Решение № 114 от 10.05.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Девня, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНТОНИ НИКОЛОВ при участието на секретаря И. В. като разгледа докладваното от АНТОНИ НИКОЛОВ Гражданско дело № 20243120100299 по описа за 2024 година

Производство по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба на И. Г. И., ЕГН: ********** и П. Ж. М., ЕГН:

********** /чрез своята майка и законен представител И. Г. И., ЕГН:

**********/, срещу Ж. М., ЕНЧ: ********** / ***, като лице, от което молителката има дете, а на молителя е възходящ. В същата се сочи, че на 23.

03. 2024 г. в гр. Варна, ответникът е осъществил спрямо молителката акт на физическо и психическо насилие, на който молителя е присъствал.

Приложена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Молителите, редовно призовани, в съдебно заседание се представляват от процесуални представители. Поддържат молбата. Претендират за присъждане на разноски.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Оспорва жалбата.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

1

На 23. 03. 2024 г. в гр. Варна, заведение „И. воденица“, се срещнали мол. И. Г. И., мол. П. Ж. М. и отв. Ж. М.. Тримата се качили в моторно превозно средство, управлявано от молителката, като ответникът седнал на предната седалка, а молителят на задната такава. Предприели придвижване в посока „Аспарухов мост“. По време на пътуването ответникът, в присъствието на молителят, нанесъл множество удари на молителката с ръка в областта на дясната част на тялото, успоредно с това й отправил обиди и заплахи. За случая била подадена разглежданата молба, към която била приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото писмени материали, както и свидетелски показания. Приобщиха се декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и множество справки. Разпитани бяха шестима свидетели, които не са били преки очевидци, респективно техните показания относно случая интерпретират пресъздаденото им от молител и ответник, но общото е за натрупало се напрежение между мол. И. Г. И. и отв. Ж. М.. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото. Изследвайки детайлно показанията действително биха могли да се изведат противоречия, но съдът отдава това на факта, че споделеното е наситено с емоционален пълнеж, а не следва да се игнорират и лични отношения със страни по делото.

Същевременно отклоненията и относителните разлики в подробностите не променят цялостния смисъл на изложеното.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

За да се уважи така депозираната молба, следва ответникът да е осъществил спрямо молителката акт на физическо и психическо насилие, на който молителя е присъствал.

2

Не се спори от страните, че на 23. 03. 2024 г. в гр. Варна, мол. И. Г. И., мол. П. Ж. М. и мол. Ж. М. били заедно в моторно превозно средство, придвижвайки се от заведение „И. воденица“, към „Аспарухов мост“. Спорен се явява въпроса по време на това пътуване ответникът, в присъствието на молителя, дали е нанесъл множество удари на молителката в областта на дясната част на тялото, успоредно с това дали й е отправил обиди и заплахи.

Бяха положени усилия за събиране на безспорни и категорични доказателства в тази връзка, но доколкото липсват такива, съдът следва да съобрази разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН относно приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от този закон, респективно да издаде заповед за защита само на това основание.

Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителите, съобразно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, която мярка се явява адекватна и достатъчна в случая.

В тежест на ответника съобразно чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН следва да се възложат държавна такса в размер на 25. 00 лв. и разноски на молителката в размер на 600. 00 лв.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА Ж. М., ЕНЧ: ********** / *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И. Г. И., ЕГН: ********** и П. Ж.

М., ЕГН: **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Ж. М., ЕНЧ: ********** / *** да заплати в полза на държавата сумата от 25. 00 лв. /двадесет и пет лв./, представляваща държавна такса, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Ж. М., ЕНЧ: ********** / *** да заплати в полза на И. Г. И., ЕГН: ********** сумата от 600. 00 лв. /шестстотин лв./, представляваща направени разноски, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на И. Г. И., ЕГН: ********** и П. Ж.

М., ЕГН: **********, от Ж. М., ЕНЧ: ********** / ***, на основание чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Ж. М., ЕНЧ: ********** / ***, че полицейските 3 органи следят за изпълнение на заповедта, като при констатиране на нарушение, задържат нарушителя и уведомяват незабавно органите на прокуратурата, на основание чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН.

Решението и заповедта да се връчат на страните, на районните управления на МВР по адреси на извършител и пострадали, на ДСП – Девня, на основание чл. 16, ал. 3, ал. 4 от ЗЗДН.

Решението подлежи на съдебен контрол в 7 – дневен срок от обявяването пред ОС – Варна, на основание чл. 15, ал. 7 от ЗЗДН.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4