Решение № 691 от 30.11.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 691 гр. Б., 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20211210102941 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П. В.“ № ****, представлявано от Я. Б. Я. - **, чрез юриск. Й. В. М., със съдебен адрес гр. С., ул. „П. В.“ № **** срещу Д. Е. М., с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул.

„И.“ № *****, като е предявен положителен установителен иск - за установяване дължимост на вземане по оспорена заповед за изпълнение пр.основание чл.422 в. с чл.415 вр. с чл.410 от ГПК.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД има следните вземания срещу Д. Е. М. по Договор за стоков кредит № 490466 от 13.11.2019 г.: Останала и непогасена главница в размер на 1400, 20 лева; останала и непогасена договорна лихва в размер на 390, 49 лева за периода от 28.11.2019 г. до 13.11.2020 г.; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 192, 62 лева за периода от 29 ноември 2019 г. - датата на настъпване на забавата до датата на подаване на заявлението - 23 юли 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендират се сторените разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е подало Заявление по 1 чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на Д. Е. М. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.

Твърди се, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за стоков кредит № 490466 от 13.11.2019 г. между „Банка ДСК“ ЕАД като Кредитор и Д. Е. М. като Кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Подписвайки договора за стоков кредит, кредитополучателят заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на Договора за кредит, както и че е запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите /Тарифата/, които Банката прилага по извършвани услуги на клиенти и заплаща такси съобразно същата. С подписването на Договора Кредитополучателят удостоверява, че е получил и приема Общи условия за същия, както и че те са неразделна част от Договора. Съгласно чл. 16 от Общите условия кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит.

Поддържа се че основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от името на доверителя ми е сключен Договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от 17.06.2020г. на основание чл. 99 от ЗЗД между “БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ****** и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ******** и подписано допълнително споразумение от 22.07.2020 г. с Приложение № 1.1/ 22.07.2020 г., по силата на което вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Сочи се, че към настоящата искова молба прилага допълнително споразумение от 22.07.2020 г. с обезличена цена на цесия, с препис извлечение от Приложение № 1.1/22.07.2020 г., в което фигурират само данните на ответника, доколкото личните данни на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни и доколкото книжата по делото не се предоставят единствено на съда.

Поддържа се, че “БАНКА ДСК“ ЕАД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до Д. Е. М. е изпратено от страна на “БАНКА ДСК“ ЕАД, чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД уведомително писмо за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договор за стоков кредит постоянен адрес, като се е върнала обратна разписка с статус: „Писмото не е потърсено“.

Твърди се, че съгласно Договора за стоков кредит № 490466 от 13.11.2019 2 г., Кредиторът отпуска на Кредитополучателя стоков кредит в размер на 1400.20 лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ" ЕАД. Сумата на кредита, предоставена за закупуването на стоките и/или услугите, се усвоява еднократно, безкасово по сметка на Търговеца „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ" ЕАД. Кредитът е следвало да бъде върнат на 12 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 11 от които в размер на 143.71 лева, а остатъкът в размер на 111.61 лева се дължи е последната вноска съгласно уговорения между страните погасителен план, който прилагам към настоящата искова молба.

Поддържа се, че към настоящия момент дължимата главница е в размер на 1400.20 лв. В чл. 6 от процесния Договор за стоков кредит страните са уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 40.32 % годишно или 0. 112 % на ден. Сочи се, че видно от подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение, останалата и непогасена договорна лихва за периода от 28.11.2019 г. до 13.11.2020 г. е в размер на 390.49 лева. Съгласно чл. 13 от Договора Кредитополучателят удостоверява, че е запознат с Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, действаща към деня на сключване на договора и заплаща такси, съгласно същата по извършвани услуги от Банка ДСК. Поддържа се и че ответникът дължи на основание чл. 12 от Общите условия и чл. 86 от ЗЗД и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, която се начислява за всеки ден забава, считано от 29 ноември 2019 г. - датата следваща деня на забава на вноските по кредита до 23 юли 2021 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в размер на 192.62 лв., както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Поддържа се, че задължението е следвало да се изплати на 13.11.2020г. последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли.

Съгласно чл. 6 от ЗМДВИП за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020 г. включително, от страна на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД не са били начислявани лихви за забава, съответно, горепосоченият размер на претендираното обезщетение за забава е съобразен изцяло с разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение

С Разпореждане № 1609/23.12.2021г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявеният с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на 3 ответника Д. Е. М., с ЕГН **********, на установените по делото постоянен и настоящ адрес по адресна справка от НБД. Съобщението за връчване на исковата молба от постоянния и настоящ адрес е върнато в цялост с отбелязване, че на посочения адрес никога не е имало такова лице. Изискана е справка от ТД на НАП за наличието на действащ трудов договор, видно от постъпилата такава лицето няма регистриран действащ трудов договор.

