Решение № 128 от 27.05.2022, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. П., 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20211230100974 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 367 ТЗ.

Ищецът „А. у. н.в. . д. т. л. ш.“ ООД – чуждестранно юридическо лице, със седалище и адрес на управление в Република Т., гр. И., ул. „Й.“ № 17, ап. 4, Република Т., с рег. № 294270-0 на Търговския регистър в града по седалището му, твърди, че между него и ответника е бил сключен договор за превоз на товар, представляващ 9 310 кг. перлит. Заявява, че по силата на тази сделка е имал качеството на превозвач (изпълнител), а ответната страна – на възложител. Поддържа, че е изпълнил поръчания превоз, използвайки подизпълнител – „Н. Т. 1“ ЕООД, при спазване на уговорените условия, а именно: дати на товарене – 06 и 07 август на 2020 г.; място на товарене – гр.

И., Република Т. и място на доставка – гр. П., Република Б.. Изтъква, че за превозната услуга му се дължи възнаграждение от 2 400 евро, за което е издал фактура с № ALU2020000000556 и фактура с № ALU2020000000557 – и двете от 10.08.2020 г., но възложителят не е изпълнил задължението си за неговото заплащане. Иска визираната сума да му бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в първоначално сезирания съд (23.12.2020 г.) до погасяването.

Претендира и съдебни разноски.

Ответникът „З. 2012“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.

„Ш. за С. – О. П.“, ЕИК ***, оспорва ищцовата претенция и моли за отхвърлянето й, както и за присъждането на съдебно-деловодните разходи, които е сторил. Излага доводи, че не е получил от страна на ищеца стоката по сочения превоз.

Съдът приема следното:

1. Фактически и правни изводи по съществото на делото:

Уважаването на разглежданата искова претенция предполага едновременната даденост на няколко изисквания, които се свеждат до: 1/ валидно облигационно 1 отношение между страните по делото, породено от твърдения договор за превоз на товар, по силата на който ищецът има качеството на превозвач, а ответникът – на възложител; 2/ реално изпълнение от превозвача на възложения му превоз; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането за превозната цена и 4/ неизпълнение на насрещното задължението на възложителя за неговото заплащане.

Правилата, уреждащи разпределението на тежестта на доказването в исковото гражданско съдопроизводство (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищцовата страна да установи положителните предпоставки от фактическия състав на иска, а на ответната – погасяването на търсеното вземане.

Писменият доказателствен материал, ангажиран от ищцовото дружество, с цел да бъде констатирано сключването на превозния договор, при поддържаните параметри, обхваща:

- Двете фактури от 10.08.2020 г., на които се прави позоваване в исковата молба. От съдържанието им е видно, че те са издадени от ищеца, в качеството му на превозвач, във връзка с превоза, за който се води делото, а получател на услугата е ответната страна, при цена, възлизаща на претендираната сума.

- Фактура с № 0000002324/10.08.2020 г., издадена от „Н. Т. 1“ ЕООД (като изпълнител) към ищеца (като възложител), според която той му дължи 4 302,82 лв.

(или 2 200 евро) – за извършването на процесния превоз на товар.

- Банково платежно нареждане от 18.08.2020 г., с което последната сума е била заплатена.

- Два броя международни товарителници (ЧМР) – от 06.08.2020 г. и от 07.08.2020 г., съгласно които „Н. Т. 1“ ЕООД е реализирало превозването на 9 310 кг. перлит от гр. И. (Република Т.) до гр. П. (Република Б.), чийто изпращач е бил „И.п. м. к.“ ООД, а получател – ответното дружество. Коментираните товарителници са подписани за получателя. Те са били оспорени в тази им част от ответника, поради което е била открита процедура по чл. 193 – чл. 194 ГПК и в нейните рамки на същия е било вменено процесуалното задължение да докаже неавтентичността им (чл. 193, ал. 3 ГПК). Той обаче не е направил това, поради което и трябва да се смята, че тези документи обективират изявления, които го обвързват (чл. 180 ГПК).

- Справка с рег. № 32-2422/05.01.2022 г., постъпила от Митническо бюро – Кулата при Териториална дирекция Митница С. към Агенция „Митници“, съобразно която: на 11.08.2020 г. ответникът, в качеството му на вносител/купувач е депозирал пред митническите власти (чрез упълномощен представител по чл. 18, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 за създаване на митнически кодекс на Съюза) 2 броя митнически декларация; те са били насочени към поставяне под митническия режим „допускане за свободно обръщение“ на стоката, предмет на цитираните международни товарителници от 06 и от 07 август на 2020 г.; разходите му за Т.портирането на стоката общо възлизат на 4 694 лв. (или 2 400 евро).

