Решение № 7245 от 21.11.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 21.11.2018 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският граД.и съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 10007 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Б.Д.” ЕАД срещу А.С.Д., с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК.

Ищецът твърди, че в негова полза на 24.02.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 388/2017 г. по описа на РС-Монтана. В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение на длъжника, а в срока по чл.415 ГПК Банката подава настоящия иск. Поддържа се по силата на договор за кредит от 03.10.2005 г. ищецът е отпуснал на ответницата банков кредит в размер на 73 700 лв. със срок на изплащане 240 месеца, считано от датата на разрешаване на кредита-06.10.2005 г., като към датата на сключване кредитополучателят заплаща лихва в размер на действащата стандартна плюс надбавка за риск в размер на 1,50 процентни пункта в размер на 12,75%.

Твърди се, че ищецът изпълнил задължението си и предоставил на 06.10.2005 г. кредита на ответницата, който на посочената дата е усвоен в пълен размер. Поддържа се, че до месец март 2013 г. са внасяни дължимите вноски. Твърди се, че към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем-16.02.2017 г. не са погасени общо 47 броя погасителни вноски. Твърди се, че Банката е упражнила надлежно правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем с уведомление с изх. № 01-20-07820/06.12.2016 г., връчено лично на длъжника на 12.12.2016 г.

Моли съда да постанови решение, с което да бъдe признато в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 64 867,26 лв., неплатена главница дължима въз основа на договор за кредит от 03.10.2005 г., обявен за предсрочно изискуем, считано от 16.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 23.02.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 38 366,89 лв.-договорна лихва начислена за периода от 06.04.2013 г. до 22.02.2017 г., наказателна лихва в размер на 736,91 лв. за периода от 05.04.2013 г. до 22.02.2017 г., заемни такси в размер на 592,34 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК от 24.02.2017 г. по ч.гр.д. № 388/2017 г. по описа на РС-гр.Монтана.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответницата депозира отговор чрез упълномощения си представител адвокат С. с пълномощно приложено към отговора.

Оспорва предявените искове като неоснователни с твърдението, че фактическият състав на настъпване на изискуемостта не е осъществен. Оспорва размера на задълженията като значително завишен и несъответстващ на реално дължимото от ответницата. Не оспорва, че между страните е сключен договор от 03.10.2005 г. Оспорва доводите за неплащане от страна на ответницата на претендираните суми за периода от 05.04.2013 г. до 05.02.2017 г.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва всички възражения заявени с отговора на ответницата като неоснователни.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответницата чрез процесуалния си представител е депозирала допълнителен отговор, с който поддържа всичките си възражения. Твърди, че представеното с ДИМ уведомление за предсрочна изискуемост на кредита не е връчено надлежно на ответницата.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си чрез своя процесуален представител.

Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответницата в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва иска като неоснователен по съображения изложени в отговора и допълнителния отговор.

Софийски граД.и съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 23.02.2017 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което и с разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 388/17 г. по описа на Районен съд-Монтана, срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, допуснато е незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист.

Със съобщение, връчено на ищеца на 04.07.2017 г., последният е уведомен, че следва да предяви иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Настоящият иск е предявен на 04.08.2017 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В този смисъл предявеният иск е процесуално допустим.

По същество на предявения иск.

Между страните не е било спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между тях са възникнали валидни правоотношения по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 03.10.2005 г. по силата на който банката е предоставила на ответницата кредит в размер на 73 700 лв. за срок от 240 месеца, считано от датата на усвояване, при лихва и други условия съгласно клаузите на договора. Кредитът е усвоен на 06.10.2005 г. чрез разплащателната сметка на ответницата. За обезпечаване на вземането на Банката е учредена договорна ипотека. Банката е изпълнила задължението си и е предоставила сумата, съгласно условията на договора. Кредитът е следвало да бъде погасяван на месечни вноски, съгласно погасителен план и с падежна дата за издължаването им 05-то число на месеца.

