Решение № 190 от 13.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100502701 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 09.11.2023г., постановено по гр.д. № 23121/2022г. на СРС, ГО, 176 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу А. Н. Н. обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за признаване за установено съществуването на следните вземания: за сумата от 3 982, 98 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабдяван имот, находящ се в гр.

София, жк “**** и за сумата от 19, 65 лева – стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.10.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК до окончателното и изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 63417/2021г., СРС, ГО, 176 състав. Със същото решение са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 659, 40 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 14.10.2021г. върху главницата за топлинна енергия 1 и за вземане в размер на 4, 21 лева – обезщетение за забава за периода от 01.12.2018г. до 14.10.2021г. върху главница за предоставената услуга дялово разпределение.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника А. Н. Н.. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради съществени нарушения на процесуалния закон, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи. Поддържа, че СРС не се е произнесъл по своевременно релевираното възражение за погасяване на вземането по давност. Освен това сочи, че съдът е основал решението си върху писмени доказателства, които са били своевременно оспорени от ответника и на това основание е било релевирано доказателствено искане по реда на чл. 183 от ГПК, което неправилно е било отхвърлено от първоинстанционния съд. Аргументира становище за недоказаност на твърдяното облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за исковия период. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.

Насрещната страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни норми.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По релевираните във въззивната жалба доводи за неправилност приема следното:

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на 2 претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Ищцовото дружество основава предявената претенция на твърдение за съществуващо между страните облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, в хипотезата на презюмиран договор /чл. 153, ал. 1 от ГПК/. Пасивната материална легитимация на ответника за периода от м.05.2018г. до 08.08.2019г. е обоснована с качеството му на единствен наследник по закон на Л.К.Д., починала на 08.08.2019г. Сочи се, че Л.Д. е притежавала правото на собственост върху топлоснабдения имот, а след нейната смърт задълженията за потребената топлинна енергия преминали върху ответника по реда на наследственото правоприемство. За периода от 09.08.2019г. до м.04.2020г. претенцията е предявена при фактически твърдения, че А. Н. е придобил правото на собственост върху топлоснабдения имот въз основа на настъпилото законово наследствено правоприемство /чл. 5, ал. 1 от ЗН/.

Ответникът е оспорил предявените искове, включително по съображения, че не е страна по твърдяното облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия. Изрично в депозирания по делото отговор на исковата молба е оспорено титулярството на правото на собственост върху топлоснабдения имот за исковия период.

Между страните по делото и на етапа на въззивното производство е налице спор относно обстоятелството, свързано с установяване качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. Ето защо въззивният съд е надлежно сезиран и дължи произнасяне по този спорен факт от значение за решаване на делото /чл. 153 от ГПК/.

По така очертания правен спор настоящият съдебен състав приема следното:

Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от 3 топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ " клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

За установяване основанието на предявения иск ищцовото дружество е представило удостоверение за наследници на Л.К.Д., издадено на 05.08.2021г., установяващо, че същата е починала на 08.08.2019г. и нейн единствен наследник по закон е ответникът А. Н. Н.; писмо от 06.10.2011г., издадено от 4

СО – район Младост, съдържащо данни, че на 31.05.1991г. Л.Д. е закупила от СО – район Младост процесния имот – ап. № 16, находящ се в гр. София, жк ****; постановление за налагане на възбрана по изпълнително дело № 20108580400420 по описа на ЧСИ У.Д. от 20.12.2012г., с което е наложена възбрана върху процесния топлоснабден имот; нотариален акт от 05.02.2021г. за покупко-продажба на недвижим имот с № 32, том 1, рег. № 404, дело № 24/2021г., въз основа на който А. Н. Н. е продал на трето за спора лице правото на собственост върху ап. № 16, находящ се в гр. София, жк ****.

Във въззивното производство по искане на въззивника съдът е задължил на основание чл. 183 от ГПК въззиваемото дружество “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД да представи по делото оригинал или официално заверен препис от постановление за налагане на възбрана по изпълнително дело № 20108580400420 по описа на ЧСИ У.Д. от 20.12.2012г., като са указани и неблагоприятните последици от неизпълнение на задължението, а именно – приетият по делото като писмено доказателство документ ще бъде изключен от доказателствения материал. Указанията са били надлежно съобщени на въззиваемия на 10.03.2025г., но не са били изпълнени. По тези съображения с протоколно определение от 06.11.2025г. съдът на основание чл. 183, ал. 1, изр.

2-ро от ГПК е изключил от доказателствата по делото приетия в първоинстанционното производство препис от постановление за налагане на възбрана от 20.12.2021г. по изпълнително дело № 20108580400420 по описа на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на КЧСИ.

Представеното писмо от 06.10.2011г., издадено от СО – район Младост, съдържащо данни, че на 31.05.1991г. Л.Д. е закупила от СО – район Младост процесния имот – ап. № 16, находящ се в гр. София, жк ****, не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, доколкото удостоверените в него обстоятелства не са такива от кръга на службата на длъжностно лице-издател. За да има документът качеството на официален, е необходимо той да е издаден в рамките на предоставената от закона компетентност на издателя. Така например, не са официални документи: удостоверение, издадено от съд, че две лица са в брак; удостоверение, издадено от общината, че дадено лице е собственик на определен имот; призовка, оформена от кмета на населено място, в което има съдебно учреждение. Във всички тези случаи документите са съставени от държавни органи, но извън материалната им компетентност, поради което не 5 се ползват с доказателствената сила на официални документи. Следва да се има предвид, че държавните органи нямат универсална удостоверителна компетентност, поради което официални свидетелстващи документи са само тези, които са издадени за удостоверяване на изрично посочените в закона факти, а не изобщо. Приложеният документ може да се цени единствено като индиция за посочения в него факт. При изричното оспорване от страна на ответника, че неговият наследодател е притежавал правото на собственост върху процесния имот за исковия период, само въз основа на представеното писмо не може да се направи обоснован извод за противното. Нещо повече, следва да се посочи, че по делото липсват други доказателства, които обсъдени в съвкупост с удостоверените в писмото от СО-район Младост обстоятелства, да установят твърдяното от ищеца титулярство в правото на собственост върху имота.

Представеният нотариален акт от 05.02.2021г. за покупко-продажба на недвижим имот с № 32, том 1, рег. № 404, дело № 24/2021г. установява, че към посочената дата /която е след края на процесния период/ ответникът А. Н. се е легитимирал като собственик на процесния имот и е извършил разпоредителна сделка със същия в полза на трето за спора лице. В този нотариален акт не са удостоверени други релевантни за спора обстоятелства, включително не може да се направи обоснован извод, че продавачът се е легитимирал като собственик на имота въз основа на законово наследствено правоприемство от Л.К.Д..