От заключенията на изслушаните първоначална и допълнителна съдебносчетоводни експертизи, които няма причини да не бъдат кредитирани изцяло, се изяснява, че:

- фактурите от 10.08.2020 г., издадени от ищеца, не са осчетоводени при ответното дружество, не са декларирани от него пред органите на Националната агенция по приходите и то не е ползвало по тях данъчен кредит по смисъла на ЗДДС;

- на 11.08.2020 г. в счетоводството на ответника е била заприходен перлитът от 9 310 кг., за който са били подадени обсъдените две митнически декларации;

- във връзка със закупуването на тази стока от дружеството ответник при 2 него фигурират и счетоводни записвания за две фактури от 06.08.2020 г., с издател „И.п. м. к.“ ООД, като продавач;

- няма счетоводни данни ответникът да е използвал закупения перлит за собствени нужди, но има такива, че го е продал на други лица – на К. З. к. Ц. С.

(1 150,85 кг., продадени на 30.09.2021 г.) и на „А. и.“ ЕООД (8 159,15 кг., продадени на 30.10.2021 г.).

От показанията на разпитания свидетел Д. К., става ясно, че: този свидетел работи като шофьор при „Н. Т. 1“ ЕООД, включително към месец август на 2020 г.; той, заедно с друг негов колега – М. К. който също е шофьор при посоченото дружество, са Т.портирали с тежкотоварни автомобили перлита по двете международни товарителници; получател на стоката е било ответното дружество, а самото й разтоварване е било в района на О.те в гр. П., където се намира неговата база; тогава е станало и подписването и подпечатването на ЧМР-тата от получателя, което конкретно се е случило от лице в находящата се там административна сграда. Гласните доказателствени средства, създадени с участието на този свидетел, трябва да получат пълен кредит на доверие, защото са последователни, логични и безпротиворечиви, базират се на лични впечатления и не се оборват от другите елементи на доказателствената съвкупност.

Така изяснените факти обуславят юридическите заключения, че:

- Между ищеца (като превозвач) и ответника (като възложител) е възникнало превозното облигационно отношение, на което се позовава първият, след като той (макар и с подизпълнител) е организирал превоза на стоката по съответната дестинация и тя е била реално получена от втория.

- Съответствието на дължимата превозна цена с претендираната такава се потвърждава от митническото деклариране, което ответникът е направил.

- Вземането за нейното плащане е с настъпила изискуемост, защото в тази връзка приложим се явява нормативният регламент на чл. 303а, ал. 3, изр. 2 ТЗ, а предвиденият в него 14-дневен срок, считано от деня на получаването на стоката, е изтекъл.

- Неосчетоводяването при ответника на фактурите, издадени от ищеца за превозната сделка, не опровергава дължимостта на възнаграждението по нея, след като са налице достатъчно други доказателствени данни, позволяващи категоричен положителен извод в тази насока.

В обобщение може да се каже, че предпоставките за основателността на иска са изпълнени, поради което той подлежи на пълно уважаване.

2. По съдебните разноски:

Изходът от делото дава право на съдебни разноски само на ищеца (чл. 78, ал. 1 ГПК).

Техният общ размер, според представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за осъществяването им, се равнява на 1 731,65 лв.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА „З. 2012“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ш.

3 за С. – О. П.“, ЕИК ***, да заплати на „А. у. н.в. . д. т. л. ш.“ ООД – чуждестранно юридическо лице, със седалище и адрес на управление в Република Т., гр. И., ул. „Й.“ № 17, ап. 4, Република Т., с рег. № 294270-0 на Търговския регистър в града по седалището му, следните суми:

- 2 500 евро, представляващи неплатена главница по договор за превоз на товар (9 310 кг. перлит), сключен между „А. у. н.в. . д. т. л. ш.“ ООД (превозвач) и „З.

2012“ ООД (възложител), който превозвачът е изпълнил чрез подизпълнителя „Н. Т. 1“ ЕООД, при условия: дати на товарене – 06 и 07 август на 2020 г., място на товарене – гр. И., Република Т. и място на доставка – гр. П., Република Б., за което са били издадени фактура с № ALU2020000000556 и фактура с № ALU2020000000557 – и двете от 10.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2020 г. до погасяването, и

- 1 731,65 лв., представляващи съдебни разноски, дължими за първоинстанционно исково производство по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.

Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. П..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4