Решение № 13542 от 09.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13542 гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: .... при участието на секретаря ... като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20231110140454 по описа за 2023 година

Ищецът А. М. Д. е предявил срещу ответника „.... чрез клон с фирма „.... .....“ кумулативно обективно съединени искове, както следва:

1) Обявяване за недействителна разпоредбата на чл. 1 от сключения на 16.11.2021 г. между страните трудов договор в частта, с която се установява срочност на договора, поради противоречието й с разпоредбите на чл. 68, ал. 4 от КТ във вр. с § 1, т. 8 от КТ и чл. 8, ал. 1 от КТ;

2. Признаване за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено от ответника със Заповед № ... от 16.05.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, както и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност ;

3. Осъждане на ответника да заплати обезщетение по чл. 225 от КТ в размер на 14 856,36 лв. за времето на оставане без работа вследствие на незаконното уволнение през периода от 19.05.2023 г. до 19.1 1.2023 г.

4. Осъждане на ответника да заплати сумата от 10 733.92 лв., представляваща сбора от незаплатените от ответника „секторни плащания" за периода от 01.12.2021 г. до 19.05.2023 г. включително;

5. Осъждане на ответника да заплати сумата от 4 502.76 лв., представляваща сбора от неплатените от ответника командировъчни нари по смисъла на Раздел IV от Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина, за периода от 01.12.2021 г. до 19.05.2023г. включително;

1

6.Осъждане на ответника да заплати сумата от 702.78 лв., представляваща сбора от неизплатените от ответника възнаграждения по чл. 177 от КТ, дължими за дните, през които ищецът е ползвал платен годишен отпуск;

7. Осъждане на ответника да заплати сумата от 819.59 лв., представляваща неизплатено от ответника възнаграждение за работа през дните на официалните празници за периода от 01.12.2021 г. до 19.05.2023г. включително;

8. Осъждане на ответника да заплати сумата от 389.12 лв., представляваща неизплатената част от дължимото от ответника обезщетение по чл. 224. ал. 1 от КТ;

9. Осъждане на ответника да заплати на ищеца законната лихва върху всяко от секторните плащания за периода от падежа на съответното плащане до 19.07.2023 г. включително в общ размер на 789.52 лв.:

10. Осъждане на ответника да заплати на ищеца законната лихва върху всяко от неизплатените възнаграждения по чл. 177 от КТ за периода от падежа на съответното плащане до 19.07.2023 г. включително, в общ размер на 45.41 лв.;

11. Осъждане на ответника да заплати на ищеца законната лихва върху неизплатеното от ответника възнаграждение за работа през дните на официалните празници за периода от падежа на съответното плащане до 19.07.2023 г. включително, в размер на 60.03 лв.;

12.Осъждане на ответника да заплати законната лихва върху присъдените главници от датата на исковата молба до окончателното им изплащане.

13. ПРИ УСЛОВИЯТА на евентуалност е предявен иск за обявяване за недействителна поради противоречието й със закона и поради заобикаляне на закона следната клауза от чл. 5б от трудовия договор от 16.11.2021 г. и допълнителното споразумение към него, а именно:„Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 56 и Работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори".

В исковата молба са изложени съображения, че на 16.11.2021г. между страните е сключен на основание чл. 68, ал. 4, във връзка е чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда трудов договор, по силата на който ищецът е назначен на длъжност „Младши член на кабинния екипаж“ с код съгласно НКПД-.... На 19.11.2021 г.

2 ищецът постъпил на работа при работодателя, като до прекратяването на трудовото му правоотношение от последния със Заповед № .../16.05.2023 г., считано от 19.05.2023г. работил на пълно работно време и добросъвестно изпълнявал трудовите си задължения. Трудовият договор от 16.11.2021 г. е сключен за срок от 18 месеца, който започва на 19.11.2021г. В преамбюла на същия фигурира текст според който „Работодателят работи на база на летен график/зимен график. Зимният график съдържа по- малко полети, в резултат на намаления брой пътници през този период. Във връзка с изложеното погоре съществуват специфични пазарни и оперативни основания: -Поради сезонния характер на авиационната дейност, разликата между слаб и силен сезон изисква различни модели на назначаване на персонала: -Поради различни външни пазарни фактори, авиационният сектор е по-чувствителен към тях в сравнение с други несезонни дейности и поради това перспективите за планиране на капацитета са ограничени“.

Според ищеца горецитираният текст е включен в преамбюла на трудовия договор от 16.11.2021 г. по почин на работодателя с оглед спазване па изискванията на чл. 68. ал. 4 от КТ, който предвижда, че по изключение срочен трудов договор по чл.68 ал.1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по чл.68, ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година". Излага доводи, че работата която ищецът е извършвал до прекратяването на трудовото му правоотношение не е имала нито временен, нито сезонен характер, нито е била краткотрайна. Въпреки съдържанието на преамбюла на трудовия договор от 16.11.2021г. счита разпоредбата на чл. 1 от същия за недействителна поради противоречие с императивните изисквания, съдържащи се в чл. 68, ал. 4, изр. 1 и 3 от КТ във връзка с § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на КТ. Към датата на сключване на трудовия договор от 16.11.2021 г. не съществуват конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер", които евентуално биха могли да обусловят срочния характер на договора. Според ищеца, с оглед изложеното трудовият договор от 16.11.2021 г. следва да се счита за сключен за неопределено време (арг. от чл. 68, ал. 5 от 3

