Решение № 3721 от 13.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3721 гр. София, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20211110140565 по описа за 2021 година Предявени са от /ФИРМА/ срещу Д. Е. К. и Е. Н. Т., при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответниците, при разделна отговорност, при квоти от по ½ идеална част, съответно за сумата от 2023,91 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 14.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 352,96 лв., за периода от 15.09.2018 г. до 03.12.2020 г., сумата от 33,24 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., 1 ведно със законна лихва от 14.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 7,31 лв., за периода от 31.12.2017 г. до 03.12.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 12.01.2021г., издадена в производството по ч.гр.д. № 62650/2020 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена.

Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, в който оспорват исковете като неоснователни. Правят правопогасяващо възражение за давност, като възразяват, че сумите по заповедта 2 възникнали преди 14.12.2017г. са погасени по давност.

Правят възражение, че са използвали доставена в имота топлинна енергия, както и че е сключван договор с ФДР.

Молят за отхвърляне на исковите претенции.

В съдебно заседание ищецът „/ФИРМА/, редовно призован, не изпраща представител, като с молба с вх. № 278648/14.12.2022г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът Е. Н. Т., редовно призован, представлява се от адвокат Д., като особен представител, която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ответникът Д. Е. К., редовно призован, представлява се от адвокат Д., като особен представител, която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 от ГПК и чл. 12 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

3

Съдът намира исковите претенции за допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 62650/2020г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, при наличието на правен интерес от предявяване, при дадени от съда при условията на чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК указания.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответниците имат качеството „потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от ГПК възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране на давностния срок.

4

От приетия по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 35/21.11.2014г., се установява, че ответниците при равни квоти са придобили апартамент № 75, находящ се в /АДРЕС/, като със заявление – декларация от 11.12.2014г. ответницата Д. К. е поискала откриване на партида на нейно име, като е представила горепосочения документ за собственост.

От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от 12.07.2002г., се установява, че собствениците на самостоятелни обекти в сградата на /АДРЕС/, са взели решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство” с фирма /ФИРМА/, като за целта е упълномощено конкретно лице да подпише договор с /ФИРМА/. Като необжалвано решението е влязло в законна сила и обвързва собствениците на самостоятелните обекти в СЕС, включително и техните правоприемници. От името на ЕС е сключен договор за индивидуално отчитане и топлоразпределение от 29.08.2022г. с /ФИРМА/, като в чл. 3.2 от раздел III от договора, страните са договорили, че договора се сключва за срок от пет години, като ако никоя от страните не предизвести другата в срок от един месец преди изтичане на срока, то договора се подновява за същия срок. От приетото по делото удостоверение от /ФИРМА/, е видно, че същото е прехвърлило правата си върху горепосочения договор, считано от 01.12.2006г. на /ФИРМА/, като и по 5 делото безспорно се установи, че услугата „дялово разпределение“ се извършва от /ФИРМА/.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.

По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква ex lege от момента на 6 възникване на вещното или облигационно право на ползване. В съответствие със Закона за енергетиката страна по облигационното правоотношение за продажба на топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия, какъвто може да бъде само физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на потребители в град София според която „купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда”. Анализът на горните разпоредби води до извода, че собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото на собственост- право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. В конкретиката на случая, съдът приема, че ответниците имат качеството „потребител“ на топлинна енергия, доколкото са собственици на имота до размера на ½ идеална част за всяка една от тях, като по делото нема данни трети за спора лица да ползват имота, което обосновава извод, че имота се ползва от собствениците – ответници до размера на 7 притежаваната от тях идеална част от собствеността.

Изслушаната СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съотносима на останалия по делото доказателствен материал, установява, че третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение в имота след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода. По данни на ФДР експертизата е установила, че в процесното жилище е имало монтирани две отоплителни тела, съответно два топлоразпределителя, като в имота се ползва и топла вода. За процесния период от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. ФДР е отчитала уредите в имота само през 2018г., като в периода 2018г.-2019г. е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела, съгласно чл. 61,т.6.5 от Наредбата за топлоснабдяването. Установява се, че по време на отчетите, с изключение на м.май 2019г. са попълнени главни отчети, подписани от потребител, като отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. Вещото лице е посочило, че процесния имот има отопляем обем от 162 м3, съгласно Акт за разпределение кубатурата в жилищната сграда от 03.02.1995г., като за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислено по реда на чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № 16-334. Експертизата не е установила, дали общият топломер, монтиран в АС на СЕС е бил годно за измерване средство по смисъла на ЗИ, в рамките на процесния период.

8

Изслушаната ССчЕ установява, че няма извършени плащания за дължимите за периода 01.05.2017г. до 30.04.2019г. суми. Вещото лице е установило, че дължимата главница за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г. е в размер на 2023,91 лева, като за периода от м.11.2017г. до м.04.2019г. на абоната са начислявани и такси за дялово разпределение в размер на 33,24 лева. Вещото лице е посочило, че мораторната лихва върху главницата от 2023,91 лева е в размер на 352,96 лева, за периода от 15.09.2018г. до 03.12.2020г., а върху главницата от 33,24 лева, в размер на 7,31 лева, за периода от 31.12.2017г. до 03.12.2020г.

Съдът приема, от заключението на вещото лице, което кредитира като компетентно изготвено и в съответствие с така поставените задачи, че предмет на спора на практика са суми за сградна инсталация, отопление на имота и БГВ.Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от 9

ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Представянето на проекта има значение по отношение доказване на обстоятелството дали въобще сградата, в която се намира имота на ответника е присъединена към топлопреносната мрежа и на втора место дали е била включена, тоест дали обема на закупения от него имот е включен в общия обем на сградата, за да може да се даде еднозначен отговор на въпроса какво е съотношението на начислената топлинна енергия на абоната спрямо общата топлинна енергия на сградата. Съдът намира, че от изслушаната СТЕ не се установиха горепосочените обстоятелства, поради което намира, че сумите за сградна инсталация не са правилно начислени. Безспорно е че сградата е топлоснабдена, но не е представен проекта, не се установи дали вещото лице се е запознало с него, поради което не може да се даде еднозначен отговор на въпроса какво е съотношението на начислената топлинна енергия на абоната спрямо общата топлинна енергия на сградата. Освен това по делото не се установи изправност на уредите, монтирани в АС на СЕС.