Определение № 107 от 19.02.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 107 гр. Кюстендил, 16.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20231500500498 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. чл.248, ал.2 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на частни жалби, както следва: частна жалба с вх.

№7459/11.08.2023 г., подадена от К. В. И., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Петър Георгиев Петров, със съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „Атон“ 8, ет.4, ап.16; частна жалба с вх.№7460/11.08.2023 г. подадена от В. А. И. и Р. А. И., чрез тяхната майка и законен представител Р. К. И., с адрес: гр. Дупница, ул. „Свети Иван Рилски“ № 319 и частна жалба с вх.№7461/11.08.2023 г. от Е. Д. И., с ЕГН **********, чрез пълномощника адв.

Константин Йорданов Петров, със съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „Атон“ 8, ет.4, ап.16, трите жалби, насочени против определение с №732 от 31.07.2023 г. на Районен съд– Дупница, постановено по гр.д.№ 847/2021г. по описа на този съд.

С обжалваното определение по реда на чл.248 от ГПК, РС-Дупница е оставил без уважение искания, направени от ответниците по делото – съответно от К. В. И. с молба Вх.

№ 6236/04.07.2023 г., Е. Д. И. с молба Вх.№ 6237/04.07.2023 г., Р. А. И. и В. А. И. с молба Вх.№ 6235/04.07.2023 г за изменение на определение от 21.06.2023г. по гр.д.№ 847/2021г. по описа на ДнРС в частта за разноските.

Съдът е обосновал извода си за неоснователност на подадените молби по чл.248 от ГПК с разбирането, че на молителите като ответници по предявения иск, не се следва присъждане на разноски, независимо, че производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска, тъй като ответниците са дали повод за завеждането му и този повод е отпаднал в хода на висящия процес, поради независещи от ищеца, а от ответниците обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право.

Частните жалбоподатели заявяват идентични по естеството си оплаквания срещу 1 правилността на атакуваното определение, с твърдения, че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърдят, че определението на ДнРС е немотивирано. Считат, че са били изпълнени законовите предпоставки на чл.78 ал.4 от ГПК при прекратяване на делото, поради оттегляне на иска, на ответниците да се присъдят разноските, сторени от тях, вместо което съдът е присъдил разноски в полза на ищеца, като неправилно приел, че процесуалните действия в производството за установяване на вземането има отношение към развитието на спора по чл.135 от ЗЗД. Жалбоподателите сочат, че искът за прогласяване на правна сдЕ. за относително недействителна спрямо ищеца е бил предявен след като вземанията на ищеца са били оспорени от длъжника по реда на чл.414 от ГПК с подаване на възражения по водени заповедни производства, т.е. в момент, когато ищецът е знаел, че вземането не се дължи, а е спорно – действие от страна на ищеца, окачествено като злоупотреба с право, тъй като ответниците не са дали никакъв повод за предявяване на иска. Наред с посоченото, се възразява, че с оглед предмета на делото – иск по чл.135 от ЗЗД, няма място за разсъждение – каквото е правил районния съд - дали е извършвано плащане в хода на процеса, като съдът не е преценил и обстоятелството, че страните по иска за установяване на вземането и по процесния иск, са различни. Направен е извод, че след като ответниците не са дали повод за завеждане на делото и ищецът е оттеглил иска си, ответниците, а не ищеца имат право на разноските, които са сторили.

Всеки от жалбоподателите претендира отмяна на определението и постановяване на такова, с което първоинстанционното определение да бъде изменено и в полза на ответниците по иска да се присъдят сторените от тях разноски, съобразно представени списъци.

Ответникът по жалбите – „*****“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.София, район „Възраждане“, пл.„Света неделя“ № 7, чрез пълномощника си адв.Г.Христова, е депозирал отговор по реда на чл.276 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност и на двете жалби. Поддържа липса на основанията по чл.78 ал.2 от ГПК, при които разноските по делото да се възложат на ищеца. Твърди, че ответниците са дали повод за завеждане на делото, тъй като първите двама ответници безвъзмездно, посредством договор за дарение, са отчуждили в полза на своите внучки – третия и четвъртия ответник свои имоти, в момент, в който са били в неизпълнение на договорните си задължения към банката и са оспорили това неизпълнение, чрез депозиране на възражение по реда на чл.414 от ГПК, като разпоредителната сдЕ. е имала за цел да увреди кредитора. Въззиваемото дружество сочи, че задълженията към кредитора са били заплатени след завеждане на делото и това изпълнение е относимо към иска за обявяване на относителна недействителност на разпоредителната сдЕ., тъй като е довело до отпадане на правния интерес от този иск. Именно настъпването на обстоятелства след завеждане на делото и независещи от волята на ищеца, според ответника по жалбата, го е мотивирало да оттегли иска, в която хипотеза, според съдебната практика, разноските по делото следва да се възложат на ответниците. С тези доводи се прави искане, частните жалби да бъдат оставени без уважение.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите и възраженията на 2 страните, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Частните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок, от страни, които имат право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт.

