Решение № 188 от 24.04.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Враца, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20231400500083 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на "ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ" ЕАД- гр. София срещу Решение № 314/22.11.2022 год., постановено по гр.дело № 1060/ 2022 год. по описа на РС-Козлодуй, I V състав, с което съдът се е произнесъл по предявения пред него иск, като е признал за установено на основание чл.439 във вр. чл.124,ал. 1 от ГПК, че И. Й. Г., ЕГН **********, от ***, не дължи на "ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ" ЕАД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от членовете на управителния си съвет К. К., Л. В. и Д. С. С., сумата от 1070.63лв. /хиляда и седемдесет лева и шестдесет и три стотинки/, от които главница в размер на 913.03 лева за неплатена консумирана електрическа енергия по фактури в периода от 01.04.2007г. до 18.01.2008г., 74.60лв. законна лихва от датата на подаване на заявлението 09.06.2008г. до изплащане на вземането и сумата от 83.00лв. разноски по делото, за които с издаден изпълнителен лист от 06.02.2015г. по ч.гр.дело № 642/2008г. на РС- Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 899/2021 г. по описа на ЧСИ М. Н. Враца, поради погасяване на вземанията по давност.

Първоинстанционният съд е осъдил "ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ" ЕАДгр.София, ЕИК *** да заплати на И. Й. Г. от гр. Козлодуй, ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в процеса в размер 8.00 лева заплатена такса за издаване на удостоверение за адресна регистрация и адвокатско 1 възнаграждение съгласно чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата в размер на 304.94 лева.

С решението си съдът е обезсилил изпълнителен лист, издаден на 06.02.2015г. по ч.гр.дело № 642/2008г. на РС – Козлодуй, като е разпоредил да се уведоми служебно ЧСИ при ОС-Враца след влизане на решението в сила.

Жалбоподателят поддържа, че решението на РС- Козлодуй с неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при фактически и правни изводи, които са в разрез с доказателствата по делото.

Жалбоподателят счита, че първонистанционният съд неправилно е определил началната дата на течение на погасителната давност по отношение на процесното вземане, за което е образувано ч. гр. дело № 642/2008 г. по описа на РС-Козлодуй и е издаден изпълнителен лист от 09.07.2008 г., който е изгубен, както и е издаден дубликат на изпълнителен лист на 06.02.2015г., въз основа на който са образувани изп. дело № 122/2016 г. и изп. дело № 899/2021 г., и двете по описа на ЧСИ М. Н., с рег. № *** и район на действие ОС-Враца. Също така намира, че неправилно районният съд се е позовал на постановките на ТР № 3/18.05.2012 г. по т. дело № 3/2011 г. на ВКС, като е определил, че приложима в настоящия случай е 3-годишна погасителна давност по отношение на процесното вземане и същото е погасено по давност. Жалбоподателят изразява несъгласие с изводите на районния съд в тази насока като твърди, че процесното вземане с установено с влязъл в сила съдебен акт и спрямо него е приложима общата 5-годишна давност. Излага доводи, че при постановяване на обжалваното решение не са съобразени предприетите изпълнителни действия от взискателя по изпълнителните дела, образувани във връзка с процесното вземане, които прекъсват течението на погасителната давност, поради което съдът с направил погрешни правни изводи, че вземането е погасено по давност. Твърди също така, че погасителна давност е започнала да тече от последното предприето изпълнително действие по изп. дело № 899/2021 г. - 10.11.2021 г., като към датата на подаване на исковата молба от ищеца - 27.02.2022 г., не е изтекла и процесното вземане е дължимо.

Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло, като бъде постановено друго по същество, с което исковете на ищеца бъдат отхвърлени.

Не сочи и не представя нови доказателства. Претендира разноски за двете инстанции. Прави и възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК на евентуално претендирано в производството адвокатско възнаграждение от въззиваемия.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ищецът пред РС-Козлодуй И. Й. Г., чрез адв.

М. С. от АК-Враца с депозирал писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Относно позоваването на неизтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане, счита че правилно са приложени разпоредбите на материалния закон и ТР № 3/18.05.2012 г. по т. дело № 3/2011 г. на ВКС. Излага подробни доводи по съображенията си.

2

Моли жалбата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Не сочи и не представя нови доказателства. Претендира разноски по чл.38,ал.2 от ЗАдв.

