Решение № 260031 от 23.03.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………./23.03.2021г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: Н. СТОЯНОВ при секретаря Нина И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2313 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на разглеждане понастоящем са искове на Б.М.П., ЕГН**********, с адрес: *** срещу С.А. Б- З, ЕГН **********, с адрес: ***, както следва:

- с правно основание чл. 42 б.“б“ ЗН вр. чл. 25 ал.1 от ЗН за прогласяване на нищожността на саморъчно завещание от 04.08.2019г. на Б. П. Л., ЕГН **********, направено в полза на С.А. Б– З, ЕГН**********, до 1/3 ид. част от завещанието, поради накърняване правилата за форма – липса на подпис, евентуално неполагане на такъв от завещателката, евентуално неизписване на текста ръкописно от Л.;

- евентуално иск с правно основание чл.43 ал.1 б.“а“ ЗН за унищожаване саморъчно завещание от дата 04.08.2019г. на Б. П. Л., ЕГН **********, направено в полза на С.А. Б– З, ЕГН**********, до

1/3 ид. част от завещанието, поради това, че по време на съставянето му завещателката не е била способна да завещава, с оглед на болестното й състояние, в резултат на която не можела да разбира свойството и значението на постъпките си.

- кумулативно с всеки от двата горни иска е предявен и ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване правото на собственост на ищеца, като един от наследниците на Б. П. Л., ЕГН**********, върху 1/3 ид. част от апартамент с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, съставляващ жилище в сграда на адрес кв. „***“ бл. №*, вх. *, ет. * с площ от 90 кв.м. ведно с изба с площ от 16 кв.м., както и 310 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** гр. Варна, целия с площ от 620 кв.м., стар номер 25496, при граници на апартамента обекти с идентификатори №№ *** (под спорния имот); *** (над спорния имот); а на същия етаж - няма, както и за осъждане на ответницата да предаде на ищеца, като един от наследниците на Б. П. Л., ЕГН**********, владението върху целия описан жилищен имот.

Ищецът твърди, че е наследник по закон на Б. П. Л., ЕГН**********, починала на 12.08.2019г. – първи братовчед на Б. Л.по бащина линия. Баща на Б. Л.бил П. Б. Л., който починал на 19.01.2017г., а неговата сестра П. Б. П.починала на 15.05.1999г. и оставила единствен син Б.П. за наследник.Освен ищеца, наследници на Б. Л.били още С.М.К. и С.М.К. (нестрани по делото). Квотата на всички наследници била по 1/3 ид.ч. от наследственото имущество.

С писмо изх. №

24-26453-30.09.2019 г., издадено от Началника на СГКК - Варна ищецът бил информиран, че ответница С. З била депозирала заявления с per. № 01-384618-26.08.2019 г. и с peг. № 24-28604-18.10.2019 г., с които заявителката се легитимирала като наследник по завещание на Б. Л./починала на 12.08.2019 г/, въз основа на представен „препис от саморъчно завещание", по отношение на недвижим имот с идентификатор:

*** по КККР на гр. Варна, съставляващ апартамент в жилищна сграда, жк. „***“ бл. № *, вх. *, ет. * с площ от 90 кв.м. и желаела издаването на схема на апартамента, прилежащата маза и скица на ПИ с идентификатор № *** гр. Варна, целия с площ от 620 кв.м., стар номер 25496, в който са разположени жилищната сграда и обектите. Представен бил препис от саморъчно завещание, за което се твърдяло, че е съставено и подписано от Л., с дата 04.08.2019 г., и с което завещателката се била разпоредила в полза на молителката чрез универсално завещателно разпореждане. Ответницата З била обявена за заветник по саморъчно завещание, обявено с протокол per. № 2547, том 1/16.08.2019 г. към дело № 5/09 .08.2019 г., на пом-нотариус по заместване С.

В.при нотариус С. К., рег. No 446 при НК и район на действие ВРС.

