Определение № 536 от 22.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 536 гр. Ловеч, 22.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500274 по описа за 2026 година за да се произнесе,съобрази:

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК.

Постъпила е молба от Б. С. Б., чрез пълномощника адв.П. П. от САК за допълване на определение № 433/03.06.2026 год. по в.ч.гр.д. № 274/2026 год. по описа на ЛОС в частта за разноските, касаещи адвокатско възнаграждение в размер на 60 евро. Позовава се на т.7 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 г., в която е прието, че по въпроса за приложимостта на чл.248 ГПК в заповедното производство следва да бъдат разграничени хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно, т.е не е съобразено с правилата на чл.78 ГПК. Излага, че предмет на процесното частно гражданско дело е разпореждането, с което върната жалба по чл.413, ал.1 ГПК и същото има характер на акт по чл.81 ГПК. Затова счита, че съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, което е приложимо и за частните производства.

Моли съда на основание чл.248 ГПК да допълни определение № 433/03.06.2026 год. по в.ч.гр.д. № 274/2026 год. по описа на ЛОС , като в полза на Б. С. Б. бъдат присъдени направените разноски в размер на 60 евро.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК ответникът по молбата „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ****, чрез адв. Х. М. от САК, е подал отговор на молбата с 1 пр.основание чл.248 ГПК. Счита, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Твърди, че настоящето производство не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в заповедното производство. Излага, че произнасянето на съда е допълнение на вече постановен акт, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски, като цитира съдебна практика в тази насока. На следващо място изтъква, че ищецът е упражнил процесуалните си права в условията на злоупотреба с право, като е образувал срещу „Сити Кеш“ осемнадесет отделни заповедни производства и две искови производства, с които са наведени идентични аргументи във връзка с недействителността на една и съща клауза.

Моли съда да остави без уважение молбата на ищеца по чл.248 ГПК.

При извършената проверка Ловешкият окръжен съд констатира, че молбата е допустима, но неоснователна.

Производството по настоящето дело е приключило с постановяването на определение № 433/03.06.3026 г., с което е потвърдено Разпореждане № 380/10.03.2026 г. по ч.гр.д. № 102/2026 г. по описа на Районен съд – Троян, с което е върната на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК депозираната частна жалба вх. № 1722/10.03.2026 г., подадена от „Сити Кеш“ ООД, чрез адв. Х. М. от САК, срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК рег.

№ 64/03.02.2026 г. по гр.д. № 102/2026 г. в частта за разноските. Това определение е окончателен съдебен акт, който не подлежи на обжалване.

Действително от молителя е представен отговор на частната жалба, в който е направено искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 60 евро съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Въззивният състав счита, че развилото се производство по настоящето дело е във връзка с обжалване на издадената от ТРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в частта за разноските. Безспорно в случая не се касае за типичното производството по чл.248 ГПК, за което трайната и непротиворечива практика на ВКС приема, че няма самостоятелен характер и за него не се присъждат разноски. Следва обаче да се отчете, че предмет на същото е обжалване на разпореждане на заповедния съд за 2 връщане на просрочена частна жалба по чл.413 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение в частта за разноските. Поради изложените съображения съдебният състав приема, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл.81 от ГПК, тъй като в производство относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, каквито се претендират с молбата за заплатено адвокатско възнаграждение.

Поради изложените съображения искането по чл.248, ал.1 от ГПК следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 4625/10.06.2026 г., подадена от Б. С. Б., ЕГН: ********** чрез пълномощника адв.П. П. от САК, за допълване на определение № 433/03.06.2026 год. по в.ч.гр.д. № 274/2026 год. по описа на ЛОС в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3