С разпореждане съдът е разпоредил съобщението да бъде връчено по реда на чл.47, ал. 1 ГПК - чрез залепване на уведомление, на постоянния и настоящия адрес на ответника, на 01.02.2022г. връчителят е залепил на постоянен и настоящия адрес по адресната справка на ответника уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК. Съдебните книжа са били на разположение в канцеларията на БРС, като в законоустановения двуседмичен срок, считано от залепването ответникът или упълномощено от него лице не се е явил, за да ги получи. С оглед на това съдът с Определение № 232 от 17.02.2022г. Районен съд Б. на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗПП/във връзка с чл.47, ал.6 от ГПК е предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство по гр. дело № 2941/2021г. на ответника Д. Е.

М., с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „И.“ № *****, като е изискал от АК Б. определяне на адвокат, който да бъде назначен за особен представител на последния.

С Определения № 464/29.03.2022г. е назначил адв. Г. С. Д., към АК Б., вписана под № 17 в Националния регистър за правна помощ, за особен представител на ответника Д. Е. М., с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „И.“ № ***** , по гр.дело № 2941/2021г. по описа на РС Б. до приключване на делото пред всички съдебни инстанции.

Съобщението до особения представител е връчено на 08.04.2022г., като видно от материалите по делото в указания едномесечен срок от получаване на съобщението на 05.05.2022г. е депозиран писмен отговор по подадената искова молба от особения представител на ответника. Със същия се оспорва предявения иск по основание и размер. Сторено е искане на основание чл.

241, ал.1 от ГПК, в случай на постановяване на отрицателно решение за ответника, да се постанови разсрочване на вземането, като се постанови заплащане на вземането на равни месечни вноски, считано от влизане в сила на постановеното решение до окончателното изплащане на тези задължения (в тази насока чл. 241 ГПК и т. 14 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС).

Оспорва предявените искове по основание и по размер. Поддържа се, че искът се основава на сключен между Д. Е. М. и “БАНКА ДСК“ ЕАД, договор за стоков кредит за покупка на стоки или услуги № 1490466 от дата 13.11.2019г. Твърди се, че в същият се съдържа погасителен план, от който обаче единствено се установява броят на вноските, периодичността, дати на които се дължи плащане, но от същият по никакъв начин не може да се установят разходи, лихви, какви задължения и в какъв размер от тях се покриват със всяка посочена вноските. Посочено е само, че общата стойност на плащанията са в размер на 1692,42 лв., без да е уточнен техният вид, основание, размер, не са определени и в така представеният договор.

4

Посочено е единствено размер на вноска. Счита, че ищеца в настоящото производство не притежава правомощия от името на “БАНКА ДСК“ ЕАД, да предяви настоящият иск. Сочи се в писмения отговор, че ищецът твърди, че на 22.07.2020 г. е подписано Приложение 1/ такова приложение не е представено с писмените доказателства/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 17.06.2020 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „“БАНКА ДСК“ ЕАД и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, по силата на който вземането, произтичащо от договор за стоков кредит № 1490466 от дата 13.11.2019 г. между “БАНКА ДСК“ ЕАД и ответника Д. Е. М. е прехвърлено в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Счита, че ищецът не е носител на вземането, тъй като цесията не е редовно съобщена на длъжника и тя няма действие спрямо него. Излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че в разглеждания случай на първо място не е налице уведомяване на ответника, нито от пълномощник на ищеца, който е новият кредитор (цесионерът), нито е налице уведомяване съгласно така посоченият договор за прехвърляне на вземане от старият кредитор, при което следва да се приема, че цесията не е произвела действие спрямо ответникът/длъжник, нито към момента на депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК, нито към настоящият момент. Счита, че с оглед на обстоятелството, че в настоящото производство ответника се представлява от особен представител и с оглед гореизложеното следва да се приеме, че уведомяването не е извършено безспорно не е прието, че съобщението за цесията следва да се извърши на длъжника, като съобщението за цесията връчено на особен представител не поражда действие. В тази връзка се поддържа, че така депозираният иск се явява недопустим, ако съдът го счете за допустим, то той се явява неоснователен. Налице е липса на материално правна легитимация на ищеца, поради което само на това основание считам, че предявения установителен иск се явява недопустим, ако съдът го счете за допустим, то същият е неоснователен.