Решение № 295 от 10.07.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Несебър, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20252150101100 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 45 ЗЗД.

От всеки от ищците Е. Н. и А. Н. срещу ответника „Я.Х.“ ЕООД, е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на по 255,65 евро – неимуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Ищците сочат, че са собственици на апартамент № А 34 на ет.

4 в комплекс „***“, а ответникът незаконосъобразно повишил възнаграждението за поддръжка и управление на комплекс „Я.“ и блокирал чипа им за асансьора в техния вход. Навеждат, че по този начин им били причинени неимуществени вреди, тъй като провалили планираната им почивка през лятото на 2025г. Твърдят, че са били подложени на заплахи и забрана да ползват асансьора, които ги травмирали и това се отразило на здравето им. Излагат се съображения във връзка с увеличената такса и се сочи, че ищците били готови да я заплатят, но при нужната обосновка. Твърди се, че на 08.02.2025г. получили по електронната поща съобщение, че ще бъдат таксувани за частично плащане без никакво предимство за използването на услугите, налични при сключването на договора. Навежда се, че с това писмо е отказано да се даде отчет за приходите и разходите за 2024г. Развиват се съображения за действащите отношения, като се сочи, че ищците считат такса от 9,6 евро на кв. м. с включен ДДС за достатъчна и дори надхвърляща действителните разходи на ответното дружество. В тази връзка се сочи, че исканото увеличение на 12 евро на кв. м. с включен ДДС е неоснователно и не се дължи от тях. Навежда се, че на 31.03.2025г. приятел на ищците се опитвал да използва техния чип, за да влезе в комплекса и да ползва асансьора, но установил, че същият не работи. Сочи се, че ответникът отказал да прекодира чипа докато не му бъде заплатена сумата от 271 евро – разликата между платената цена и твърдяната от него като дължима такава.

Бил им предоставен единствено код за достъп до вратата, през която се влиза в комплекса. Излагат подробни съображения за развитието на отношенията през юли и август 2025г., през който от ищците било искано да им бъде предоставен чип. С тези доводи се сочи, че отказвайки да прекодира чипа на ищците с актуалните настройки и да им го предаде, ответното дружество 1 неоснователно е ограничило ползването на асансьора. Претендират, че вредите са формирани и от вписване на имената им в списък на „Собствениците неплатили такса поддръжка за 2025г. до 05.08.2025г.“. Развиват съображения в подкрепа на твърденията си. С тези доводи от съда се иска да уважи претенциите. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е подаден отговор на исковата молба. В рамките на устните състезания се развиват подробни съображения срещу предявените искове. От съда се иска да ги отхвърли. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

По предявените искове по чл. 45 ЗЗД ищците Е. Н. и А. Н., следва да докажат, че е налице противоправно деяние на ответника, в причинна връзка с което са настъпили вреди за тях, както и размера на претендираните вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното и оборването на тази презумпция е в доказателствена тежест на ответниците.

От ищците са описани деяния, които според тях представляват такива по смисъла на чл. 45 ЗЗД. На първо място като противоправно деяние е посочено поведение на ответника, изразяващо се в незаконосъобразно повишаване на възнаграждението за поддръжка и управление на комплекс „Я.“ и блокиране на чипа им за асансьора в техния вход . На следващо място като противоправно поведение се изтъква вписване на имената им в списък на „Собствениците неплатили такса поддръжка за 2025г. до 05.08.2025г.“

От твърденията на ищците (и от събраните по делото доказателства, вкл. свидетелските показания на свидетелите М. и Ю.) се установява, че в основата на тези действия, извършени спряно ищците, е наличие на правен спор за размера на дължимата такса поддръжка от ищците на „Я. х.“ ЕООД за 2025г. във връзка със собствения им апартамент с идентификатор № *** – ап. № А 34. По делото безпротиворечиво се установява, че през месец юли 2025г., когато ищците пристигнали в комплекса, бил постановен отказ за предоставяне на работещ чип за асансьора, докато не заплатят цялата дължима такса (в такава насока са показанията на свидетелите Ю. и М.).

Именно това е причината и за поставяне на таблото на съобщението, с вписани имена на неплатилите такса поддръжка за 2025г. По отношение на невъзможността в дадени периоди ищците да ползват чип за достъп до асансьора (юли-август 2025г.), съдът намира този факт за доказан по делото, въпреки представените от ответника доказателства и изготвената съдебно-техническа експертиза, която принципно се кредитира от съда като обективна, компетентна и безпристрастна.

Видно от експертизата, с нея е констатиран достъп с чип с номер Ж31-5, но този чип е активиран през 2021г. и се ползва до момента (докато няма спор, че ищците са придобили собствеността върху апартамента през 2022г.). От показанията на свидетелите Ю. и М. се установява, че е имало и друг, неработещ чип, който Г.Т. отказал да прекодира, като е показателно, че през октомври 2025г. е предоставен чип с номер А 34-6 на ищците (което е прието и като изпълнение в хода на процеса във връзка с предявения иск по чл. 109 ЗС, по който е постановено Решение рег. № 14 от 09.01.2026г. по гр.д. № 499/2025г. по описа на Районен съд Несебър). Т.е. тези обстоятелства са показателни, че действително ищците не са разполагали в периода юли-август 2025г. с работещ чип и тези техни твърдения се явяват доказани по делото.