Производството пред РС- Дупница по гр.д.№ 847 по описа за 2021 г. било образувано по искова молба от "*****” АД, срещу К. В. И., Е. Д. И., Р. А. И. и В. А. И., последните две чрез законен представител Р. К. И., с която е предявен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищеца договор за дарение на недвижим имот между роднини по права линия, сключен с нот. акт № 144, том 1, рег.№ 1346, дело № 138 от 08.04.2019 г. по описа на нотариус С.С.. Ищецът е посочил, че има качеството на кредитор на ответника „*****“ ООД по силата на три договора – Договор за банков кредит – овърдрафт № 60 от 07.07.2008 г. и Анекси; Договор за банков револвиращ кредит № 283 от 29.08.2012 г. и Анекси и Договор за банков револвиращ кредит № 0027/509/03092018 от 03.09.2018 г. и Анекси към него. По процесните договори задълженията на кредитополучателя са падежирали и изискуеми, но не са заплатени, поради което ищецът е инициирал три заповедни производства по реда на чл.417 от ГПК – ч.гр.д.№ 1945/2020 г., ч.гр.д.№ 1946/2020 г. и ч.гр.д.№ 1947/2020 г., всички по описа на ДнРС, по които са били издадени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове. Ищецът е посочил, че длъжникът не е платил, а междувременно се е разпоредил със свое имущество, извършвайки процесната сдЕ..

Всеки от ответниците е подал отговор на исковата молба, като първите двама ответници - К. В. И., Е. Д. И. са били представлявани от пълномощник. Към отговорите на тези ответници са приложени договори за правна защита и съдействие, като и двамата ответника са претендирали присъждане на сторени разноски.

С определение № 269/24.08.2021 г. преди насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, РС-Дупница е спрял производството по същото в хипотезата на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, приемайки, че изходът от образуваните пред ОС-Кюстендил дела по реда на чл.422 от ГПК, след подаване на възражения от длъжниците по заповедните производства, имащи за предмет установяване съществуване на вземанията по тях – гр.д. № 68/2021 г., гр.д.№ 87/2021 г. и гр.д.№ 65/2021 г., е от значение за иска по чл.135 от ЗЗД.

Преюдициалните спорове са приключили с влезли в сила съдебни актове, с които исковете на „*****“ АД са били отхвърлени, поради извършени в хода на производствата плащания на задълженията по трите договора за банкови кредити.

След като производството по гр.д.№ 847/2021 г. по описа на ДнРС е било възобновено, с молба с вх.№ 4599/16.05.2023 г. ищецът е заявил оттегляне на иска, като е посочил, че с оглед погасяването на задълженията, правният му интерес от водене на иска е отпаднал, като е поискал да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

С определение с № 611/21.06.2023 г. РС-Дупница, след като е счел, че молбата е основателна - за оттегляне на иска в случая не е необходимо съгласие на ответниците, а 3 оттеглянето е мотивирано от настъпили след предявяване на иска и независещи от ищеца факти, е прекратил производството по делото и е осъдил ответниците да заплатят на ищеца разноски в размер на сумата от 238.76 лева.

В срока за обжалване на така постановения съдебен акт четиримата ответници са депозирали молби по реда на чл.248 от ГПК, съдържащи искания за изменение на определението в частта за разноските, като в тяхна полза бъдат присъдени разноските за адвокат, които са направени.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение исканията.

Окръжният съд намира, че оспорения съдебен акт е валиден и допустим такъв, а преценен по същество се явява правилен, поради което следва да бъде потвърден.

Отговорността за разноски е основана на идеята за неоснователно предизвикване на делото. Разноските се понасят от ищеца, независимо от изхода на делото, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на делото и признае веднага иска - чл.78 ал.2 от ГПК. Общото правило на чл.78 ал.4 от ГПК е, че ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. То е приложимо в хипотезите, в които делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск или поради оттеглянето му или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина. Когато обаче ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказа от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства /след подаването на исковата молба/, които не зависят от волята на ищеца, а са свързани с поведението на ответника, право на разноски има ищецът.

В този смисъл е и формираната практика на ВКС, според която правото, респективно задължението на ответника за разноски в хипотезата на отхвърляне на иска поради плащане на исковите суми, респективно при прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от исковете в резултат на погасяване на задълженията, е в пряка зависимост от това, дали същият е станал причина за завеждане на делото.

В случая с извънпроцесуалното си поведение ответниците са дали повод за завеждане на делото – длъжниците - прехвърлители по сдЕ.та – първия и втория ответник, не са изпълнил задълженията си по договорите за кредит с ищеца и са се разпоредил в полза на третия и четвъртия ответник със свое имущество, с което отговарят към кредитора си.

Обстоятелството, че срещу заповедите за изпълнение са подадени възражения по реда на чл.414 от ГПК, т.е. вземанията са били спорни, няма правното значение, придавано му от жалбоподателите. От значение за иска по чл.135 от ЗЗД е ищецът да има качеството на кредитор спрямо длъжника, т.е. да има вземане на договорно или извъндоговорно основание, като не е нужно това вземане да е ликвидно и изискуемо, т.е определено по основание и размер с влязъл в сила съдебен акт. Чрез иска по чл.135 от ЗЗД кредиторът може да търси защита и когато вземането му е предмет на съдебно оспорване.

Съдът не споделя и другата теза на жалбоподателите, а именно че погасяването на задължението няма отношение за производството по иска по чл.135 от ЗЗД. С факта на плащане от страна на длъжника, за кредитора отпада правния интерес от водене на Павловия иск, тъй като целта на същия е да върне в имуществото на длъжника конкретен 4 имот, от който кредиторът да може да се удовлетвори. Воденето на този иск е мислимо при наличие на непогасено задължение и обратното – погасяването на задължението прави иска по чл.135 от ЗЗД безпредметен. Именно поради тези съображения, след като независимо от оспорването на вземанията на „*****“ АД, задълженията по договорите за банкови кредити в крайна сметка са били изцяло погасени, то за ищеца по делото е отпаднал правния интерес да води иска си и е заявил оттеглянето му. Действието по десезиране на съда е било предприето, поради извършеното след завеждане на исковата молба погасяване на дълга, т.е. необходимостта от съдебна намеса е отпаднала за него поради новонастъпили след предявяване на иска и независещи от ищеца, а от ответниците обстоятелства.