Определение № 11 от 09.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11 гр. Пловдив, 09.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно търговско дело № 20255001000005 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 248, ал.3, изр.2 от ГПК.

Обжалвано е определение № 1401, постановено в закрито съдебно заседание на 11.11.2024 г. от Окръжен съд-П. по т.д. № 358/2024 г. , с което е оставено без уважение искането на ответника „Е.ю.“ЕАД за изменение на определение № 1229/8.10.2024 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят „Е.ю.“ЕАД-гр.П. моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 39 294/28.11.2024 г., като се измени определението на окръжния съд от 8.10.2024 г. в частта му за разноските с присъждане на дружеството на разноски в размер на 540 лв. и оставяне без уважение на искането на ищеца за присъждане на разноски. Претендира за присъждане на разноски за производството по частната жалба– 15 лв. ДТ и 360 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по частната жалба „Е.-б.-т.“ЕООД-гр.Е. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор с вх. № 42 492/27.12.2024 г.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

1

Производството по т.д. № 358/2024 г. на ОС-П. е образувано по подадената на 13.06.2024 г. (получена в съда на 14.06.2024 г.) от ищеца „Е.-б.т.“ЕООД-гр.Е. против ответника „Е.ю.“ЕАД-гр.П. искова молба, с която ищецът претендира съдът да признае за установено между страните, че не дължи на ответното дружество сумата 51 768,15 лв. ведно със законната лихва за забава от 28.12.2023 г. като дължима сума вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел.енергия за електромер за посочен период съгласно фактура №*********/14.12.2023 г. В исковата молба е посочено, че ищецът и ответникът са в облигационни отношения, като ответното дружество доставя ел.енергия до собствен на ищеца обект в гр.Е.-помещение, функциониращо последно като пекарна за закуски, което последно е било отдадено от ищеца под наем на трето лице – ЕТ“О.-О.К.“ за времето от 1.11.2022 г. до 31.10.2024 г. Заявено е, че ответникът е установил нарушения в режима за измерване, отчитане и заплащане на доставената ел.енергия, което е станало в периода на наемането на обекта, и е издал на ищеца на 14.12.2023 г. фактура за плащане на сумата 51 768,15 лв. Заявено е, че към момента ответникът е предприел и действия по преустановяване на захранването на обекта и ги лишава от доставка на ел.енергия. Заявява, че това поражда за ищеца правния интерес от установяване на действителните имуществени отношения по повод на описания случай и завеждане на делото, тъй като проведената кореспонденция с ответника не е дала резултат. Към исковата молба са приложени в копия писмо от ответното дружество от 3.01.2024 г., съобщение от ответното дружество до ищеца от 16.01.2024 г. за преустановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 21.12.2004 г. за продажба от М.В. на ЕТ“А.-Ж.В.“-гр.Е. на описан недвижим имот в гр.Е., констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от 30.11.2023 г. в обект на клиент „Е.б.т.“, писмо от ответника до ищеца от 14.12.2023 г. с фактура от същата дата за дължима сума 51 768,15 лв., договор за наем от 1.11.2023 г. между ЕТ“А.-Ж.В.“ и ЕТ“О.-О.К.“, договор за наем от 1.11.2022 г. между ЕТ“А.-Ж.В.“ и ЕТ“О.-О.К.“ и заявление без дата от ищеца до ответника, в което във връзка с фактурата от 14.12.2023 г. е посочено, че искането за плащане се отхвърля, както и че имотът е отдаден под наем на ЕТ“О.-О.К.“ съобразно „представен тук“ договор за наем и това е лицето, което 2 действително е потребявало енергия на това място. Претендира и за присъждане на разноски по делото. Исковата молба е подадена и подписана за дружеството от неговия управител.

С разпореждане от 19.06.2024 г. окръжният съд оставя без движение исковата молба с указание ищецът да внесе ДТ в размер на 2 070,73 лв. С молба от 26.06.2024 г. ищецът представя платежен документ за внесената ДТ.