Ищецът твърди, че завещателното разпореждане е нищожно, евентуално унищожаемо. Твърди, че подписът, положен след текста на завещанието, не е на Б. Л.и че е имитация на парафа от подписа. Същото твърди и по отношение на почерка, че не е изпълнен от Л. и че е имитация на такъв.

Твърди още, че не било спазено изискването подписът да бъде поставен след завещателните разпореждания, включително и след датата на съставяне на завещанието, тъй като само с подписване на завещанието чрез изписването на цялото собствено име, плюс съкратено изписване на бащиното име, плюс цялото фамилно име след текста на завещателните разпореждания и думите „с подпис", следвало да се счита спазена на формата по чл.25, ал.1 ЗН, какъвто не бил настоящия случай.

Текстът от завещанието освен това не отразявал действителната й воля, като неизхождащо от нея, съдържателните изявления не били изписани по волята на Л., а под диктовката на друго лице. Б. Л.притежавала начално училищно образование, което довършила чрез посещения на вечерното училище във Варна и не притежавала дори и минимална юридическа и правна култура, работела на информацията на ДКЦ „Чайка" като рецепционист, а по-рано като администратор в курортните комплекси „Златни пясъци" и „Дружба". Завещателката не била изписала текста на завещанието или ако го била написала, то тя не била автор на изявленията, а същите били направени под диктовката на друго лице. Заветничката не е била приятелка на завещателката, не се е и грижела за нея.

Евентуално сочи, че към датата на съставяне на документа Л. не е била способна да разбира свойството и значението на завещателния акт и да ръководи постъпките си на завещател, поради това, че била с установено заболяване „злокачествено туморно образувание на млечната жлеза" със силен и бързо прогресиращ характер, за което приемала в големи количества медикамента „Трамадол", силно влияещ на централната нервна система, поради обезболяващия и наркотичен ефект. Твърди, че към 04.08.2019г., Б. Л.била под въздействие на упойващи лекарствени средства, които замъглили съзнанието й или вследствие физическото страдание били настъпили негативни промени в мисловните и волевите й функции. Аргумент в тази носока черпи от обстоятелството, че в завещанието бил погрешно посочен като неин адрес ап.1, който бил всъщност дома на нейния племенник.

Ищецът твърди още, че като законен наследник на Л. и след като се установят пороците на завещанието, същият се явява собственик на 1/3 ид. ч. от завещания апартамент. И тъй като жилището се ползвало и към момента на делото от ответницата, ищецът моли за установяване на правата му и връщане на владението върху жилището.

Моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответницата С.А. Б– З е представила писмен отговор. С него ответницата оспорва основателността на предявените искове. Оспорва изложените в исковата молба твърдения. Сочи, че не били налице твърдяните пороци във формата на процесното завещание. Същото съдържало дата още в началото си и било подписано от завещателя, като подписът бил положен както след датата в началото, така и след датата в края на завещанието. Твърди и че Б. Л.не била приемала „в големи количества" „Трамадол". След няколко приема на лекарството тя се била почувствала дискомфортно, имала била проблеми с дишането и гадене, поради което била преустановила приема. Б. Л.не е била и със замъглено съзнание към момента на съставяне на завещанието. Посочването на друг адрес било техническа грешка, която не касаела валидността на завещанието. В текстта на завещанието нямало никакви индикации, сочещи за замъглено съзнание на завещателя. Също така на 06.08.2019г.

Б. Л.била посетена в дома й от д-р Р. Б., специалист по психиатрия, пред която изрично посочила, че била написала завещанието и желаела да бъде наследена от ответницата. Заключението на д-р Б. било, че Б. Л.не страдала от психично разстройство и че същата била в състояние самостоятелно да разбира и ръководи действията си, да формира воля и сама да я изразява. Несъстоятелни били изложените в исковата молба твърдения, че Б. Л.не притежавала „дори и минимална юридическа и правна култура". Твърди, че Б. Л., била със средно образование, получено във вечерна гимназия. В началото работила в ДКЦ „Чайка“ като касиер, впоследствие като медицински статистик, а от 1994 г. до 2000 г., когато напуска, била счетоводител в касова служба. През 2002 г. Б. Л.била началник склад в „Антар" ЕООД, а след 2008 г. е специалист „ТРЗ" в „Златеви" ЕООД и „СиМ" ДЗЗД. Счита, че наученото от Б. Л.при упражняването на професията й като счетоводител било достатъчно да може да използва и разбира значението на изрази като „независимо от способа на придобиването им", „влогове и вземания", „ движимо и недвижимо имущество''' и др.

