Решение № 705 от 13.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 705 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000500319 по описа за 2024 година

Ответникът в първоинстанционното производство ЗД „БУЛ ИНС“ АД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 20.07.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 03.08.2023 г. ) обжалва Решение № 260920/04.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 14339/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 4 състав, в частта, с която съдът е уважил исковата претенция с правно основание чл.432, ал.1 от ГПК за сумата от 25 000 лв., представляваща разликата над сумата от 20 000 лв. до уважения размер от 45 000 лв.-застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП на 10.07.2017 г. в гр.София.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат М. Г., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оглед представеното пълномощно на л.66 от делото на първоинстанционния съд.

Въззивникът-ищец е внесъл дължимата държавна такса с вносен документ от 23.08.2023 г., представен по делото с молба от 25.08.2023 г.

Предвид горното въззивната жалба е редовна.

Въззивникът-ответник поддържа, че още с отговора на исковата молба е 1 оспорил твърдението, че описаните в исковата вреди са причинени в пряка и непосредствена последица от ПТП. Твърди се, че всички травми на ищеца, за които съдът е определил неоправдано завишено обезщетение в размер на 45 000 лв., които са описани в исковата молба, са установени почти един месец след датата на ПТП и то не от лекарите извършили първичния преглед.

Счита, че справедливия размер на обезщетението възлиза на сумата от 20 000 лв.

Моли съда да отмени решението на СГС в обжалваната му част и да отхвърли иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 20 000 лв. до уважения размер от 45 000 лв. Претендира присъждане на разноски, както и изменение на решението на СГС в частта за разноските, съобразно резултата от въззивното обжалване.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната жалбата страна-ищецът В. Т. П. чрез процесуалния му представител адвокат С. с надлежно учредена по делото представителна власт съобразно приложените на л.51 и л.53 от първоинстанционното дело пълномощни.

Оспорва изцяло въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение по съображенията изложени в отговора. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. При условията на евентуалност заявява възражение за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение.

С оглед на предмета на настоящото производство, Решение № 260920/04.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 14339/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 4 състав в частта, с която исковата претенция е уважена за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 1 381,08 лв., ведно със законната лихва върху главниците от 29.12.2017 г., е влязло в сила на 04.08.2023 г., поради необжалването му от страните.

Предмет на настоящото въззивно производство са и частна въззивна жалба от ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД с вх.№ 288397/20.10.2023 г. срещу Определение № 265320/02.10.2023 г., с което СГС е оставил без уважение молбата на ответника за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, както и частна въззивна жалба от адвокат Д. С. с вх.№ 2

291246/21.11.2023 г. срещу Определение № 265804/26.10.2023 г., с която също е оставена без уважение молбата на Адвокатско дружество Л. за изменение на решението в частта за разноските.

И двете частни въззивни жалби са подадени в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирани страни и срещу актове, подлежащи на инстанционен контрол, поради което същите са редовни, следователно процесуално допустими. По тези жалби въззивният съд ще се произнесе в зависимост от изхода на производството пред настоящата въззивна инстанция.

Срещу всяка една от частните жалби е постъпил отговор от ответната страна.

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник, чрез процесуалния си представител поддържа както въззивната, така и частната си въззивна жалба и моли съда да ги уважи. Представя молба със списък на разноските и доказателства за извършени такива. Прави възражение за претендираното по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение с твърдението, че същото не е съобразено с редакцията към датата, когато е заявено искането, както и с твърдението, че същото е прекомерно и завишено, и моли съда да го редуцира до минималния размер от 1 600 лв.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна-ищец и частен жалбоподател, чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба по съображения подробно изложени в отговора. Моли съда да уважи подадената частна въззивна жалба срещу решението в частта за разноските на основанията подробно изложени в самата жалба. Претендира разноски, за което представя списък. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от В. Т. П. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният 3 съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила в частта на уважения иск за неимуществени вреди в размер на сумата от 20 000 лв. и в частта, с която са уважени искове за имуществени вреди в размер на 1 381,08 лв., между страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право, както следва:

На 07.07.2017 г. около 23,05 часа в гр.София по бул. „Петко Каравелов“ в посока от ул. „Бяла Черква“ към бул. „България“ се движел велосипед “Shockblaze R7 t9 team”, управляван от ищеца, който се приближавал към кръстовището с ул. „Забърде“ и ул. без име. В този момент от напречната улица „Безименна“ от дясно по посоката на движение на велосипеда дошъл л.а.м. „Пежо 306 ХТ“ с рег. № ********, с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, обективирана в полица № BG/02/116002654912 с покритие от 16.10.2016 г. до 15.10.2017 г. Водачът на лекия автомобил предприел маневра завой наляво от улица без предимство и при наличие на паркирани до тротоара автомобили, ограничаваща видимостта му наляво, като не пропуснал движещия се по пътя с предимство велосипед, в резултат на което настъпва удар при скорост на автомобила около 9 км/ч.