При извършената проверка на допустимостта на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е допустима – подадена е от лице с правен интерес в срока по чл.275,ал.1 от ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на Районен съд - Козлодуй в частта им, че се прилага 3-годишна погасителна давност за вземането, която не се прекъсва с издаването на заповед за изпълнение, като по този начин тези мотиви стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Съобразно разпоредбата на чл.269,ал.1,изр.2 от ГПК, въззивният съд дължи отговор на въведените с въззивната жалба конкретни оплаквания, които са две, а именно:

1. Относно началният момент на давността за вземането:

Не могат да бъдат споделени доводите на въззивника, че началният момент, в който започва да тече давността на процесното вземане е подаването на молба за издаване на дубликат на изпълнителен лист от 04.09.2014 г. и влязлото в сила, необжалвано от длъжника разпореждане от 18.12.2014 г., с което молбата е уважена, като съдът се е разпоредил да се издаде дубликат на ИЛ. Това е така, тъй като в случая не е спазена предвидената в чл. 409 от ГПК процедура - връчване на препис от молбата на длъжника, разглеждане на делото в открито съдебно заседание, за да може длъжникът да изложи възраженията си по чл.409,ал.3 от ГПК, включително и за погасяване на дълга по давност, и постановяване на решение, което подлежи на обжалване по общия ред. При спазване на този ред, връчване на решението по чл.409,ал.3 от ГПК на длъжника и влизане в сила на това решение, правопогасяващи възражения на длъжника, каквото е и възражението за погасителна давност, биха били преклудирани.

В конкретния случай обаче този ред не е спазен, като РС-Козлодуй се е произнесъл в закрито заседание с разпореждане №2468/18.12.2014 г. /л.14 от делото на РС-Козлодуй/, посочвайки, че същото подлежи на обжалване от длъжника в двуседмичен срок на връчване на поканата за доброволно изпълнение. Това съществено нарушение на процесуалните правила е довело до лишаване на длъжника от правото му на защита по чл.409,ал.3 от ГПК и правото му да се позове на погасителна давност след влизане на това разпореждане в сила /съобщението по чл.428,ал.1 от ГПК му е връчено едва на 01.07.2022 г. - л.21 от изп. дело №899/2021 г. по опис на ЧСИ Нелов/ не е преклудирано.

2. Относно давностният срок, който следва да бъде приложен.

3

Вземането на ответника произтича от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на електрическа енергия, т.е. периодични плащания. Периодичните плащания се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност, съгласно разпоредбата на чл.111, б "в" от ЗЗД. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС, според което вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност.

Първоинстанционният съд правилно е приложил посоченото тълкувателно решение при преценката си относно давността за процесното вземане, а именно – 3-годишна.

Не могат да бъдат споделени доводите на въззивника, че в случая следва да се прилага 5-годишна давност поради издаването на изпълнително основание за вземането. Законът говори за съдебно установени вземания, а доколкото в заповедното производство не се провежда съдебно дирене и съдът не се запознава с доказателства по спора, не може да се приеме, че заповедта за изпълнение следва да се приравнява на съдебно решение.

Дори давността за това вземане да беше 5-годишна, то тя пак е била изтекла до подаването на молбата за издаване на дубликат от изпълнителен лист.

Видно е от доказателствата, че до подаване на молбата за издаване на дубликат от изпълнителен лист не са извършвани действия, които да са годни да прекъснат давността. Първоинстанционният съд правилно е счел за неотносими към спора последващите молби до ЧСИ, подавани от "ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ" ЕАД гр.София след издаване на дубликат от изпълнителен лист, тъй като същите се явяват извършени след изтичане на давностния срок.

По изложените съображения въззивният съд намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното първоинстанционното решение потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски за настоящата съдебна инстанция има само въззиваемият. Той не е направил разноски, но на пълномощника му адв. М.

С. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на 400.00 лв., равняващ се на минималния дължим размер съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Възражението за прекомерност на възвивника не следва да бъде разглеждано, тъй като в случая размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, а не се договоря между страната и пълномощника.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 314/22.11.2022 год., постановено по гр.дело № 1060/2022 год. по описа на РС-Козлодуй, с което е признато за установено на основание чл.439 вр. чл.124,ал. 1 от ГПК, че И. Й. Г., ЕГН **********, от ***, не дължи на "ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от общо 1070.63 лв., от които главница в размер на 913.03 лева, 74.60 лв. законна лихва от 09.06.2008 г. до изплащане на вземането и сумата от 83.00 лв. разноски по делото, поради погасяване на вземанията по давност.

ОСЪЖДА на осн. чл.38,ал.2 от Закон за адвокатурата "ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ" ЕАД - гр.София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. М. М. С. от АК-Враца, личен номер ***, със служебен адрес ***, сумата от 400.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5