Решение № 337 от 02.10.2020, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 1023/2020
- Вид
- Решение № 337
- Подписан
- 02.10.2020
- В сила
- 16.11.2020
- Състав
- Никола Георгиев Маринов
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.355, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.5, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.5, ал.4, т.2 · Кодекс за социално осигуряване
РЕШЕНИЕ
Номер 337
02.10.2020 г.
Град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Сливен
VII състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Секретар:
Председател:
Христина П. Панайотова
Никола Г. Маринов като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20202230201023 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по повод жалба против НП №F547633/06.07.2020г., издадено от Директора на офис Сливен на ТД на НАП- Бургас, с което на жалбоподателката В. Г. С. е наложено на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване наказание „Глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от същия кодекс.
Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателката редовно и своевременно призована се явява лично. Счита атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление редовно и своевременно призован за съдебно заседание изпраща свой представител, който моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди наказателното постановление като законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателката В.С. в качеството си на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО не подала в ТД на НАП- Бургас, офис1 Сливен декларация образец 6 относно сумите за дължими здравни вноски за календарната 2019г. Тя е следвало да подаде тази декларация до 30.04.2020г. В случая тази декларация образец 6 за календарната 2019г. е била подадена на 19.05.2020г. и е била входирана с протокол с вх.
№203582003800001 от 19.05.2020г.
Тъй като декларацията образец 6 не е била подадена до крайния срок за календарната 2019г. до 30.04.2020г. служител от ТД на НАП- гр. Бургас, офис Сливен, св. А.А. за извършеното нарушение съставила на жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение. Тя приела, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.4, ал.3, т.2, б.„а” от Наредба №Н- 13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Свидетел по съставянето на акта станала колежката й Кина Иванова.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, впоследствие Директорът на офиса в гр. Сливен на ТД на НАП- гр. Бургас издал обжалваното наказателно постановление като наложил на жалбоподателката В.С. на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева. В наказателното постановление той изписал, че законоустановения срок за подаване на декларацията е 30.04.2019г. и че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.4, ал.3, т.1 от Наредба №Н- 13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в законоустановения седемдневен преклузивен срок от лице имащо правен интерес от обжалването.
Разглеждайки същата по същество съдът констатира, че доводите на жалбоподателката в нея са основателни. Безспорно се установи от приложените по делото доказателства извършеното от жалбоподателката нарушение на закона, тъй като тя като самоосигуряващо се лице по смисъла 2 на чл.5, ал.2 от КСО е следвало да подаде в офиса в гр. Сливен на Териториалната дирекция на НАП- гр. Бургас декларация образец 6 за календарната 2019г. Тази декларация е следвало да бъде подадена до 30.04.2020г., тъй като това е срока определен в чл.4, ал.3, т.2, б. „а” от Наредба №Н- 13/17.12.2019г., издадена от Министъра на финансите. Това не е било направено в този срок, а от показанията на разпитаната свидетелка е видно, че декларацията образец 6 за календарната 2019г. е била подадена от данъчно задълженото лице на 19.05.2020г. и е била приета с посочения по- горе вх. №203582003800001/19.05.2020г. Съдът намира, че като не е била подадена въпросната декларация в предвидения от закона срок е била нарушена разпоредбата на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.4, ал.3, т.2, б. „а” от Наредба №Н- 13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Неправилно обаче наказващият орган е посочил в наказателното постановление, че законоустановения срок за подаване на декларацията е съгласно разпоредбата на чл.4, ал.3, т.1 от Наредба №Н- 13/17.12.2019г., вместо разпоредбата на чл.4, ал.3, т.2, б. „а” от тази наредба. Неправилно е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл.4, ал.3, т.1 от Наредба №Н13/17.12.2019г. вместо посочената от актосъставителя разпоредба на чл.4, ал.3, т.2, б. „а” от същата наредба. Видно е, че няма единство между съставения акт за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление. Посочени са като нарушени от жалбоподателката различни разпоредби. Актосъставителят е посочил правилно разпоредбата, която е нарушена, както и датата 30.04.2020г. като краен срок за подаване на въпросната декларация образец 6. Неправилно, както бе посочено по- горе наказващият орган е посочил, както датата, така и нарушената разпоредба. По този начин на жалбоподателката е нарушено правото на защита. Това нарушение на процесуалните правила е съществено и винаги води до отмяна на наказателното постановление.
Освен това следва да се отбележи, че наказващият орган не е преценил, че се касае за нарушение, което може да се квалифицира като „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. С извършеното 3 нарушение липсва реално нанесена щета за фискалната система, декларацията образец 6 е подадена със закъснение, при което общественоопасните последици за обществото са ограничени до минимум, освен това с оглед липсата на данни за повторност на нарушението, характерът на деянието, при което закъснението в подаването на декларация образец 6 не е довело до неблагоприятни последици за фиска съдът намира, че изпълнителното деяние не засяга съществено целите и предмета на кодекса за социално осигуряване и покрива белезите на „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В настоящия случай следва да се вземе предвид и обстоятелството, че жалбоподателката е следвало да подаде въпросната декларация по време на извънредното положение. Действително по медиите се удължаваха различни срокове и жалбоподателката е останала с убеждението, че срока за подаване на тази декларация е удължен до 30.06.2020г. Освен това и самото закъснение не е голямо. Видно е, че пет дни след отмяна на извънредното положение тя е подала въпросната декларация. На наказващия орган е предоставена възможност да освободи от административна отговорност извършителя в случаите на „маловажност” на нарушението. Прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на административни нарушения административнонаказващият орган следва да приложи чл.28 от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение и макар, че наложената санкция е в предвидения от закона минимален размер, същата се явява тежка за жалбоподателката и би изиграла отрицателно въздействие върху нея, вместо да осъществи целите на административното наказание. Съдът счита, че е следвало административнонаказващият орган да предупреди нарушителката, че при повторно извършване на нарушение ще й бъде наложено административно наказание.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В този смисъл е Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС, постановено по т. н. д. №1/2007г. по 4 описа на ВКС.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №F547633/06.07.2020г., издадено от Директора на офис Сливен на ТД на НАП- Бургас, с което на В. Г. С. с ЕГН ********** от гр. Сливен е наложено наказание „Глоба” в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл.355, ал.1 от КСО за нарушение на чл.5, ал.4, т.2, от същия кодекс във връзка с чл.4, ал.3, т.1 от Наредба №Н- 13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените лица при тях, както и самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. Сливен в 14- дневен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5