Напълно неверни били още и твърденията, че ответницата била „една непозната жена", че „не е била приятелка на завещателката, още по-малко се е грижела за нея по време на заболяването й“. С.Б. е едноличен собственик на капитала на „Златеви" ЕООД, ЕИК ********* и съдружник и управител на „СиМ" ДЗЗД, ЕЖ по БУЛСТАТ *********. Двете с Л. се запознават през 2007 г., а от 2008 г. започнали да работят заедно. Постепенно отношенията им станали приятелски. През 2011 г. С. си правила операция и Б. й помагала много, след което отношенията им станали изключително близки. С. била помагала на Б. в грижите за болния й баща, от своя страна Б. била помагала на С., когато последната била посещавала своя син в САЩ, като се грижила за болния баща на С., малкия й син и дори кучето й. След като Б. се разболяла, С. я придружавала при всички медицински прегледи и манипулации. На 27.06.2019 г. Б. била оперирана, след което се придвижвала трудно. За всяко посещение при лекар С. била поръчвала частна линейка, като санитарите сваляли Б. от втория етаж. След 10.07.2019 г. линейката била поръчвана може би десетина пъти - за махане на конци, обработка на рани, извличане на вода от белите дробове. През този най-тежък период от болестта С. била неотлъчно до Б. - осигурявала продукти, лекарства, санитарни материали, почистване, събличане и обличане, смяна на бельо, превръзки, памперси, приготвяне на подходяща храна - течна и мека. По време на боледуването Б. не била посетена от нито един от своите наследници по закон, включително от ищеца. Единствено С.К., живеещ на долния етаж, я бил посетил един път няколко часа преди да почине. На погребението не присъствали нито Б.П., нито С.К..

По изложените причини моли за отхвърляне на исковете и за разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно и е видно от приетото удостоверение от община Варна, че ищецът Б.М.П. е един от наследниците по закон на Б. П. Л., починала на 12.08.2019г., а именно първи братовчед. Освен ищеца, наследници на Б. Л.са още С.М.К. и С.М.К. (не са страни по делото). Квотата на всички наследници е по 1/3 ид.ч. от наследственото имущество.

Не се спори още и е видно от приетия НА

№148/07.08.1968г., че приживе Б. П. Л. е била собственик (по наследяване) на апартамент с площ от 90 кв.м., находящ се в сграда на адрес кв. „***“ бл. №*, вх. *, ет.*.

На л.11 от делото е представен документ „саморъчно завещание“, който изглежда да е написан ръкописно и да е подписан от Б. П. Л. и който съдържа разпореждане с цялото й движимо и недвижимо имущество, в т.ч. и описания апартамент, в полза на С.А. Б– З, считано за след смъртта на Л.. Този документ е оспореният по валидност, с оплаквания по чл.42 ЗН и чл.43 ЗН.

Видно от представените на л.22-24 от делото нотариални документи, на 16.08.2019г. саморъчното завещание е било обявено по нотариален ред, като са вписани регистрационните номера на удостоверяванията (оплакванията на ищеца срещу тях, изразени с исковата молба, впоследствие са оттеглени).

Видно от приетите на л.72-73 и на л.132 удостоверение от нотариална камара, заповед от министъра на правосъдието и писмо от председателя на нотариална камара Варна, помощник-нотариусът, извършил удостоверявания относно завещанието и обявяването му, е имал нотариална правоспособност към м.08.2019г.

С представен КНА

№118/12.12.2019г., том 1, рег. №3966, н.д. №105/2019г ответницата по делото С.А.