Решение № 214 от 25.10.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. См., 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – См., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20245400500289 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

С обжалваното решение №110/16.04.2024г. по гр.д. №799/2023г См.ският районен съд е осъдил Община См. да премахне металното стълбище, разположено в имот с идентификатор *****.***.** по КККР на гр.См., Община См., отразено със зелен цвят на Комбинирана скица№/неразделна част от решението /.Със същото решение е осъдил Община См. да заплати на А. В. Б. направените съдебни разноски по делото в размер на 1 230 лева

Постъпила е въззивна жалба с вх.№2803/30.04.2024г от Община – См. , представлявана от Н. Т. М. - кмет на община См. чрез пълномощника старши юриск.Зл. Сл. К. против решение № 110 от 16.04.2024 г.. на районен съд - См., постановено по гр. дело № 799 /2023г.по описа на районен съд - См..

Счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. При вземането на своето решение, счита ,че районния съд е допуснал съществени нарушения на императивни процесуални и материалноправни норми, като намира ,че не е приложил правилно материалния закон и същото страда от съществени пороци , водещи до неговата отмяна.Счита ,че районния съд не е обсъдил всички представени и допуснати по делото доказателства, а само в една малка част от тях. Районният съд е приел свидетелските показания на доведените от ищцата свидетели -св. Х. и св. Б.-съпруг на ищцата, а не е обсъдил показанията на св. Ц. .Счита ,че така не е ясно, защо приема едни показания 1 за достоверни, без посочи защо не приема други. В мотивите на своето решение, съдът не са обсъдени всички приети доказателства по делото Съгласно разпределението на доказателствената тежест, твърди ,че ищцата не е представила доказателства и не доказва, че е собственик на 22 кв.м, площ върху които са ситуирани процесиите стълби и как и с какво точно и пречат стълбите, за да бъдат уважен предявения иск.Намира ,че неправилно съдът тълкува представените по делото Нотариални актове под № 42, том 13, дело № *** от 25.04.1970г., Нотариален акт № 70, том 23, дело 2080 от 1975г., и Нотариален акт 188, том 19, дело 358 от 1976г. и не отчита факта, че ищцата е придобила право на собственост по регулационния план на гр. См.. Счита ,че не е отчетен този факт -иначе би се стигнало до правилен извод, че съгласно регулационното положение на имота на ищцата, то металната стълба попада извън парцела VI-***, кв. 37, на която е собственик. Твърди ,че посочения УПИ на запад граничи с улица „Б.“, която улица е реализирана. Съгласно регулационните планове на гр. См. металната стълба попада извън имота на ищцата, като същата не може да се легитимира в качеството си на собственик за частта ,където е монтираната процесната стълба.Счита,че районния съд не е изяснил факта дали регулацията е приложена при действието на ЗТСУ (отм.) или не. Без да обсъди този факт, че с регулационния план на гр. См. одобрен със Заповед № РД-1424 от 21.11.1983г., и на място е видно, че са извършени СМР и по двете улици са реализирани и в тази връзка безспорно е, че регулацията е приложена по отношение и на двете улици, както за ул. „Б.“, а така също и за улица- представляваща тупик, завършваща с метална стълба.

