Решение № 804 от 01.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 804 гр. Варна, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20253110205104 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по депозирана жалба от Ф. П. Ф., ЕГН: **********, с адрес: с.*****, обл.Варна, ул.“*******“ № 3, чрез адв. В. В. от АК-Варна, срещу Наказателно постановление № 25-0442-001153 от 02.09.2025 г., издадено от **** сектор към ОД МВР Варна, РУ 04 Варна, с което на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 200.00 лева, равностойност на 102.26 евро за нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, му е наложено наказание- глоба, в размер на 50.00 лева, равностойност на 25.56 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месеца, за нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща 1 представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител- юрисконсулт. В него процесуалният представител на ОД на МВР-Варна ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

От фактическа страна административно наказващия орган за да издаде обжалваното наказателно постановление е приел за установено следното:

На 04.07.2025 г. в 21.00 часа в област Варна Община Аврен по път I-9 от гр.Варна в посока гр.Бургас на километър 136,300 Ф. П. Ф., ЕГН:

**********, с адрес: с.*****, обл.Варна, ул.“*******“ № 3 управлявал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег.№ *********, като след разклона за к.к.“Камчия“, след изпреварване на лек автомобил “****“ с рег.№ *****, нарушава пътна маркировка М2 от ЗДвП и при завършване на маневрата и завръщане в лентата в посока гр.Бургас блъска 2бр. пластмасови колчета, разделящи пътното платно.Настъпило ПТП с материални щети.Жалбоподателя, като собственик на автомобила, не е посочил кой е управлявал собственият му автомобил, в попълнената от него декларация по чл.188 от ЗДвП.Като участник в ПТП въззивникът напуска ПТП, без да спре и да установи какви са последиците от него и без да уведоми компетентната служба на МВР.

След сигнал за настъпило ПТП от свид.С. М. П., била извършена проверка от РУ 04 Варна при ОД на МВР Варна по преписка УРИ 81900034943/07.07.2025г. по описа на сектор “Пътна полиция“- при ОД на МВРВарна.Екип на полицейските служби не е посещавал произшествието. По писмени данни, същите установили, че водача на автомобила „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ********* е напуснал произшествието. В снето от 2 собственикът на автомобила обяснение Ф. Ф. на 04.08.2025г., същия е обяснила, че не си спомня кой е управлявал автомобилът му на 04.07.2025г.Не е пресичал пътна маркировка, не е счупвал никакви колчета, както е посочено в сигнала срещу него по пътя Варна-Бургас, след разклона за к.к.“Камчия“.

Поради изложеното свидетеля Г. Г. И. съставил АУАН бл. № 4352615/04.08.2025 г., с който на жалбоподателя било вменено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. В срок възражение от въззивника не е било подадено.Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Г. Г. И. и свидетелката С.

М. П.. Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото - АУАН бл. № 4352615/04.08.2025 г., с който на жалбоподателя било вменено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № 8121з-1632/2021 г. на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП настоящия съдебен състав установи, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН не е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и създава неяснота относно нарушението, която ограничава право на защита на жалбоподателя и ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.Както в акта, така и в НП при изписване на диспозитива на нарушението по чл.6, ,т.1 от ЗДвП административнонаказващия орган не е индивидуализирал действията на въззивника и да посочи с кои от тях точно е допринесъл за настъпилият вредоносен резултат.Не става ясно как е била установена самоличността на 3 нарушителя. Атакуваното НП формално съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

На жалбоподателя е вменено и нарушение – по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като за да бъде изпълнен съставът следва да бъдат установени осъществени виновни активни действия от страна на жалбоподателя, причиняващи ПТП и неговото напускане. Такива не бяха доказани по несъмнен начин. Останали са неизяснени и причините въззивникът да напусне произшествието и дали това са били субективни или обективни причини, той да не остане на произшествието. С жалбата си въззивникът отрича той да е причинил щети на пътната маркировка с управляван от него автомобила, обяснява, че не си спомня кой е управлявал автомобилът му на 04.07.2025г.Не е пресичал пътна маркировка, не е счупвал никакви колчета, както е посочено в сигнала срещу него по пътя Варна-Бургас, след разклона за к.к.“Камчия“. От показанията на свид.С. П. не става ясно кой е водача на автомобила, който тя посочва като „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ********* и който са били извършени твърдените от нея действия.Установено по делото е, че екип на КАТ не е посетил ПТП. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че не се установи жалбоподателя да е извършил вменените му нарушения. Посочените процесуални нарушения, установени от съда при разглеждане на делото обуславят незаконосъобразността на обжалваното НП, като същото следва да бъде отменено.

С оглед направените искания от процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:

От процесуалния представител на въззиваемата страна в писмените бележки е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При този изход на делото това искане се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

От въззивника с въззивната жалба е направено искане за присъждане на разноски, като е представил адвокатско пълномощно и договор за правна 4 защита и съдействие, от който е видно, че е изплатено възнаграждение на упълномощения от въззивника да го представлява по настоящето дело адвокат В. В. в размер на 250.00 евро, поради което съдът стига до извода, че в конкретния случай следва да се присъди адвокатско възнаграждение в полза на въззивника.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0442-001153 от 02.09.2025 г., издадено от **** сектор към ОД МВР Варна, РУ 04 Варна, с което на Ф. П. Ф., ЕГН: **********, с адрес: с.*****, обл.Варна, ул.“*******“ № 3, на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 200.00 лева, равностойност на 102.26 евро за нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, му е наложено наказание- глоба, в размер на 50.00 лева, равностойност на 25.56 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месеца, за нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Ф. П. Ф., ЕГН:

**********, с адрес: с.*****, обл.Варна, ул.“*******“ № 3, направените по делото разноски в размер на 250.00 евро, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Варна, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5