Вещото лице установява, че причината за настъпване на произшествието е в действия на водача на лекия автомобил, който при извършване на ляв завой от улица без предимство и наличие на паркирани до тротоара автомобили, ограничаващи видимостта му наляво, не е бил достатъчно внимателен при оглеждане на платното за движение на пътя с предимство и е пропуснал да види приближаващият го отляво велосипедист.

Не е бил достатъчно внимателен при потеглянето и ускоряването на автомобила. За велосипедиста ударът е бил непредотвратим.

Непосредствено след произшествието ищецът посетил спешна медицинска помощ във ВМА-София, където първоначално били констатирани само мекотъканни увреждания „Контузия на дясното коляно и десния глезен“. Било предписано лечение – обездвижване на контузените 4 стави, медикаментозни средства и обезболяващ гел за мазане. След проведен преглед, ищецът бил освободен от болницата за амбулаторно лечение с назначени контролни прегледи. Поради усилили се болки в дясното коляно и десния глезен, ищецът посетил личния си лекар и след издадено му направление на 31.07.2017 г. е извършена консултация от д-р Х. Д. М.. При проведено рентгеново изследване е установено: „Остеохондрална фрактура на десния вътрешен глезен. Хондропатия на дясната колянна става.

Дегенеративни увреждания на междупрешлените дискове на поясните прешлени“. Предложено домашно лечение с обезболяващи инжекционни средства и при нужда оперативно лечение. На 14.08.2017 г. е извършена нова консултация с насочване за провеждане на физиолечение и кинезитерапия. На 21.08.2017 г. отново е извършена консултация с д-р М. с поставена диагноза „Посттравматична хондромалация на дясното колянно капаче“. Дадена е препоръка за продължаване на физиолечението и рехабилитацията. Следват нови прегледи при д-р М. съответно на 26.03.2018 г. и 03.04.2018 г. След злополуката ищецът получил усложнение-възпалителен процес на Ахилесовото сухожилие на десния крак, за което е провел медикаментозно лечение, физиотерапия и кинезитерапия без особен успех. На 13.11.2020 г. е извършено изследване ЯМР на дясна глезенна става, при което е установено „Травматична увреда на дълбокия делтоиден лигамент от ІІ степен“.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СМЕ се установява, че следствие на претърпяната пътнотранспортна злополука с велосипед на 07.07.2017 г. ищецът е получил телесни увреждания и усложнения от тях както следва: контузия на дясната глезенна става, остеохондрална фрактура на десния вътрешен глезен, контузия на дясното коляно с последвала постравматична хондропатия. Вещото лице дава категорично заключение, че установените травматични увреждания при ищеца са с доказан произход и са получени и имат пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП. Вещото лице установява, че подобен вид травми в първия момент изглеждат леки, но явяващите се понякога късни последици дават основание тези травми да се считат за сериозни и изискващи внимателно изследване и периодично проследяване, заради честите постравматични усложнения.

Вещото лице също така сочи, че получената от ищеца травматична увреда в дясната глезенна става е била тежка по вид, защото е вътреставна, но 5 не е била диагностицирана навреме от лекарите и късно са били проведени диагностичните изследвания за доказването й. Това е довело до продължителни болки и начало на дегенеративни процеси в ставата, позитивирани с упорити болки, обездвижване на ставата и образуване на артрозни изменения и уплътнения на дълбокия делтоиден лигамент на тибиалния глезен.

Най-интензивни болки ищецът е търпял първите 2-3 месеца непосредствено след злополуката и около 30 дни в момента на първото раздвижване на глезенната става. Извън тези периоди, болките са били периодично явяващи се в зоната на дясното коляно и дясната глезенна става, при претоварването им, както и при рязка промяна на времето, което е налагало ползването на повече седативни и обезболяващи средства. През първите 2-3 месеца ищецът не е могъл да движи нормално дясната глезенна става, което е затруднявало придвижването и обслужването му.

Пред първоинстанционния съд и за установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, са събрани свидетелските показания на неговата съпруга П. В. П..

Свидетелката установява, че на процесната дата съпругът й е уведомил по телефона за станалото произшествие, на което тя отишла в рамките на десет минути. Съпругът й бил видимо уплашен, колелото било счупено, с извити гуми. Имал болки в крака. Свидетелката установява, че при първоначалния преглед не била установена фрактура и ищецът бил насочен към домашно лечение, издаден му бил болничен лист. През месеца, в който си бил в къщи обаче болките не отшумявали, което наложило извършването на нови прегледи и консултации, при които била открита по-голяма фрактура.