Решение № 1630 от 23.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1630 гр. Пазарджик, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20255220102949 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД от А. К. С. против НД Мениджмънт ООД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 357,74 лева, платени при изначална липса на основание.

Ищецът твърди, че на 16.08.2023 г. е сключил с ответника Договор за паричен заем № 130704 от 16.08.2023 г., по силата на който му е отпусната сумата 1000 лева. Сумата е следвало да бъде издължена на пет месечни погасителни вноски, в размер на 312 лева всяка, при годишен лихвен процент от 36.80% и ГПР от 43.69%. Лихвата за срока на договора била в размер на 93.85 лева.

Излага, че освен годишната лихва били предвидени и допълнителни разходи в 466.15 лева, представляващи задължителната такса за разглеждане на кредита. С тях общо дължимата сума възлизала на 1 560 лева.

Счита, че договорът за кредит е недействителен, тъй като в ГПР не била включена сумата от 466,15 лв., представляваща такса за разглеждане на искането за кредит.

Твърди, че за погасяване на задължението е извършил плащания в размер на 1357.74 лева.

1

Счита, че на осн. чл. 23 ЗПК, поради недействителността на договора за кредит сумата от 357,74 лв. била платена без основание.

Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да върне на ищеца сумата от 357,74 лв., платена при изначална липса на основание.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва основателността на иска.

Излага, че неправилно и некоректно била изложена фактическата обстановка.

Невярно било твърдението на ищеца, че главница по кредита е в размер на 1000 лева.

Сочи, че по сключения Договор за потребителски кредит № 130704/16.08.2023г. на ищеца била отпусната сумата от 1466,15 лв., а не 1000 лева, за което била издадена разписка, подписана от него.

Излага и че некоректно в исковата молба били посочени размерите на годишния лихвен процент и ГПР, които не били 36.80% и съответно 43.69%, а ГПР в размер до 50% и ГЛП – 37.32%.

Възразява, че в ГПР не била сключена такса за разглеждане на кредита, тъй като по договора такава такса не се предвиждало да бъде включена и не била начислявана.

Излага, че по договора се дължала сумата от общо 1560 лева, включваща 1466.15 лева главница и 93.85 лева – договорна лихва. Към задължението не били начислявани никакви допълнителни такси.

Оспорва представения с исковата молба погасителен-план и моли да не бъде вземан предвид, тъй като бил неверен. Сборът от сумите описани в плана, а именно 281.33лв., 287.10лв., 293.04лв., 299.17лв. и 305.51лв., не бил 1000 лв., а 1466,15 лева.

Предвид изложеното претендира предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените по делото доказателства се установява, че на 2

16.08.2023г. между А. К. С. и НД Мениджмънт ООД, ЕИК: 200267101 е сключен Договор за потребителски кредит № 130704. Съгласно него „НД Мениджмънт“ ООД е предоставил на А. С. сума в размер на 1466,15 лв.

Заемът е следвало да бъде издължен на 5 месечни погасителни вноски, в размер на 312 лв. всяка, платими на 15 – то число от месеца, с начален срок на плащане 15.09.2023г. и краен срок на издължаване 15.01.2024г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 37,32 % и ГПР 42,92 %, посочен в СЕВ към договора. В Общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне възлиза на 1560 лв., включваща главница и договорна лихва, видно от приложения погасителен план. Уговорено е с чл. 1, ал. 3 от договора заемната сума да бъде предадена на кредитополучателя в брой при сключването му.

В представените и приети от съда като доказателства делото Договор за потребителски кредит № 130704 от 16.08.2023г. и общи условия към него не се предвижда заплащане на такси за усвояване и управление на кредита, такса за промяна на условия или такса за предсрочно погасяване. Допълнителна услуга, наречена „Домашно посещение“, която се предоставя на длъжника е посочена в искането за отпускане на кредит. Същата представлява домашна доставка на заетата сума и седмично домашно събиране на вноските по кредита. Предоставя се срещу такса за разходите за събиране на вноските по кредита и управление на услугата „Домашно посещение“, в случай че кредиторът желае ползването на услугата. В искането за отпускане на кредит ищецът е заявил, че ще ползва услугата „Домашно посещение“.

Договорът за заем е реален договор и се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните. В случая представените от ответника Договор за потребителски кредит № 130704/16.08.2023г., разписка за предаване на сумата № 130704/16.08.2023г., погасителен план към договора и искане за кредит от 15.08.2023г. се установява както постигането на съгласие между страните относно размера на предоставения заем, така и реалното получаване на сумата. Според искането за кредит от 15.08.2023г. ищецът е заявил сума от 1466,15 лв., която съответства на посочената в договора за кредит и в разписката за плащане Договорът за кредит, погасителният план към него, разписката за получената сума и искането за кредит са подписани от страните и като

3 частни документи, съгласно чл. 180 ГПК, съставляват доказателство за това, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от лицата, които са ги подписали. Когато частен документ съдържа удостоверително изявление на издателя му за неизгодни за него факти, този документ има силата на извънсъдебно признание и е противопоставим относно тези факти срещу своя издател. В случая представените документи, носещи подписа на ищеца съдържат неизгодни за него факти относно размера на сумата и предаването й и доказват, че са се осъществили.