КТ), поради което работодателят не е могъл законосъобразно да го прекрати на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, какъвто опит е направил със Заповед № .../16.05.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, връчена на 19.05.2023г. Позовава се на трайната практика на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 168 от 02.07.2018 г. по гр. д. № 4558/2017 г. на ВКС, IV г. о. Счита, че ответното дружество не е имало право да сключи срочен трудов договор с ищеца към датата на сключване на трудовия договор от 16.11.2021г., като изложените в последния договор причини за сключването му не са съответствали на съществувалата към релевантния момент обективна действителност и по никакъв начин не са свързани с изпълняваната от ищеца трудова функция. Предвид изложеното, счита че клаузата за срок на трудовия договор 0т 16.11.2021 г. противоречи на императивната разпоредба на чл. 68, ал. 4 КТ, което обуславя правния интерес на ищеца да поиска от съда да обяви споменатата клауза за недействителна, особено след като се вземе предвид обстоятелството, че работодателят се е позовал именно на тази клауза, за да прекрати трудовото правоотношение с ищеца. Предвид обстоятелството, че клаузата, установяваща срочност на трудовия договор е недействителна, работодателят не е разполагал с възможността да прекрати същия на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ.

Въпреки това със Заповед № ... от 16.05.2023г. ..... прекратява трудовото правоотношение с ищеца, считано от 19.05.2023г. На 19.08.2022 г. страните сключили допълнително споразумение, според което считано от 21.08.2022 г. работодателят наема

Служителя да изпълнява длъжността

„Стюард/стюардеса“. Предвидено е, че считано от 21.08.2022 г. настоящият текст на чл. 5. б. „а" от Основния договор се изменя, като служителят ще има право да получава брутна заплата в размер на 13 148.00 лв. годишно за своите услуги, платима на 12 равни месечни вноски ежемесечно в зависимост от броя на месеците, действително отработени при работодателя. Страните се съгласяват, че общата брутна заплата на Служителя ще включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, дължими на Служителя съгласно задължителните разпоредби на българския Кодекс на труда, а именно: основна заплата: бруто 8686.00 лв. годишно, т.е. 723.83 лв. на месец; брутна еднократна сума от 677.00 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база. или над изискваните работни часове, или в почивен ден в съответствие с чл. 143 от българския Кодекс на труда;

4 брутна еднократна сума от 1353.00 лв. годишно за часовете, през които се полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или е извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване; брутна еднократна сума от 2029.00 лв. годишно за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 403.00 лв. годишно за прослужено време години към датата на настоящия договор считано от 21.08.2022г. на основание чл. 119 от българския Кодекс на труда. Страните с настоящото се съгласяват да заменят съответните разпоредби от трудовия договор, сключен между тях относно сумата на заплатата, както следва: „След всеки планиран и приключен сектор Работодателят ще заплаща на служителя така нареченото „секторно плащане".

Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 56 и работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори. Страните се съгласяват, че към момента на подписването на настоящия договор размерът на всяко стандартно секторно плащане за секторите, приключени от Служителя в един ден в допълнение на първите два сектора (т.е. за всеки 3- ти, 4-ти, 5-ти. т.н. сектор в един ден) ще бъде 28.00 лева (двадесет и осем български лева), бруто, като тази сума ще бъде допълнително плащана от Работодателя ежемесечно.

Излага съображения, че въз основа на сключения трудов договор и допълнително споразумение към него. както и политиката за възнагражденията на ....., през периода от 01.12.2021 г. до 19.05.2023 г. е следвало ежемесечно да се начисляват и заплащат на ищеца (след като преди това удържат дължимите от последната здравноосигурителни и социалноосигурителни вноски и данък върху доходите) в срок до 10-то число на месеца, следващ месеца за който се дължат съответните суми, най-малко следните трудови възнаграждения и командировъчни пари: а) т. нар. „брутна заплата“ но чл. 5 , буква (точка) „а“ от трудовия договор от 16.11.2021 г., представляващо 1/12 от сбора от „основна (базисна) заплата“ и уговорените в съответния трудов договор допълнителни трудови възнаграждения е постоянен характер, наричани от работодателя брутни еднократни суми“;

„секторно плащане“ като се позовава именно на разпоредбата на чл. 325. ал. 1, т. 3 от КТ, командировъчни пари по раздел IV от Наредбата за служебните 5 командировки и специализациите в чужбина в размер на 55.00 евро за всеки ден, през който ищецът е бил член на екипажа на оперирано от ответника въздухоплавателно средство, изпълняващо международен рейс и други допълнителни възнаграждения с непостоянен характер (като например месечната комисионна в размер на процент от реализираните през съответния месец продажби на продукти на борда на самолети на .....) и допълнителни командировъчни нари (наричани във фишовете за работна заплата ,,DA" (daily allowance), начислявани и изплащани в съответствие с вътрешните актове и политики за възнаграждение на ответното дружество.

Изложени са съображения, че в противоречие с клаузите на трудовия договор от 16.11.2021 г. и/или разпоредбата на чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, г. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата във вр. е чл.