Решение № 1332 от 26.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1332 гр. Пловдив, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20255300501353 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по въззивна жалба на „ Фератум България „ ЕООД срещу Решение № 72 от 17.02.2025 г. по гр.д. № 476/2022 г. по описа на РС – Асеновград в частта, с която е уважен предявения от А. А. Г. срещу въззивника иск за признаване нищожността на сключения между тях Договор за потребителски кредит № *** г. и по въззивна жалба на „ Мултитюд Банк ЕАД срещу същото решение в частта, с която „ Мултитюд Банк ЕАД е осъдено да заплати/върне на ищцата Г. сумата 568 лв. - възнаграждение за предоставено поръчителство по договора за кредит като платена при начална липса на правно основание.

Поддържаните и от двамата жалбоподатели оплаквания са да е неправилен извода на съда за недействителност на договора за потребителски кредит. Въззивникът „ Фератум България „ ЕООД поддържа, че възнаградителна лихва по потребителски кредити, договорена в размер надвишаващ два/ три пъти законната лихва не е в противоречие с добрите нрави – предвид специалната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК , не е в противоречие с добрите нрави и не е неравноправна и клаузата, предвиждаща обезпечаването на кредита чрез поръчителство от трето лице. Въззивникът „ Мултитюд Банк „ АД поддържа, че възнаграждението за даденото от него поръчителство правилно не е включено в ГПР, т.к. не е задължителен разход по кредита, т.к. потребителят разполагал с възможността да обезпечи връщането на предоставените му заемни средства и по други начини, вкл. и чрез поръчителство от избрани от него две физически лица, без възнаграждение за последните. Освен това договорът за поръчителство между Мултитюд Банк ЕАД и Г. бил отделен, самостоятелен договор от този за кредит, съответно кредитодателят не е могъл да знае размера на възнаграждението за поръчителя, за да го 1 включи в ГПР по кредита.

Въззиваемата Г. е депозирала отговори за неоснователност на жалбите.

Съдът установи следното:

Безспорно установено е, че на 12.09.2017 г. между ответното „ Фератум България „ ЕООД и ищцата Г. е сключен процесния договор за потребителски кредит № ***, представен по делото. Съгласно същия на ищцата е предоставена в заем парична сума в размер на 800 лв., която тя се е задължила да върне, ведно с възнаградителна лихва на 10 вноски съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора, но такъв не е представен по делото. В казания договор е посочено, че общата дължима сума от потребителя е в размер на 952 лв., включващ главницата и възнаградителната лихва от 152 лева. Посочено е, че ГЛП по кредита е 19%, а ГПР – 48,35%. В чл. 5 от договора е посочено, че връщането на заема се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на кредитора.

От приетото по делото заключение на ССчЕ се установява, че възнаградителната лихва от 152 лв. не съответства на посочения ГЛП от 19 %, действителния такъв е 40,08 %; че на кредитодателя Фератум България ЕООД Г. е заплатила в периода 12.09.2017 г. – 04.02.2019 г. исковата сума от 568 лв. с посочено основание възнаграждение по договор за поръчителство, която сума Фератум България ЕООД е превело на поръчителя „ Мултитюд Банк ЕАД; че сумата 568 лв. не е включена в ГПР и че ако същата се включи, то ГПР по кредита е в размер на 451,98%.

При така установеното, районният съд е приел, че договорът за кредит е недействителен с мотиви, че в него не е посочен реално приложения лихвен процент по кредита / нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК /, а реалният ГЛП от 40,08 % е в противоречие с добрите нрави, т.к. възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора. Като така и тъй като без клаузата на възнаградителна лихва – съставляваща печалбата на търговското дружество - кредитор, договорът не би бил сключен, то нищожността на тази клауза влече нищожност на целия договор.

Основателно е поддържаното от въззивника Фератум България ЕООД възражение, че в случая възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва за забава не е самостоятелно основание да се приеме нищожност на същата поради противоречие с добрите нрави. За сключения между страните договор за кредит е приложим специалния закон – ЗПК, императивното правило на чл. 19 ал. 4 от същия забранява ГПР по кредита да надвишава пет пъти законната лихва. ГПР изразява общите разходи по кредита/ чл. 19 ал. 1 от ЗПК /, сред които и възнаградителната лихва /§ 1 т. 1 от ДР на ЗПК/, като общата сума на всички разходи - сбора от лихвените и нелихвените разходи, не може да надвишава казания законоустановен максимален размер. Т.е., съотношението между лихвените и нелихвените разходи е без значение, ако ГПР по кредита е в рамките на императивно установения негов размер съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

В случая обаче, е безспорно установено, че в договора не е посочен действителния ГПР по кредита и същевременно, че действителния ГПР / към датата на сключване на договора / е над максималния допустим от закона негов размер / чл. 19 ал. 4 от ЗПК / , като това е по причина на невключения дължим от потребителя разход в размер на 568 лв. – възнаграждението на поръчителя. Всяко от двете нарушения е самостоятелно основание за недействителност/ нищожност на договора, т.к. без клаузата за ГПР договорът не би бил сключен. Налице е и приетото от районния съд нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК – невярно посочен в договора ГЛП. Поради което като краен резултат установителния иск срещу Фератум България ЕООД за недействителност / нищожност на договора за потребителски кредит правилно е уважен. Неоснователно е възражението на въззивника, че този разход не е задължителен. Видно от самия договор е, че условието за предоставяне на 2 кредита е обезпечаването му чрез поръчителство, предоставено от Фератум Банк / сегашно наименование Мултитюд Банк /.

По делото не е представен – въпреки указанията на съда, твърдения от ищцата договор за поръчителство, сключен между нея и Мултитюд Банк АД, поради което искът за прогласяване недействителността/ нищожността на този договор е отхвърлен, като в тази му част решението е влязло в сила като необжалвано. Същевременно обаче е установено, че ищцата е заплатила на въззивника Мултитюд Банк АД сумата 568 лв. на основание договор за поръчителство и като възнаграждение на поръчителя. Следователно това й плащане се явява без основание и правилно искът по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД в размер на исковата сума 568 лв. е уважен.

Разноски от въззиваемата страна за производството пред настоящата инстанция не са направени, поради което не се присъждат. На процесуалният й представител по чл. 38 ал. 1 т.

2 от ЗА се присъжда – на основание члр. 38 ал. 2 от ЗА, срещу всеки ответник за иска срещу него, възнаграждение в размер на 400 лв., а с ДДС – 480 лева.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 72 от 17.02.2025 г. по гр.д. № 476/2022 г. по описа на РС – Асеновград в обжалваната част – за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски кредит № 542861 от 12.09.2017 г., сключен между А. А. Г., ЕГН – ********** и „ Фератум България „ ЕООД, ЕИК 200599406 и за осъждането на „ Мултитюд Банк „ ЕАД – Република Малта, седалище и адрес на управление гр. ***, вписано в търговския регистър на РМалта под №*** да заплати на А. А. Г. на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД сумата 568 лева.

Осъжда „ Фератум България „ ЕООД, ЕИК 200599406 да заплати на адвокат Е. Г. И., личен № ********** на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т.2 от ЗА възнаграждение за въззивното производство в размер на 480 / четиристотин и осемдесет / лв. – с ДДС.

Осъжда „ Мултитюд Банк „ ЕАД – Република Малта, седалище и адрес на управление гр. ****, вписано в търговския регистър на РМалта под №**** да заплати на адвокат Е. Г. И. на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т.2 от ЗА възнаграждение за въззивното производство в размер на 480 / четиристотин и осемдесет / лв. – с ДДС.

Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3