Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3911 от 29.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 13409/2025
Вид
Решение № 3911
Подписан
29.10.2025
В сила
25.11.2025
Състав
ПЕТЯ НИКОЛОВА ТОПАЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 21 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143 ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3911 гр. София, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20251110213409 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от С. М. С., с ЕГН ********** срещу наказателно постановление №***** на Началник група в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП са му наложени: глоба в размер на 200 лв., лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки за нарушение на чл.140 ал. 1 ЗДвП.

В жалбата подадена от адв. Г.-*** се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като като жалбоподателят не е собственик и не е уведомен надлежно, че МПС-во е с прекратена регистрация. Предлага на съда да отмени НП като незаконосъобразно. В с.з. жалбоподателката не се явява и не изпраща процесуалния си представител.

Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсулт К.. В писмени бележки се излагат подробни доводи за неоснователност на жалбата, претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, 1 приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Н а 25.08.2024 г. около 08:49 часа, в гр. *** по ул. *** с посока на движение от ул. *** към ул. *** жалбоподателката управлявала л.а. *** с рег.

№*********, собственост на Д. П. А., като при извършената проверка на ул.

*** до *** се установило при справка в ОДЧ, че автомобилът е с прекратена регистрация от 25.07.2024 г.

Бил съставен от свидетелката А. Е. Ф., заемаща длъжността полицай в 03 РУ-СДВР

АУАН № GA849224/25.08.2024 г., връчен надлежно на жалбоподателката.

Материалите били изпратени в Софийска районна прокуратура и била образувана пр.пр. №13992/2025 г. по описа на СРП.

Проверката приключила и било издадено Постановление на СРП от дата 03.07.2025 г. на прокурор при СРП - Й. С. за отказ да се образува наказателно производство, като материалите по преписката били изпратени на ОПП–СДВР за преценка дали е налице административно нарушение.

Началник група в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР издал атакуваното НП.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на процесния автомобил; постановление на СРП, справка картон на водача, заповеди за компетентност, данни за служебно прекратена регистрация.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

Безспорно наказателното постановление в конкретния случай е издадено в хипотезата на чл. 36 ал. 2 ЗАНН, доколкото с постановление от 03.07.2025 г. СРП е постановила отказ за образуване на досъдебно производство.

2

Т а з и разпоредба въвежда изключение от императивното изискване преписката да се образува със съставянето на АУАН единствено, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая е приложена втората хипотеза на чл. 36 ал. 2 ЗАНН.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно вменената като нарушена разпоредба на чл. 140 ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Същевременно съгласно чл. 143 ал. 15 ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

В настоящия случай са налице данни, че на дата 23.05.2024 г. в портала на МВР е подаден договор за покупко-продажба на процесния автомобил с нов собственик С. М. С.. Поради неспазен двумесечен срок за пререгистрация от нейна страна, на дата 25.07.2024 г. регистрацията на превозното средство е прекратена на основание чл.143 ал.15 ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 143 ал. 15 ЗДвП не съдържа изрично задължение за административния орган за съобщаване на дерегистрацията на автомобила, но прекратяването на регистрацията се извършва с изричен акт на компетентния орган, който по своя характер представлява индивидуален административен акт. Съответният орган обективира волеизявлението си по констатиране на вече възникнал друг юридически факт (неизпълнение на задължението за пререгистрация в двумесечен срок) чрез отбелязването в автоматизираната информационна система – следователно, налице е акт по чл. 21 ал. 2 АПК , 3 който подлежи на съдебно обжалване (в този смисъл са Определение №2785/01.03.2021 г. по адм. дело №1828/2021 г. на ВАС, VІІ отделение, Решение № 7391/22.07.2022 г. по адм. д е л о №1295/2022 г. на ВАС, VІІ отделение, Определение №14092 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д ело № 9510/2020 г., VІІ отделение).

Съобщаването на този индивидуален административен акт не е изрично предвидено в чл. 143 ал. 15 ЗДвП , но според АПК, индивидуалният административен акт не поражда действие преди да е доведен до знанието на адресата си, независимо от способа на съобщаването. Едва след съобщаването му, а при липса на допуснато предварително изпълнение - и след влизането му в сила, собственикът е длъжен да съобрази поведението си с факта на дерегистрация, а ако продължи да управлява МПС ще бъде субект на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, респ. на отговорността по чл. 175 ал. 3 ЗДвП.

От доказателствата по делото се установява, че на 25.07.2024 г. служебно била прекратена регистрацията на процесният автомобил, като съответният орган е приел, че собственикът на автомобила С. М. С. не е изпълнила своето задължение да пререгистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването му.

Не са налице обаче доказателства извършената дерегистрация да е била съобщена нажалбоподателката като собственик на автомобила към датата на нарушението - 25.08.2024 г., доколкото автомобилът е бил оборудван с две регистрационни табели, поставени на съответните места, и с всички документи, съпътстващи неговото управление. След като не се установява водачът С. да е съзнавала този факт, то не може да се приеме, че същ ата е осъзнавала общественоопасния характер на извършеното от нея действие по управление на автомобила с прекратена регистрация и да е предвиждала или допускала настъпването на общественоопасни последици.

Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл. 175, ал.

3 вр.чл. 140 ал. 1 ЗДвП прави деянието, осъществено от жалбоподателката несъставомерно, тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението , респ. тъй като на нея не е бил известен факт, който принадлежи към състава на нарушението, а именно - дерегистрацията. Административното нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДвП – управление на нерегистрирано МПС по пътищата, 4 отворени за обществено ползване, е формално нарушение, поради което извършването му е възможно само при наличие на пряк умисъл Прекият умисъл предполага деецът да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на нарушението, което в случая не е налице.

Т.е., нарушението не е извършено виновно, дори и да се приеме наличието от обективна страна на елементите от състава му, което налага цялостна отмяна на НП.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №***** на Началник група в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, с което на С. М. С., с ЕГН **********, на основание чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП са му наложени: глоба в размер на 200 лв., лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки за нарушение на чл.140 ал. 1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5