От приетото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ се установява, че допуснатите просрочия са, както следва:

-за периода 05.11.2005 г. - 05.11.2009 г. - до 30 дни,

-за периода 05.12.2009 г. - 05.01.2011 г. - между 31 до 60 дни и от 61 до 90 дни, -за периода 05.02.2011 г.-05.11.2012 г.-над 90 дни като през м. март, април и май 2011 г. забавата е 300 - 360 дни,

-за периода 05.02.2012 г. - 05.10.2012 г. - до 30 дни

-за периода 05.11.2012 г.-05.03.2013 г.-над 90 дни като през м. март 2013 г. забавата е 187 дни,

-за периода 05.04.2013 г. - 23.02.2017 г. - забавата е 1 398 дни. Редовното погасяване на кредитното задължение е преустановено от 05.04.2013 г. Забавата към 23.02.2017 г. - датата на заявлението по чл. 417 от ГПК, е 1 398 дни.

Към

23.02.2017 г. - датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, неиздължената главница по кредита е в размер на 64 867,26 лв., общият размер на дължимата договорна лихва е 38 365,62 лв., общият размер на дължимата лихва за забава е 610,77 лв. Към 23.02.2017 г. е дължима санкционираща лихва в размер на 126,14 лв., начислена за 7 дни – от 16.02.2017 г. - датата на предсрочна изискуемост до 22.02.2017 г. вкл. с 10% годишен лихвен процент върху предсрочно изискуемата главница в размер на 64 867,26 лв.

Дължими към датата на заявлението договорни лихви, общо в размер на 38 365,62 лв., са:

Неплатените падежирали вноски за лихва за периода 05.04.2013 г. - 05.02.2017 г. плюс текущата лихва към дата на предсрочна изискуемост 16.02.2017 г. - за 11 дни от 05.02.2017 г. до 15.02.2017 г. вкл. и към дата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК 23.02.2017 г. - за 7 дни от 16.02.2017 г. до 22.02.2017 вкл.

Установява се, че към 23.02.2017 г. - дата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, не са погасени 47 падежирали месечни вноски, както следва:

-198,15 лв. - представляваща част от вноската, дължима на 05.04.2013 г., цялата за 984,23 лв., от която: 39,89 лв. - част от вноската за лихва, цялата в размер на 825,97 лв., 158,26 лв. - цялата вноска за главница

-46 месечни вноски по 984,23 лв. за периода 05.05.2013 г. - 05.02.2017 г.

Начислените и непогасени такси по кредита съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на банката-ищец, към 23.02.2017 г. са, както следва:

-годишни застрахователни премийни вноски по застраховка на имота, служещ за обезпечение на кредита:

2014 г. - в размер на 17,03 лв., начислена на

27.05.2015 г.

2015 г. - в размер на 17,03 лв., начислена на

28.05.2015 г.

2016 г. - в размер на 17.03 лв.. начислена на

31.05.2016 г.

Общо

:51,09 лв.

-такса вписване на ипотека - в размер на 421,25 лв., начислена на 15.09.2015 г.

-такса изискуемост - в размер на 120,00 лв., начислена на 16.02.2017 г.

Към

23.02.2017 г. начислените и непогасени такси по кредита са общо в размер на 592,34 лв. (51,09 лв. + 421,25 лв. + 120,00 лв.).

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът квалифицира от правна страна предявения иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже главно и пълно факта, от който произтича неговото вземане, следва да установи, че вземането съществува и той следва да изчерпи всички основания на претендираното от него право.

От своя страна в тежест на ответницата е да докаже всички възражения срещу вземането, включително и че го е заплатила.

Основанието на предявения иск е неизпълнение на ответницата по договор за ипотечен кредит.

Не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че между ищеца и ответницата в качеството й на кредитополучател, е сключен договор за ипотечен кредит на 03.10.2005 г., обезпечен с договор за учредяване на ипотека върху недвижими имоти.

Разпечатката съдържа 60 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd9f05a0-54be-4ce8-ae60-a29e28f98a03