Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 55 от 10.08.2026, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Административно наказателно дело 178/2026
Вид
Решение № 55
Подписан
10.08.2026
В сила
09.09.2026
Състав
ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 12, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. гр.Велинград, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ДИЯНА АЛ. КОШЕРИЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Административно наказателно дело № 20265210200178 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Oбразувано е по жалба на П. Г. П., ЕГН **********, адрес гр.

Велинград, ул. „Владо Черноземски“ № 32, подадена чрез процесуалния й представител адв. А., срещу Наказателно постановление (НП) № 26-0367000145/11.06.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград. С НП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 255.65 евро/500.01 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба № 1-з- 2539/17.12.2012 г. на МВР е постановено отнемането на 10 контролни точки.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Твърди се, че липсва вина у жалбоподателя, тъй като нито той, нито собственикът на автомобила са били уведомени за служебно прекратената регистрация. Моли се съдът да отмени изцяло обжалваното НП и да присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв А..

Последният моли жалбата да бъде уважена и НП да бъде отменено, като 1 излага аргументи в тази насока. Претендира разноски. В личната си защита жалбоподателят иска НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. Становище по жалбата взима в придружителното писмо до съда. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като излага доводи в тази насока, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от жалбоподателя.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване.

От фактическа страна се установява, че с Наказателно постановление № 26-0367-000145/11.06.2026 г. е ангажирана административнонаказателната отговорност на П. Г. П. за това, че на 29.11.2025 г., около 20:40 часа, в град Велинград, по улица „Цанко Церковски“ и по улица „Димитър Грънчаров“, мл. инспектор А. Д. и мл. инспектор В. Ч., служители на РУ на МВР - Велинград, спрели за проверка лек автомобил БМВ 520 И с peг. номер РА4250КХ, собственост на Стефан Петров Петрови управляван от П. Г. П.. Било установено, че жалбоподателят управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация на 19.08.2025 г. с писмо № 13361/25.07.2025 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – административно нарушение по чл. 143, ал. 1 от ЗДвП.

Във връзка с констатираното е била образувана прокурорска преписка № 7796/2025 г. по описа на РП - Пазарджик, с оглед евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

С Постановление № 7796/09.02.2026 г. прокурор при РП – Пазарджик отказал да образува досъдебно производство и разпоредил материалите по преписката да се изпратят на РУ - Велинград.

След получаването на преписката и прокурорското постановление административнонаказващият орган възприел изцяло констатациите, съдържащи се в преписката, и на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН издал 2 обжалваното НП, в което ангажирал отговорността на водача.

По делото са събрани писмени доказателства – приложените към административнонаказателната преписка и гласни такива – обясненията на жалбоподателя. Последната в съдебно заседание изрично заявява, че не оспорва фактическата обстановка по делото. Съдът, след като обсъди доказателствената съвкупност в цялост и провери НП относно неговата законосъобразност, намира, че е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени изцяло.

Основният спорен въпрос по делото е наличието на субективния елемент от състава на нарушението - вина под формата на умисъл или небрежност. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ВКС и ВАС, уведомяването на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на самото прекратяване, но има пряко и решаващо значение за наличието на вина при последващо управление на автомобила в нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В същото тълкувателно постановление се приема, че неизпълнението на задължението на контролния орган да уведоми собственика за служебно прекратената регистрация изключва както умисъла, така и небрежността у водача, тъй като незнанието на това фактическо обстоятелство не се дължи на неговата непредпазливост.

В настоящия случай, доказателствената тежест за установяване на всички елементи от състава на нарушението, включително и вината, лежи върху административнонаказващия орган. От събраните по делото доказателства не се установява, а и не се твърди от въззиваемата страна, собственикът на автомобила да е бил уведомен по надлежния ред за служебното прекратяване на регистрацията. Задължението за уведомяване продължава да съществува съгласно чл. 18б, ал. 2 вр. ал. 1, т. 8 от Наредба № I45 от 24.03.2000 г. на МВР. При липса на такова уведомление, не може да се вмени във вина на водачът, който не е собственик, че е знаел или е могъл да узнае за прекратената регистрация. Неговото незнание се дължи на бездействието на административния орган. Поради това, извършеното от жалбоподателя деяние се явява несъставомерно от субективна страна поради липса на вина, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

3

На следващо място самата санкция - 255.65 евро/500.01 лева, не кореспондира с приложимата санкционна норма. По аргумент от § 5, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения към държавата и общините в български левове, продължават да се прилагат в съответствие с предвидените в този закон правила за превалутиране.

В случая при предвиден максимален размер на санкцията от 500 лв. наказващият орган е определил незаконосъобразно санкция в размер на 500.01 лева. Основен принцип в административнонаказателното право е законоустановеността както на административното нарушение, така и на административното наказание - чл. 2, ал. 1 от ЗАНН. Отклонението дори с една стотинка извън рамките на предвидената санкция в ЗДвП представлява съществено нарушение на материалния закон, самостоятелно основание за отмяна на НП. Последващото превалутиране на тази сума съгласно чл. 11, ал.

1 и чл. 12, ал. 1 от ЗВЕРБ и краен резултат в евро, отговарящ на правилната сума в тази валута при наложена санкция в допустимия законов размер от 500 лв., не може да санира това нарушение. Според настоящия съдебен състав това е така, тъй като от изписването на санкцията ясно се установява волята на наказващия орган, а същата непротиворечиво сочи за неправилно приложение на материалния закон.

Всичко изложено формира краен извод, че Наказателно постановление № 26-0367-000145/11.06.2026 г. следва да се отмени като незаконосъобразно.

В настоящия случай, с оглед изхода на спора, представения списък и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН своевременно и основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски - адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. Такова следва да се присъди в размер на 204,52 евро за осъщественото процесуално представителство по настоящото дело.

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0367-000145/11.06.2026 г., 4 издадено от Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, с което на П. Г. П., ЕГН **********, адрес гр. Велинград, ул. „Владо Черноземски“ № 32, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 255.65 евро/500.01 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба № 1-з2539/17.12.2012 г. на МВР е постановено отнемането на 10 контролни точки.

ОСЪЖДА ОДМВР – Пазарджик на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв да заплати на адв. Р. А. от АК – Пазарджик, адрес гр. Велинград, ул. „Винчо Горанов“ № 32 сумата в размер на 204,52 евро - адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС - Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 5