бележка, издадена от „А.Е.” ООД се установява, че за периода 01.01.2009г. до 31.12.2009г. ответникът е получил възнаграждение в размер на 3850,00 лева, от която сума за този период е удържан данък в размер на 256,41 лева и задължителни осигурителни вноски за сметка на лицето в общ размер на 323,49 лева. или за периода ответникът е получил нетно възнаграждение в размер на 3270,10 лева. Видно от удостоверение изх. № 070/17.03.2010г., издадено от „Е.К.” ООД град София, за периода месец август 2009г. до месец февруари 2010г., ответникът е получил суми по сметки по граждански договор в общ размер на 4670 лева.

Не е спорно между родителите, че всеки един от тях, ежемесечно изплаща половината от вноската по жилищен кредит, относно придобит от тях през време на брака им, недвижим имот, която месечна вноска е в общ размер на 572,64 лева, като договора е със срок месец май 2031 година.

Ответникът изплаща задължение по краткосрочен потребителски кредит сключен с ОББ АД, сключен на 20.12.2007г., с размер на месечната вноска 188,65 лева, със срок 01.12.2017г.. По делото е представен заверен препис от договор за заем от 02.11.2009г., сключен между ответника и „Л.П.” АД, от който се установява, че ответникът, дължи ежемесечно плащане по този договор в размер на 230,66 лева. Представени са приходни касови ордери, удостоверяващи плащането на задължението. Ищцата не е оспорила представените писмени доказателства, установяващи твърдяните от ответника месечни разходи.

По делото са представени и приети като писмени доказателства заверени преписи от Застрахователна полица № 110007290009, касаеща застраховка в полза на детето А. К. М., с начало 01.11.2009г. и край 31.10.2026г., по която ответникът дължи вноска в размер на 129,08 евро, с падеж 1-во число на всеки шестмесечен нов период и Застрахователна полица № 110007190009, касаеща застраховка в полза на детето П. К. М., с начална дата 01.11.2009г. и край 31.10.2022г., по която ответникът дължи вноска в размер на 169,74 евро, с падеж 1-во число на всеки нов шестмесечен период. Сключена е и застраховка живот на името на ответника, по която трети ползващи се лица са П. К. М. и А. К.

М., а в случай на тежко заболяване, ползващо се лице е ищцата, по която застраховка, застрахователната премия е 400 евро.

Неоснователни се явяват твърденията на ответника, досежно заплащане на ежемесечна погасителна вноска по сключен от ответника договор за овърдрафт. Съгласно характера на договора и клаузите в същия, погасяване на задълженията по този договор, не е на равни месечни вноски.

От представените по делото заверени препис на разписка от 27.04.2010г. и разписка за подаден телеграфен запис от дата 07.04.2010г. се установява, че ответникът е извършил паричен превод, в полза на ищцата, представляващ издръжка за децата, което обстоятелство не се оспорва от ищцата, за сумата в размер на 200 лева месечно, за месеците март и април 2010г.

От представеното по делото, като писмено доказателство предложение, относно изпълнение на Указания за прекратяване на договорните отношения за жилище между дружествата и служителите от финансовата група, се установява, че считано от 01.11.2009г., разходите за наем на жилището, ползвано от ищцата и децата, се заплащат от ответника, като сумата се начислява към получаваното от него възнаграждение.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства, чрез разпита на двама свидетели – П. М. К. и В. К. К. – родители на ответника и обясненията на ищцата – П.Г. Д. – М., събрани по реда на чл. 176 ГПК, които гласни доказателствени средства, преценени с оглед тяхната възможна заинтересованост, установяват, че ответникът по иска, в периода след фактическата раздяла с майката на децата, не се е дезинтересирал от децата и е участвал в тяхната издръжка, чрез предоставяне на средства, храна и облекло. По делото не са ангажирани доказателства от страна на ищцата, които да опровергаят, изнесеното от свидетелите, че ответникът е заплащал ежемесечно по 200 лева, за издръжка на децата. В депозираните пред съда показания, свидетелите посочват, че им е известно, че между ищцата и ответникът е била постигната договореност, синът им и ответник по делото да заплаща ежемесечна издръжка на децата си в общ размер на 200 лева. В тази им част, показанията на свидетелите се потвърждават и от обясненията на ищцата, която признава, че и е известно ответникът да е заявил, че ще заплаща 200 лева месечно за децата, като оспорва това да е било споразумение, а твърди, че това било негово лично решение, но същевременно с това, отрича да е получавала издръжка за децата, извън месеците, за които има ангажирани писмени доказателства, установяващи извършеното плащане. Налице е извънсъдебно признание от страна на ищцата, пред свидетелите, касаещо получаваните от нея суми за издръжка, а така също и относно обстоятелството, дали същите са достатъчни за отглеждането на децата. Съдът намира за житейски оправдано, предвид отношенията между страните, ответникът да не е изпълнявал задължението си за заплащане на издръжка, чрез пощенски записи, в периода преди предявяването на исковата молба, поради и което същият да не може да ангажира преки писмени доказателствени средства, установяващи този релевантен за процеса факт. Едновременно с това обаче, информацията съдържаща се в ангажираните от ответника гласни доказателствени средства, мотивират съда, да приеме за верни, фактическите му твърдения, че е налице на плащания от негова страна за издръжка на децата, в периода след фактическата раздяла до предявяване на исковата претенция. Изнесеното в обясненията на ищцата, за това, че децата не са посещавали баща си всяка сряда, събота и неделя, основно касае период след исковата молба. Ищцата признава, че преди завеждане на исковата молба, децата са пребивавали на адреса на ответника в град К.. Изнесеното от ищцата, че детето А. не желае да ходи при баща си, също касае период след завеждане на исковата молба, поради и което няма отношение към претенцията за издръжка за минал период от време. По отношение на обясненията и, че непосредствено след фактическата раздяла, ответникът не е ходил да вижда децата, по своята доказателствена същност представлява твърдение на страната и доколкото се отнася до изгодни за страната факти, същото не може да бъде доказателство за тези факти.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда намира, че следва да бъдат изведени следните изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съгласно разпоредбата на чл. 143 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали същите са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

С оглед на обстоятелството, че ответникът е възходящ по права линия от първа степен, въз основа на кръвно родство с децата – П. и А., а така също и че децата, към момента на приключване на устните състезания, не са навършили пълнолетие, както и че непосредствените грижи във връзка с отглеждането на същите се полагат от майката на децата, то исковата претенция за заплащане на издръжка за бъдеще време се явява доказана по основание.

При определяне размера на издръжката, която ответникът следва да заплаща на всяко едно от децата, съдът съобрази критериите, възведени от законодателя, в разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, а именно – нуждите на детето и възможностите, както на родителя дължащ издръжка, така и на родителя, полагащ непосредствените грижи за децата. В конкретния случай децата са съответно 7 и на 3 години. По делото не са ангажирани доказателства децата да се нуждаят от специални грижи или издръжка, свързана с техни извънредни нужди, а се установява, че потребностите на тези две деца, съответстват напълно на нуждите на деца на тяхната възраст. По отношение на възможностите на родителя дължащ издръжка, съдът с оглед ангажираните по делото доказателства, установи, че ответникът, за периода след фактическата раздяла – 01.10.2009г. до 31.12.2009г., е получавал средномесечен нетен доход в размер на 2342,21 лева.