Изводът е, че в основата на действията, които се квалифицират от ищците като такива по чл.

45 ЗЗД е правен спор между тях и „Я. х.“ ЕООД относно размера на дължимата такса поддръжка за 2

2025г. Видно е, че спорът е разрешен в полза на ищците с влязлото в сила Решение рег. № 14 от 09.01.2026г. по гр.д. № 499/2025г. по описа на Районен съд Несебър (на л. 32 – л. 36 от делото).

С оглед горното може да се посочи, че действията, които са основание на предявените искове, могат да бъдат квалифицирани като „противоправни“ по смисъла на чл. 45 ЗЗД.

Противоправно е поведението, което засяга чуждо благо, защитено от правния ред като предмет на чуждо абсолютно субективно право. Противоправността може да се изразява в накърнява на предписанията на императивна правна норма, а при договорите, чрез неосъществяване на дължимия от страната по договора резултат (задължение). В случая няма спор, че в основата на твърдените противоправни действия, са договорни отношения между страните. Във връзка с тези договорни отношения е възникнал спор за размера на дължимата такса за 2025г. Този спор е разрешен с влязлото в сила Решение рег. № 14 от 09.01.2026г. по гр.д. № 499/2025г. по описа на Районен съд Несебър – по предявен иск за недължимост на този размер. Докато този спор е бил висящ (исковата молба е връчена на ответника на 02.05.2025г. видно от разписка на л. 60 от гр.д. № 499/2025г. по описа на Районен съд Несебър) са извършени и сочените действия – т.е. принципно една от страните по спора, въпреки знанието за наличието на такъв, е предприела действия, изцяло изразяващи нейната позиция (която в крайна сметка е приета с влезлия в сила съдебен акт за неправилна).

След като се установи противоправно поведение е необходимо да се извърши преценка дали в причинна връзка с него ищците са претърпени неимуществени вреди. Следва да се отбележи, че в съдебната практика категорично е застъпено разбирането, че неимуществените вреди не са предполагаеми (т.е. не може автоматично да се приеме, че всяко противоправно поведение причинява такива), а следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване в рамките на процеса. Съдът намира, че не се доказват твърденията на ищците именно от посочените от тях и приети от съда за противоправни действия (отказ да се предостави надлежно кодиран чип и поставянето на имената им като задължени лица на таблото в етажната собственост) ищците са претърпели вреди. От показанията на св. Ю. се установява, че ищцата Н. била принудена да отговаря на въпроси на други собственици в комплекса за това, че не е платила таксата (според обявеното на таблото). Установява се, че липсата на чип и поставянето на информация й се отразило, като нямала възможност да пристигне с внуците си в България. Провалената почивка на внуците й се установява и от показанията на свидетелката М.. Следва да се отбележи, че от тези показания на свидетелите на първо място по никакъв начин не се установяват негативни преживявания за ищеца А. Н. (свидетелите цитират само името на Е. Н.). На следващо място от показанията не се установяват (при условията на пълно и главно доказване) такива изживявания да е претърпяла и Е. Н.. Фактът, че е била принудена да отговаря на въпроси във връзка с обявата не представлява доказателство за нейното състояние и сам по себе си не доказва, че е претърпяла неимуществени вреди (негативни изживявания) във връзка с тези отговори. Такива биха били вътрешни или външни прояви у нея, които да показват, че отговарянето на въпроси е довело до дискомфорт или други неприятни преживявания. Такива твърдения не се излагат от свидетелите.

Посочва се единствено декларативно, че е отговаряла на въпроси, което не доказва претърпяването на неимуществени вреди. Същото важи и за установеното, че тя не е успяла да доведе внуците си на почивка. Този факт отново се сочи декларативно от свидетелите, без да се твърди, че тази невъзможност на ищцата доведе внуците си на почивка е довела до негативни последици, които тя да е изразила пред свидетелите.

Единствените твърдения за претърпени и от двамата ищци негативни изживявания 3

(представляващи неимуществени вреди) се съдържат в показанията и на двамата свидетели за ситуация, при която ищците били на пейка до входа в комплекса и били видимо изнервени и разстроени от факта, че Г.Т. ги изгонил от басейна. Това поведение на Г.Т. не е основание на предявения иск, поради което претърпените от това поведение вреди стоят извън предмета на делото. Освен това няма данни, че това негово поведение е извършено по поръчение на юридическото лице ответник, или в изпълнение на функцията му „управител“ на това юридическо лице. Ето защо – макар и доказани претърпени вреди от тази ситуация, те не могат да доведат до уважаване на предявения иск.

В заключение може да се посочи, че в по делото не се доказва ищците да са претърпели описаните от тях негативни изживявания, представляващи неимуществени вреди, които да са в пряка връзка с действията, които са основание на предявения иск. Както се посочи – доказването им е съществен елемент от фактическия състав на предявения иск. Недоказването им е достатъчно, за да се приеме, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

При този изход на ответника се дължат разноски. Видно е, че ответникът е направил разноски в размер на 500 евро – адвокатско възнаграждение (по 250 евро за всеки един от исковете), съобразно договор за правна защита и съдействие на л. 84 от делото и 150 евро – депозит за вещо лице (на л. 130 от делото). От пълномощника на ищците е направено възражение срещу размера на това възнаграждение и срещу обстоятелството, че са определени две различни възнаграждения, касаещи различните искове. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл.