Решение № 620 от 12.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 620 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20221000502926 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение №262790/24.08.2022г, постановено по гр.д.№9212/2017г по описа на СГС, е отхвърлен предявеният от З. Й. Д. с ЕГН **********, А. Й. с ЕГН **********, чрез законния им представител В. Я. М. с ЕГН **********, и З. Й. Д. с ЕГН **********, конституирани по реда на чл.227 ГПК, като наследници на Й. Д. Й., срещу „ЗД Евроинс“ АД с ЕИК 121265113, иск с правно основание чл.226, ал.1от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 200 000лв., като наследници на Й. Д.

Й., баща на починалата В. Й. Д., в резултат на ПТП от 12.08.2015г, ведно със законната лихва от 12.08.2015г до окончателното й плащане. Отхвърлен е предявеният от З. А. П. с ЕГН ********** срещу „ЗД Евроинс“ АД с ЕИК 121265113 иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000лв., настъпили в резултат на ПТП от 12.08.2015г, при което е починала дъщеря й В. Й. Д., ведно със законната лихва от 12.08.2015г. до окончателното й плащане. Осъдени са З. Й. Д., А. Й., чрез законния им представител В. Я. М., З. Й. Д. и З. А. П. да заплатят на „ЗД Евроинс“ АД на основание чл.78, ал.3 ГПК 450лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение и 265лв. за разноски за държавни такси, за свидетели и експертизи.

Решението е обжалвано от З. А. П., З. Й. Д., действаща чрез законния си представител В. Я. М., А. Й., действащ със съгласието на своята майка В. Я. М. и З. Й. Д., наследници на Й. Д. Й., чрез адв. Ст.Ч. от САК, с доводи, че е неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Сочат, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, като съгласно съдебната практика следва да е налице тъждество между деянието, предмет на присъдата и деянието, предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд. В исковата молба са посочили, че освен чл.20 1

ЗДвП, водачът С. е нарушил и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е създал опасност за живота и здравето на участниците в движението и чл.116 от ЗДвП-не е бил внимателен и предпазлив към пешеходката. Имал е възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е бил нарушил посочените правила за движение по пътищата, което е установено от приетата по делото САТЕ. Поддържат, че в производството е установено, че водачът С. е нарушил правила за движение, за които не е повдигнато обвинение и не е съществувало задължение на наказателния съд да се произнесе, което не е пречка гражданският съд да се произнесе по тяхната противоправност с цел установяване наличието на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане.

Сочат, че по делото е приета САТЕ, в която вещото лице не е установило факти и доказателства, които да указват по категоричен начин какъв е бил начинът на движение и скоростта на пешеходката, като в близост не са намерени налични пешеходни пътеки и преходи. В един от възможните варианти за движение на пешеходката, вещото лице е приело,че водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез предприемане на аварийно спиране, с оглед скоростта, с която се е движил, независимо от избрания ход на движение на пешеходката. При движение на същата с бавен и спокоен ход, водачът също е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез предприемането на аварийно спиране, с оглед скоростта, с която се е движил и отстоянието му до мястото на удара, при условие, че е управлявал автомобила на дълги светлини. Ако се допусне, че пешеходката е стояла неподвижно в района на уширението, то водачът е имал възможност да я види в момента, в който е била осветена от фаровете на автомобила.

Възразяват, че първоинстанционният съд не е обсъдил приетата по делото САТЕ и показанията на свидетелите, не е изследвал дали прекият делинквент е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.5, ал.1 и чл.116 от ЗДвП.

Претендират да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се уважат исковите претенции.

Ответникът “ЗД Евроинс“ АД, представлявано от юрисконсулт Б.Г., е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че гражданският съд не може да обоснове деликтно поведение с нарушаване на общ състав, след като деецът е оправдан по повдигнатото обвинение по специален състав на същото престъпление, тъй като по този начин се заобикаля присъдата и се извежда деликт, въпреки че за него наказателният съд е признал дееца за невиновен.

