Решение № 8744 от 29.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8744 гр. София, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Р. М. М. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20211110164092 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Oбразувано e по по искова молба, подадена от [фирма-И], ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[улица], срещу Л. В. Т., ЕГН **********, с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] и съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 08.07.2021 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 37884/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди, тъй като последната е имала качеството на битов клиент на топлинна енергия, като собственик на топлоснабден недвижим имот – апартамент № 12, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] с аб. № [номер]/ инсталация [номер]. Твърди се, че за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. ищецът е доставил топлинна енергия на ответника, но същата не заплатила дължимата за това цена в общ размер на 186,86 лева. Ответницата е останала задължена за сумата от 14,25 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава върху главница за доставена и незаплатена ТЕ за времето от 15.09.2018 г. до 14.06.2021 г., както и за сумата от 26,76 лева, представляваща цена на дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и 5,01 лева обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава върху главница за доставена и незаплатена цена на дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 14.06.2021 г. г. Ищецът счита, че насрещната страна по договорното отношение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума с оглед установения срок за плащането й в общите условия, приложими в периода. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за 1 установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед по чл.410 ГПК, посочени по – горе по размер, както и направените в производството разноски.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да има качеството на собственик или вещен ползвател на имота, както и същият да е бил топлофициран през исковия период. Навежда твърдения за погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията с изтичане на предвидения в закона давностен срок. Намира, че претенциите за обезщетение за забава се основават на нищожни клаузи от общите условия на ищеца, а настъпване на изискуемостта на главниците е недоказано. Твърди да липсва валиден договор между ищцовото дружество и това, извършвало дяловото разпределение през исковия период. Не оспорва извършване на ежемесечни отчети, съответствието на дяловото разпределение с действащата през периода нормативна уредба, начисленото количество доставка на топлинна енергия и стойността на същото.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

По предявените установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия (в това число, че ответникът е собственик на процесния имот през исковия период и страните са обвързани от облигационна връзка за доставка на топлинна енергия до имота през исковия период), обема на реално доставената на ответника топлинна енергия, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за дялово разпределение, изпадането на ответника в забава, в това число обстоятелства, обусловили спиране или прекъсване на давностните срокове за погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им, в това число извършени плащания съгласно твърденията.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.

2

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

С доклада по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че в периода за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. ищецът начислил доставка на доставил ТЕ до апартамент № 12, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] с аб. № [номер]/инсталация [номер] на стойност 186,86 лева, както и сумата от 14,25 лева обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава върху главница за доставена и незаплатена ТЕ за времето от 15.09.2018г. до 14.06.2021 г., сумата от 26,76 лева, представляваща цена на дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и 5,01 лева обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава върху главница за доставена и незаплатена цена на дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 14.06.2021 г., които не били заплатени. През исковия период редовно за местна на ищеца са отчислявани технологични разходи на ТЕ в абонатната станция и общият топломер, монтиран в нея е преминал първоначална и последваща метрологична проверка, съобразно изискванията на ЗИ. Дяловото разпределение е извършено в съответствие с действащата през исковия период нормативна уредба в областта на енергетиката. В съответствие с нормативната уредба са начислени и задълженията за ТЕ през исковия период.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се на адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес], доколкото с нотариален акт № 41, том I, рег. № 5150, дело № 26/21.06.2017 г. е призната за собственик на имота, придобит от нея по наследство и завещание.

Обстоятелството, че не е представен писмен договор или такъв сключен от разстояние между ответника и ищцовото дружество, че не е подадена молба декларация от страна на ответника не означава, че не е възникнало валидно облигационно отношение между тях, каквито доводи са наведени с отговора на исковата молба и са поддържани отговора на въззивната жалба, подадени от ответника.

Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди, какъвто не е процесният случай, тъй като претенцията на ищеца е насочена срещу ответника в качеството му на потребител/клиент на топлинна енергия за битови, а не за стопански нужди.

С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на 3 закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона. В конкретния случай облигационното правоотношение между страните и качеството на потребител на ответника на топлинна енергия произтича от правото му на ползване върху процесния недвижим имот, като законът не поставя изискване за наличието на индивидуален писмен договор, доколкото се касае за топлинна енергия за битови нужди, а апартаментът на ответника се намира в сграда в режим на етажна собственост.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, че сградата, в която се намира жилището, собственост на ответника, е с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Неоснователни в тази връзка са възраженията на ответника, че ищецът не е установил това обстоятелство в производството. Установено е, че на проведеното на 30.09.2002 г. общо събрание на етажните собственици е взето решение да бъде сключен договор за услугата топлинно счетоводство с [фирма-ТЛП], като в изпълнение на взетото решение е сключен и представеният по делото договор № 534/25.10.2002 г.

Действието на последния не е ограничено със срок, с оглед което и неоснователно с отговора на исковата молба се поддържат възражения в този смисъл. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответницата е обвързана от взетото решение.

Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение е осъществявано от [фирма-ТЛП] в съответствие с приложимата към процесния период нормативна уредба. Начисленията за ТЕ за отопление на имота е на база реален отчет на показанията на 3 бр. ИРРО, монтирани на три радиатора в имота. ТЕ, отдадена от сградната инсталация е изчислена на база отопляемия обем на жилището /152 куб.м./.