Решение № 370 от 11.04.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Перник, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20241720104170 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – Перник“ АД, в която предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, относно вземането за сумата от 5334,06 лв, /пет хиляди триста тридесет и четири лева и 06 ст./, срещу ответниците - И. Т. Х., с ЕГН **********, И. Т. К., с ЕГН **********, Р. И. К., с ЕГН ********** и Б. И. Б., с ЕГН ********** в качеството им на наследници, която следва да заплатят РАЗДЕЛНО всеки съответната си идеална част, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град Перник, ул.”П.К.” бл.**,вх.*,ап.*, от които главница в размер на 4013,26 лв. за периода 01.03.2018г. до 30.04.2022 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 1320,80 лв. за периода от 11.05.2018г. до 25.07.2023 г.; както и законната лихва върху главницата от 4013,26 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ -13.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, а именно:

И. Т. Х. с ЕГН: ********** следва да заплати сумата в размер на 1333,51 лв. /в качеството му на наследник/, представляваща 1/4 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 1003,31 лв. за периода от 01.03.2018г. до 30.04.2022г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 330,20 лв. за периода от 11.05.2018 г. до 25.07.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 1003,31 лв, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.

И. Т. К. с ЕГН: ********** следва да заплати сумата в размер на 1333,51 лв. /в качеството му на наследник/, представляваща 1/4 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 1003,31 лв. за периода от 01.03.2018г. до 30.04.2022г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 330,20 лв. за периода от 11.05.2018г. до 25.07.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 1003,31 лв: считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.

Р. И. К. с ЕГН: ********** следва да заплати сумата в размер на 1333,51 лв. /в качеството му на наследник/, представляваща 1/4 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 1003,31 лв. за периода от 01.03.2018г. до 30.04.2022г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 330,20 лв. за периода от 11.05.2018г. до 1

25.07.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 1003,31 лв.: считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.

Б. И. Б., с ЕГН: ********** следва да заплати сумата в размер на 1333,51 лв. /в качеството му на наследник/, представляваща 1/4 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 1003,31 лв. за периода от 01.03.2018г. до 30.04.2022г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 330,20 лв. за периода от 11.05.2018г. до 25.07.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 1003,31 лв.: считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.

Ищцовото дружество посочва, че между него като топлофикационното дружество от една страна и титуляра по партида от друга страна е налице облигационно-правна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи условия за битови нужди действали за процесния период.

Заявява, че с влизането в сила на Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката действа Наредба № Е-РД-04 -I от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите части в СЕС /страда етажна собственост/ се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Съгласно разпоредбата на ал.2 - топлопреносното предприятие задължително публикува общите условия най-малко в един местен и един централен всекидневник. Съгласно разпоредбата на ал.З - в срок от 30 дни. след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия. Към настоящия момент в дружеството нямало никакви доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата различни условия за уреждане на взаимоотношенията между страните. Клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Ответника е абонат на топлопреносното дружество по силата на общите условия, действали към процесния период като собственик на имота в топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо него. Това е видно от разпоредбата на чл.150. ал.1 от сега действащия Закон за енергетиката продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиентите на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от дружеството и съответно одобрени от КЕВР.

Изрично подчертават, че облигационно-правните взаимоотношения между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди се уреждат по силата на приети и одобрени общи условия. Тъй като тези взаимоотношения се уреждат по силата на закона с изготвянето и одобряването на общи условия от държавен контролен орган, не било необходимо сключване на индивидуален договор с всеки потребител.

Задължението на топлофикационното дружество било да доставя до имота топлинна енергия, а съгласно разпоредбата на чл.139в от ЗЕ - задължението на лицето /фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия/ било да отчита и разпределя тази енергия и съответно задължението на потребителя било да заплаща в срок дължимите суми за начислена топлинна енергия. То можело да става: на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска: на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация.

Съгласно чл.42, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. В общите условия е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия - в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца, дължимата сума изпада в забава.

С оглед на изложеното моли съда да признае за установено, че ответниците дължат горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски.

2

В срок е депозиран отговор от страна на ответниците. Същите заявяват, че предявените искове са допустими, но не са основателни. Не били представени с исковата молба писмени доказателства, че ответниците са собственици или ползватели на процесния имот. Позовават се на съдебна практика съгласно която отговорност за доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия винаги носи собственикът или ползвателят на имота.

Правят възражение за частично погасяване на задълженията по давност по отношение на периода от м.03.2018 г. до м. 05.2021 г., тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение било подадено на 13.05.2024 г. Излагат съображения за приложимостта на тригодишната кратка погасителна давност и се позовават на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Посочват, че издаването на кредитните известия по отношение на фактурите за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2021 г. не променят началния срок на погасителната давност по отношение на задълженията, поради което същите за този период към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-13.05.2024 г. били погасени по давност. Не оспорват количеството потребена топлинна енергия, нито твърдят плащане на процесните задължения. Оспорват облигационна връзка между страните и правото на собственост на ответниците върху процесния имот.

В изпълнение на указанията на съда дадени с определение по чл. 140 ГПК ищцовото дружество в молба от 19.02.2025 г. е посочило, че претендира мораторна лихва за периода от 11.05.2023 г. до 13.03.2024 г. в общ размер на 446, 25 лв. Молбата е била изпратена за становище на ответниците чрез процесуалния им представител, но същите не са депозирала становище в указания им срок. В о.с.з. на 09.04.2025 г. на основание чл. 214 ГПК съдът е изменил размера и периода на претенцията на ищеца за присъждане на мораторна лихва, като е приел, че е сезиран с иск по чл. 86 ЗЗД в общ размер на 446,25 лв. и за за периода от 11.05.2023 г. до 13.03.2024 г.

Преди о.с.з. на 09.04.2025 г. процесуалния представител на ищцовото дружество юрист. С. е депозирала писмено становище на същата дата, с което заявява, че поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи. Претендира сторените по делото разноски и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Преди о.с.з. на 26.02.2025 г. процесуалния представител на тримата ответници адв. В.

Н. е депозирал на 22.01.2025 г. и на 06.02.2025 г. писмено становище, в което заявява, че поддържа отговора на исковата молба и моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира сторените по делото разноски в размер на 760 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение за всеки един от тримата ответници.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.

В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

3

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.