Решение № 369 от 11.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. **, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – **, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Диана Д. И. като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20245501000417 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на К. И. С. против решение № 532/06.06.2024г., постановено по гр.д. № 4024/2023г. по описа на Районен съд – гр. **, с което е признато за установено по отношение на ищеца ***, с ЕИК: ** и адрес: *** №4-6, че ответникът К. И. С., с ЕГН **********, с адрес гр. ** ** му дължи следните суми: сума в размер на 3993,05лева, представляваща както следва: 2500лв главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ** от 04.10.2018г., сумата от 750лв. –договорна лихва за периода от 04.11.2018г. до 04.10.2021г., лихва за забава - 743.05лв. за периода от 16.07.2020г. до 16.06.2023г. (дата на подаване на заявление), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2023г. - датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, за които суми е издадена в полза на ***, с ЕИК: ** против К. И. С., с ЕГН **********, заповед №1388/12.07.2023г., по ч. гр. д. № 2916/2023г. на СтРС за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и са присъдени разноските по делото. Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното 1 решение. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Претендират се разноските пред двете инстанции.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда, да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Няма направени доказателствени искания.

Претендират се разноските по делото. Прави се възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Окръжен съд – гр. **, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.99 ЗЗД вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.

Ищецът *** моли съда, да признае за установено по отношение на К. И.

С. съществуването на вземанията за сумите: 2500лв. – главница, 750лв. – договорна лихва за периода от 04.11.2018г. до 04.10.2021г. по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта САRD №** от 04.10.2018г. и лихва за забава - 743.05лв. за периода от 16.07.2020г. до 16.06.2023г. (дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК), за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №1388/12.07.2023г., по ч. гр. д. № 2916/2023г. на СтРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображение за неоснователност на предявените искове.

По делото не е спорно, че между ** и К. И. С. е сключен Договор за кредит за покупка на стоки и услуги № PLUS-16444559 от 04.10.2018г., като 2 освен посочения усвоен кредит, на ищцата е отпуснат и револвиращ кредит № CARD-**/04.10.2018г. (Приложение към Договор за кредит за покупка на стоки и услуги № PLUS-16444559 от 04.10.2018г.), с първоначален кредитен лимит 2 500 лв., с годишен лихвен процент 35 %, като лихвата се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. За използване на картата, кредитополучателят заплаща таксите, предвидени в тарифата, посочена в договора. В договора е посочен ГПР – 44,90%. Достъпът до кредитния лимит се осъществява чрез кредитна карта. Съгласно чл. 2 от Договор № CARD-**/04.10.2018 г. усвояването на сумите по кредита се извършва чрез теглене в брой от банкомати, плащания чрез терминални устройства и други услуги, включително чрез услугата „Превод на пари по сметка“ (чл.3).

От представения по делото рамков договор от 02.06.2015 г. и договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.04.2022 г. се установява, че ** е прехвърлил на *** вземането си от К. И. С..

Между ** и ** е договорено, че *** в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 27.04.2022 г. от свое име и за своя сметка ще уведомява длъжниците за извършената цесия. От своя страна *** е преупълномощило Адвокатско дружество „Иванов и Денев“ да извършат уведомяването.

По делото е представено уведомление за извършените цесии до ответницата с известия за доставяне за станалата продажба и ответницата е била поканена да заплати сумата посочена в писмото, като писмото е останало непотърсено /обратна разписка, л. 66 от делото/. Към исковата молба са приложени уведомления до ответницата за извършената цесия.

Видно от приетата в първоинстанционното производство съдебноикономическа експертиза, по кредит № CARD - ** от 04.10.2018г., сключен към Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS 16444559 от 04.10.2018г. К. И. С. усвоила следните суми: 2080,00лв. - по сметка в * № BG**, с вписано основание: „Съгласно Договор CARD – **“, 3486,57лв. - за покупки на стоки от магазини и 1110,00лв. – изтеглени в брой.

За тези суми са начислени такси за теглене в брой в размер на 70,20лв., както и такси за справки 7,60лв. Въз основа на договора, са начислени за сметка на 3 кредитния лимит месечни лихви в размер общо на 2114,03лв., лихви за неплатени суми в гратисния период - 98,01лв., застрахователни премии 504,33лв. и месечни такси - 100,00лв. Общият размер на ползваните и начислени суми за лихви и такси, е в размер на 9570,74лв.

Налице са плащания по кредита в размер на 4 350 лв., с които са погасени следните суми: 3343,87 – платена главница; 792,53 лв. – платени лихви по предоставени кредити, 44 лв. – платени месечни такси по предоставени кредити и 169,60 лв.. – платени застраховки по предоставени кредити.

По данни, предоставени на вещото лице от цесионера, след датата на цесията 27.04.2022 г. до 12.12.2023 г. по негова сметка не са постъпвали плащания във връзка с погасяването на процесния кредит от кредитополучателя К. И. С..

Вещото лице е установило, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.06.2023 г., размерът на задължението е както следва:

3332,70 лв.– главница, 792,53 лв. – договорна лихва, 44 лв. – такса, 169, 60 лв.

– застраховка, или общо 4350 лв. За периода 16.07.2020 г. до 16.06.2023 г. изчислената от вещото лице лихва за забава е в размер на 990,54 лв., изчислена при главница 3332,70 лв., като в съответствие с разпоредбите на чл.

6 от ЗМДВИП, за периода 13.03.2020 г. – 15.07.2020 г., лихви не са начислявани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 от ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен, съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.

При служебно извършената проверка относно действителността на 4 процесния договор съдът установи на първо място, че не е спазена разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗПК . Ищецът не е ангажирал никакви доказателства за спазване изискването на чл. 5, ал. 2 от ЗПК , а именно за предварително оповестената съществена за потребителя преддоговорна информация, съдържаща се в стандартния формуляр, изискуем по чл. 5, ал. 2 от ЗПК. Към ч.гр.д. № 907/2023 г. на РС-Габрово, присъединено към ч.гр.д. № 2916 на РС- **, е приложен стандартен европейски формуляр, който касае Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS 16444559 от 04.10.2018 г., а не процесния № CARD - ** от 04.10.2018г.

Липсата на удостоверяване на това обстоятелство прави невъзможно съдът да прецени дали ответникът е бил предварително запознат с параметрите на сключения договор.

На следващо място видно от съдебно-счетоводната експертиза, с извършените по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD - ** от 04.10.2018г. са погасявани застрахователни премии, като видно от самия договор ответникът нито се е съгласявал за сключване на такава застраховка, нито е дал изричното си съгласие сумата на месечната застрахователна премия да бъде начислявана като задължение по кредитната карта. Също така към исковата молба не са приложени доказателства за сключването на такава застраховка.

На следващо място, видно от процесния договор за потребителски заем, формално фигурира размерът на ГПР – 44,90 %, но в него не са посочени по вид и размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те са описани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Не е ясна методиката на формиране годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Предвид изложеното, е следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат конкретизирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани със сключения договор. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота относно посочените 5 обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Съществува неяснота относно тези съставни елементи, като за потребителят не става ясно какво се включва в общите му разходи, настоящи или бъдещи. Поради това посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е условие за действителността на самия договор, а неспазването му води до недействителност на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD - ** от 04.10.2018г., съгласно чл. 22 от ЗПК.

При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. (решение № 349 от 18.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 6636/2022 г., решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г., ТК, І ТО на ВКС, решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС, решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г. на ВКС, I ТО).