Поддържа доводи, че е неоснователно твърдението, че водачът на автомобила не е бил внимателен в пътните условия, тъй като това задължение за него е възможно да възникне в момента, в който поведението на пешеходката е могло да бъде възприето като опасност за движението. По делото няма доказателства, които да установяват какъв е бил начинът на движение на пешеходката, поради което разработените от вещото лице варианти на възможен механизъм не следва да се обсъждат. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежни страни и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ищците по делото са посочили в исковата молба, че при ПТП, настъпило на 12.08.2015г., реализирано от застрахован при ответника водач по застраховка „Гражданска отговорност“, е причинена смъртта на 22 –годишната им дъщеря. Сочат, че К. И. С., при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Карнивал“, с д.к. № ***, по път III-4802, виновно е нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал превозното средство със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и със законовите ограничения, не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в 2 движението, не е намалил скоростта и не е спрял, вследствие на което автомобилът е ударил пешеходката В. Д., която е починала на ********г. от раните си. Сочи, че във връзка с ПТП е образувано д.п. № 334/2015г по описа на РУ „Полиция“-гр.Омуртаг и пр.пр. № 48582016г по описа на ОП-Търговище. Водачът е нарушил правилата за движение по пътищата, чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се е движил със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия и законови ограничения, не намалил скоростта и не спрял при появата на пешеходец, чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП-като е създал опасност за живота и здравето на участниците в движението и чл.116 ЗДвП-като не е бил внимателен и предпазлив към пешеходката. Водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е бил нарушил посочените правила за движение по пътищата.

Причина за настъпването на смъртта на В. Й. Д. са множеството несъвместими с живота травми, намиращи се в причинна връзка с настъпилото ПТП.

Ищците са посочили, че са преживели изключително тежко загубата на своята дъщеря, постоянно плачат, напълно са се затворили в себе си и са се изолирали от околните.

Мъката им е непреодолима, отразила се е изключително негативно върху психологическото им състояние със стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за разрив в отношенията с другите. Изживяват най-голямата трагедия като родители-да надживеят и погребат собственото си дете.

Претендирали са да бъде осъдено ответното дружество да им заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди-болки и страдания в размер на по 200 000лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва от 12.08.2015г до окончателното изплащане на сумите.

Ответникът „ЗД Евроинс“ АД е оспорил исковите претенции. Изложил е доводи, че е налице случайно деяние, тъй като пострадалата е пресякла внезапно пътното платно, което е установено с присъда по НОХД № 105/2016г по описа на ОС-Търговище, с която водачът на л.а. „Фолксваген Карнивал“с рег. № ***-К. И. С. е признат за невинен. Навел е възражение за съпричиняване. При условията на евентуалност е възразил за прекомерност на обезщетението.

С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил исковите претенции като е приел, че не е доказано по делото водачът на застрахованото МПС да е имал противоправно поведение при процесното ПТП, въз основа на постановената оправдателна присъда, която е задължителна за гражданския съд.

По делото е предявен иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ/отм./, по който застрахователят отговаря за причинените вреди от застрахования, поради наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за застрахования лек автомобил.

Фактическият състав включва виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между деликта и вредите, наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между прекия причинител и застрахователя.

Не се спори между страните по делото, че лекият автомобил е имал застраховка „Гражданска отговорност” към ответното застрахователно дружество към датата на ПТП и относно родствената връзка на починалата и ищците.

Спори се между страните по делото налице ли е противоправно поведение на водача на лекия автомобил.

По НОХД №105/2016г. на ОС- Търговище е постановена влязла в сила на 31.05.2018г. присъда, с която подсъдимият К. И. С. е признат за невинен в това, че на 12.08.2015г., около 21.00часа, на третокласен път III-4802, км.0.030, в близост до гробищния парк на гр. Омуртаг, при управление на микробус м.“Фолксваген Каравел“ с рег.№ ***, с 3 прикачена към него платформа с рег.№ Т 5557ЕЕ, нарушил правилата за движение, визирани в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. Й. Д. на 22 години от гр. Омуртаг, поради което е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Възражението, че не е налице тъждество на деянието, предмет на присъдата и деянието, предмет на доказване в исковия процес, е неоснователно, тъй като с постановената присъда е прието, че С. С. не е нарушил правилата за движение, визирани в чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП, за да причини смъртта на В. Й. Д.. Съгласно цитираната разпоредба „водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“. Сочените разпоредби Разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1, че участникът в движението не трябва да създава с поведението си опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, както и чл.116 от ЗДвП, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, са част от изискванията за поведението на водача на МПС и се включват в разпоредбата на чл.342 ЗДвП.

Гражданският съд не разполага с процесуална възможност да преразглежда въпросите, посочени в разпоредбата на чл. 300 ГПК, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като с оглед задължителната за гражданския съд присъда на наказателния съд, следва да приеме, че деянието не е извършено от посочения в присъдата подсъдим в наказателното производство.

Задължителната сила на присъдата се простира до деянието, което е включено в състава на престъплението, за което е оправдан дееца, от обективна страна. /Виж Решение № 289 от 14.11.2016г. по гр.д.№ 261/2016 г., Г. К., ІV Г.О. на ВКС./ Поради това следва да се приеме, че гражданският съд е обвързан от силата на пресъдено нещо относно това, че за извършеното на 12.08.2015г. деяние водачът на застрахованото превозно средство не е имал противоправно поведение.