Счита , че заповедта е влязла в сила и общината е завзела имота, като отчуждително действие е настъпило по силата на закона, чрез прилагане на регулационния план на гр. См. в тази му част. В предходните панове до плана през 1983 г., счита ,че няма придаваеми се площи за уреждане на регулацията на ЗРП на гр. См.. С одобряването през 1983 г., на плана при действието на ЗТСУ (отм.); - чл. 110, ал.1, дворищно-регулационният план има пряко и непосредствено вещно-правно /отчуждително/ действие. В регулационния план е предвидено двете улици ул. „Н.“ и ул. „Б.“, да бъдат свързани.Счита ,че съдебното решение се уповава единствено на изменение на кадастралната карта едва през 2021г.когато ищцата изготвя проект за промяна, по силата на който част с площ от 22 кв.м. от имот № *****.***.*** /улицата-тупик/ да се присъедини към имот № *****.***.** За изменението е подписан протокол за удостоверяване на граници, след което е постановена Заповед № 18-2343 от 04.03.2022г. на Началника на СГКК - См.. Счита ,че този протокол не е основание за придобиване на 22 кв.м. към имота на ищцата. Подписването на протокол за установяване на имотни граници не отменя и не променя приложената регулация и с него не може да настъпи разместване на имотните и регулационните граници.В тази връзка счита ,че от назначената СТЕ, в.л се установява, че още в плана от 1983 г. се появява като елемент на кадастралния план - път, който свързва двете улици, като е направено изменение на плана и е предвидена такава улица. Същото заявява, че, по принцип може да каже, че стълбището е временно, тъй като не знае кога е изпълнено и ако се установи кога е изпълнено ,счита ,че трябва да се прецени от съда че е станало преди 2

20-40 години. Допълнително установява, че на скица 2 , процесното стълбище попада в регулацията, отразена със жълт цвят, както и в частта на поземления имот на ищеца по кадастралната карта след нейната поправка, т.е. преди поправката на кадастралната карта въпросните стълбища са били извън имота на ищцата. Така назначеното в.л заявява, че не може да се установи кога процесното стълбище е изпълнено. Счита ,че тези факти въпреки, че са оспорени ,не са обсъждани от съда, но намира ,че те са важен елемент за вземане на правилно решение.Намира ,че не е отговорено на въпросите -кой и кога е поставил въпросните стълби,Имота, върху който са ситуирани стълбите от 22 кв.м -дали в патримониума на ищцата се е породило вещно право на собственост, след като тя не се легитимира с акт за собственост? Може ли да се приеме, че протокола за установяване на граници има силата и представлява прехвърлителна сделка и същата е придобила собственост върху 22 кв.м.?Намира ,че по първата част на въпросите по делото липсват и не са представени писмени доказателства. Липсва информация кой и кога е построил тези стълби, липсва информация от кого са построени и същите следва да намерят отговори с показанията на разпитаните свидетели, които показания счита ,че не са възприети от съда по неясни причини, а са кредитирани само една малка част от показанията на свидетелите .Счита ,че за установяване на тези обстоятелства са били разпитани трима свидетели видно от протокол № 123 от 21.02.2024г-св.Ц. , св.Б. и св. Х. ,от които става ясно че не общината е построила въпросните стълби, за да може да носи отговорност за тяхното премахване, а те са поставени пред 50 г. от жителите на ул. „Б.“, това обстоятелство незнайно защо счита ,че не се обсъжда в мотивите на съдебното решение. Видно от него е, че първоинстанционният съд само частично и избирателно обсъжда показания на Х. и Б. Действително стълби се намират в имот, отреден за улица по регулационния план на гр. См. и същите се намират в имот публична общинска собственост до момента на изменение на КК през 2021г., но установените факти, че са поставени от жителите на улица „Б.“ счита ,че не може да бъде заставена общината да ги премахне и не следва да се ангажира отговорността на ответника да премахне нещо, на което не е собственик.Счита ,че по отношение на ищцата въпросните 22 кв.м, заснети към имота, одобрени със Заповед № 18-2343 от 04.03.2022г. на Началника на СГКК — См., съдът неправилно е приел, че същата е собственик без да има представени доказателства в тази насока. Следва въпроса след като съдът приема ищцата да е собственик на имота от 22 кв.м., то защо не приема, че е собственик и на процесните стълби, тъй като по делото липсват доказателства, че са изградени от общината. Счита ,че съгласно регулационните планове на гр. См. и представените нотариални актове, металната стълба попада извън имота на ищцата и същата не може да се легитимира в качеството си на собственик за частта където е монтираната процесната стълба. Само за пълнота счита ,че следва да се отбележи, че отразените граници в кадастралната карта на гр. См. станало въз основа на протокол не е акт, с които да се приеме, че същата е собственик на 22 кв. метра, заети от стълбището. Това обстоятелство счита че също не е отчетено от съда и същият е стигнал до грешни правни изводи ,прилагайки неправилно 3 материалния закон, както чл.77 от Закона за собствеността, а така също и чл.34-36 Закона за общинска собственост.Видно от регулационния план на гр.

