Решение № 261151 от 31.03.2022, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София, 30.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Силвия Тачева при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №340 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №152868 от 17.07.2020г., постановено по гр.дело №46495/2019год. по описа на СРС, ГО, 32 с-в, е признато за установено, че ответникът М.А.Б., ЕГН **********, дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 18256/2019г. по описа на СРС, 32 състав, а именно: 1533,06лв.- цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот в гр.София, ж.к.“*******, с абонатен №172378; 37,38лв. - цена за услуга дялово разпределение, за периода от м.02.2016г. до м.04.2018г., ведно със законна лихва от 29.03.2019г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен искът за доставка на топлинна енергия за сумата над уважения размер до пълния предявен размер 1946,46лв. и за периода м.5.2015г.

-м.1.2016г.; сумата от 219,21лв. - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия и 7,39лв. - обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 14.09.2016г.-14.03.2019г., като е отхвърлен искът за сумата над 219,21лв. до предявения размер от 278.32лв.

Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че тези задължения на ответниците са погасени по давност. Съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2014г., в сила от 12.03.2014г. купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните суми в 30-дневен срок след изтичане на периода за който се дължат, а в Общите условия от 2016г., в сила от 27.06.2016г. продавачът издавал за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и една обща фактура за потребено количество топлинна енергия за отчетния период.

Клиентите не заплащали обезещетение за забава до изравняване на отчетния период, а задълженията по общата фактура от 31.07.2016г. станали изискуеми на 15.09.2016г. и от този момента започвала да тече погасителната давност. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете-уважени изцяло. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата не е подала в срок отговор на въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

В случая се касае за периодични плащания и по отношение на тях приложима е кратката тригодишна погасителна давност, която съгласно чл.114 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Следователно в случая решаващи са въпросите кога вземането е станало изискуемо и кога (ако изобщо) давността е била спирана или прекъсвана. Съгласно приложените по делото Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие. Установено е от заключението на вещото лице по ССЕ, че общите фактури за периода 2015- 2016г. са публикувани на 15.08.2016г., а за 2016-2017г. съответно на 15.08.2017г. и на 15.08.2018г., въпреки че това задължение е отпаднало. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение (с което е прекъсната давността и е започнал да тече нов тригодишен давностен срок) е подадено на 29.03.2019г. Погасени по давност са всички вземания с настъпили падежи преди 29.03.2016г. Вземането за м.01.2016г. е станало изискуемо на 28.02.2016г. и оттогава е започнала да тече тригодишната погасителна давност, като същата е изтекла на 28.02.2019г.- преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Същото се отнася и за предходните по време задължения до м.05.2015г. включително. Издаването на обща фактура на 31.07.2016г. не е обстоятелство, което спира или прекъсва давността. Вземането за лихва е акцесорно и предвид погасяването по давност на главното вземане, също следва да се счита за погасено.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно в обжалваната му част.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответикът по въззивната жалба и в производството пред първата инстанция не претендира такива.

На основание чл.280, ал. 2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №152868 от 17.07.2020г., постановено по гр.дело №46495/2019год. по описа на СРС, ГО, 32 с-в в обжалваната му част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/