Формалната доказателствена сила на договора не беше оборена от ищеца. Твърденията на А. С., че е излъган и не е подписвал договор за сума по – висока от 1000 лв., обективирани в молба вх. № 29478/29.10.2025г., останаха недоказани. В първото по делото съдебно заседание, проведено на 24.11.2025г., за което страните са редовно призовани по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, ищецът и процесуалният му представител не се явиха. Молбата на адвокат А. А. за отлагане на делото не беше уважена, поради липса на своевременно представени доказателства, че е ангажиран като процесуален представител на страна по гр. дело 708/2025г. пред Районен съд – Павликени за 24.11.2025 година.

Досежно размера на отпусната сума, съдът не кредитира представеното от ищеца извлечение за извършени плащания, предвид че същото не носи подпис на издателя.

За погасяване на задълженията по кредита за извършени плащания в размер на общо 1357,74 лв. /312 лв. на 16.09.2023г., 312 лв. на 19.10.2023г., 312 лв. на 16.11.2023г. и 421,74 лв. на 16.11.2023г./, което обстоятелство не е спорно между страните и се установява от представените от ищеца разписки за извършени плащания и извлечение за плащанията, представено от ответника.

Доколкото ищецът твърди, че е извършил недължимо плащане по договора за потребителски кредит, следва да се прецени дали в него се съдържат неравноправни клаузи, засягащи елементи от същественото му съдържанието му, обуславящи недействителност на договора изцяло. Като потребител А. С. разполага и със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се преценяват при основателността на иска. По отношение на 4 действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 ЗПК.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза е договорена индивидуално.

Законът да потребителския кредит въвежда императивни изисквания относно неговата форма и съдържание, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК. Съгласно чл. 21 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал.2 ЗПК целият договор за потребителски кредит е недействителен.

Процесният договор за заем е сключен в предвидената в закона писмена форма, посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му, размерът на паричната сума, която се отпуска, лихвеният процент, годишен процент на разходите, условията за прилагането му, общата сума, дължима от потребителя, условията за издължаване от потребителя. В договора за кредит е инкорпориран погасителния план, в който се съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Ищецът е информиран за правото да получи от заемодателя информация за извършените и предстоящи плащания, както и за оставащите дължимите суми при предсрочно погасяване на главницата, за правото да се откаже от договора и срока, в който може да бъде упражнено.

Не са спазени обаче изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 12 ЗПК за посочване на годишния процент на разходите по кредита и информация за разходите, възникващи от момента на сключване на договора за кредит.

5

В заявлението за отпускане на кредита кредитополучателят е заявил, че ще се ползва от услугата „Домашно посещение“, която е възмездна, но нито в договора, нито в СЕФ към него или в друг документ, например приета от ответника тарифа за таксите по кредита, не е посочен размерът на таксата, която С. следва да заплати за тази услуга. Няма данни, че потребителят е запознат с размера на таксата, която се дължи за предоставената услуга и за начина, по който е станало това. По този начин ищецът е поставен в невъзможност да прецени реалните икономически последици от сключване на договора. Таксата за предоставената услуга, съставлявайки разход по кредита, следва да се включи в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК, за който ал. 4 предвижда да е в максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва. Видно от дадената в чл. 19, ал. 1 ЗПК дефиниция за годишен процент на разходите по кредита и при съобразяване с § 1 на ДР на ЗПК, с предоставената допълнителна услуга се въвеждат именно допълнителни разходи, свързани с усвояване /досежно начина на изпълнение на задължението на кредитора за предаване на сумата/ и управление /досежно начина на изплащане на задължението/ по кредита. В случая това не е сторено. Видно от съдържанието на договора и СЕФ към него, единственият разход, включен в ГПР е договорната лихва от 37,32 %. Следователно размерът на ГПР не отговаря на действителния. От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като е посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита от 1560 лв., без в нея да е включена таксата, което ищецът се задължава да плати за предоставената допълнителна услуга и стойността й не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР. По този начин макар формално да се изпълнени изискванията на закона за съдържанието на договора за потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на получателя. Изискването да се посочи размерът на ГПР цели да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и същевременно да стимулира добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да 6 прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.

Разпечатката съдържа 41 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd9feda8-56a7-41c5-9b33-b6371a68c2a1