См., е отразена улична регулация в южната и северозападната част на УПИ, като северозападната улица свързва ул. „Н.“ с ул. „Б.“. В този случай следва да се отбележи, че регулацията е приложена при действието на ЗТСУ (отм.). С регулационния план на гр. См. ,одобрен със Заповед № РД-1424 от 21.11.1983г., на място е видно, че са извършени СМР и по двете улици, същите са реализирани и безспорно е, че регулацията е приложена по отношение на двете улици, както за ул. „Б.“, а така също и за улица, представляваща тупик ,завършваща с метална стълба. Счита ,че съгласно Тълкувателно решение 8/2014 гр. София, 23 февруари 2016 год. Върховният касационен съд на Република Б., Общо събрание на Гражданската колегия, в съдебно заседание на 11 февруари 2016 година е застъпено становището, че заснемането на имотите в кадастралната карта не според границите на правото на собственост няма за последица промени в правото на собственост.

Съгласно пар. 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Счита ,че именно това е станало с приемането на плана през 1983г. Съгласно §6, ал.1 от Преходни разпоредби на ЗУТ установява, че действащите към деня на влизане в сила на този закон териториално устройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове запазват действието си. За приложението на §.6 ПР ЗУТ, че действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ (Обн., ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г„ в сила от 31.03.2001 г„), териториално устройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове, запазват действието си, какъвто е настоящия случай. В следващите алинеи на §.6 и в §.8 са предвидени срокове за прилагане и отпадане отчуждителното действие само на дворищнорегулационните и липсва специална уредба за плановете за обществени мероприятия по чл. 22 ЗТСУ (отм.); заварени от ЗУТ, то тези планове запазват действието си с влизане в сила на ЗУТ, съгласно пар. 6, ал. 1 ПР ЗУТ.

(Решение № 132 от 20.05.2013 г. по гр. д. № 942/2012 г. на ВКС, 1 г. о.,)Счита ,че независимо, че имота в който попадат въпросните стълби на първо място съгласно §6, ал.1 от ПР на ЗУТ посочените 22 кв. м, е общинска собственост, като от страна на ответника твърди ,че е направено и възражение за изтекла придобивна давност в негова полза, които обстоятелства счита ,че районния съд не е обсъдил дали приема или не. Направеното възражение от процесуални представител на ответника още на етап отговор на исковата молба за изтекла придобивна давност, с която общината е придобила собствеността върху частта от 22 кв.м. по силата на чл.79 от ЗС, считани от 21.11.1983г. от дата на одобрение на регулационния план до 04.03.2022г. дата на постановяване на заповедта на началника на СГКК-См., като е изтекъл период повече от 10 г. в полза на община См. и същата е придобила имота по давност с правното основание за придобиването е чл.79, ал.1 от ЗС и чл. 2, ал.1, т.7, пред.2, чл.34, ал.1, прд.2 от Закона за общинска собственост, като същата реално е завзела имота и се ползва за улица от жителите на ул. „Б.“.

Счита ,че районния съд не е обсъдил представеното заключение на в.л в 4 неговата цялост и във връзка с останалите събрани по делото доказателства, както го задължава разпоредбата на чл. 202 ГПК. Намира че ако бе сторил това, съдът е щял да констатира, че заключението на съдебно-техническата експертиза и дадените пояснение по допълнително назначената СТЕ на в.л, отразени на скица № 2 процесното стълбище попада в регулацията, оцветена в жълт цвят, както и в частта на поземлен имот на ищцата по кадастрална карта след нейната поправка, така се налага извод, че имота никога не е бил в патримониума на ищцата.Моли въззивният съд да бъде отменено обжалваното решение и постановено друго ,с което да бъде отхвърлен иска по чл.109 ЗС.Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски по настоящето дело съгласно представения списък.