На 24.07.2024 г. е постъпил отговор от ответното дружество, с което заявява, че искът е недопустим, тъй като с кредитно известие от 27.05.2024 г. сумата в размер на 51 768,15 лв. по фактурата от 14.12.2023 г. е сторнирана, съответно така е отписана като задължение на клиента-ищеца „Е.-б.-т.“ЕООДгр.Е., което е извършено преди предявяването на исковата молба на 14.06.2024 г., поради което за ищеца липсва правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за недължимост на сумата. Посочено е, че сторнирането е извършено на 27.05.2024 г. след заявлението на ищеца, че обектът е отдаден под наем на посочен ЕТ, поради което дружеството е сторнирало процесната фактура, прехвърлило е партидата на имота и е издало на същото основание на 27.05.2024 г. фактура на клиент-ЕТ за същата сума, когото е уведомила за задължението с писмо от 27.05.2024 г. Претендира се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С отговора са представени в копия кредитно известие от 27.05.2024 г. към фактура от 14.12.2023 г. от ответника до ищеца, фактура от 27.05.2024 г. за плащане от ЕТ“О.-О.К.“ на сумата 51 768,15 лв. и писмо до него от 27.05.2024 г. С отговора е представен и списък на разноските, в който е посочена сумата 540 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

С подадената на 12.08.2024 г. допълнителна искова молба ищецът заявява, че ответникът е станал с поведението си причина за завеждане на делото, тъй като е спрял електрозахранването на обекта и то не е възстановено до момента. Заявено е, че кредитното известие за сторниране на сумата по фактурата не е връчено на дружеството-ищец, а за него то научава от отговора на исковата молба. Заявява, че поддържа претенцията си за установяване на недължимостта на исковата сума. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Към ДИМ е приложен договор за правна защита и съдействие с пълномощно с посочена дата 19.07.2024 г. за упълномощаване на адвокатско дружество да осъществява представителство по делото за 3 дружеството-ищец с посочване на платена като възнаграждение сума 4 700 лв.

С отговора от 22.08.2024 г. на допълнителната искова молба ответникът заявява, че според ищеца една от причините за предявяване на иска е липсата на електрозахранване в процесния обект, което действително не е възстановено, но такава претенция не е заявена по делото, а след сторнирането на сумата по фактурата клиентът е могъл да поиска възстановяване на електрозахранването без да е необходимо да предявява иска, каквото искане той не е заявил и до момента. Заявено е, че ответното дружество няма задължение да уведомява клиента за издаденото кредитно известие, който е могъл при полагане на дължимата грижа и направена проверка на неговите задължение към ответника да установи, че към датата на предявяване на иска 14.06.2024 г. не е налице негово задължение за сумата 51 768,15 лв. за процесния обект. Счита се, че ответникът не е дал повод за предявяване на иска доколкото клиентът не е положил дължимата грижа за направи справка за задълженията си към ответника, поради което разноските по делото следва да останат в негова тежест. Моли делото да бъде прекратено поради липса на правен интерес от воденето му.

С определение от 8.10.2024 г. окръжният съд приема, че след сторнирането на процесната фактура задължението на ищеца към ответника е отписано и липсва спор между страните относно дължимостта на исковата сума, поради което не е налице за ищеца правен интерес от предявения иск и производството по делото следва да бъде прекратено, като съдът посочва, че такъв не е налице и с оглед преустановеното електрозахранване, тъй като подаването на електроенергия към обекта не е предмет на предявената съдебна претенция. Със същото определение окръжният съд приема, че ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените за производството разноски общо в размер на 6 770,73 лв., която сума включва ДТ в размер на 2 070,73 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 4 700 лв.

Съдът посочва, че съгласно чл.78,ал.2 от ГПК разноските се възлагат в тежест на ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, като не се спори от страните по делото, че ищецът е узнал едва с връчване на препис от отговора на исковата молба за сторнирането на фактурата от 14.12.2023 г., вземането по която е предмет на предявения отрицателен установителен иск, както и не се спори, че както към датата на подаване на исковата молба, така и към момента на приключване на 4 процедурата по размяна на книжа с подаването на отговор на ДИМ, електрозахранването в обекта на ищеца е преустановено от ответника и не е възстановено. Съдът преценява, че към момента на предявяване на иска на ищеца не е било известно и той не е бил уведомен за сторнирането на фактурата, поради което не е налице първата предпоставка на чл.78,ал.2 от ГПК, а именно ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото, както и че не е налице и втората кумулативно дадена предпоставка за възлагане на разноските върху ищеца – а именно признание на иска, каквото в случая липсва, защото в отговора си ответникът иска прекратяване на производстото поради липса на правен интерес. Затова съдът намира, че по аргумент на обратното направените от ищеца разноски по предявяването на иска следва да се възложат в тежест на ответника. С определението окръжният съд прекратява производството по делото и осъжда ответното дружество да заплати на ищеца за разноски сумата 6 770,73 лв.

За определението на окръжния съд от 8.10.2024 г. ответникът е уведомен на 17.10.2024 г. и на 22.10.2024 г. подава молба по чл.248 от ГПК за изменение на определението в частта му за разноските с искане да бъдат присъдени разноски на дружеството-ответник и да бъде оставено без уважение искането за присъждане на разноски за ищеца. Твърди, че съдът неправилно е възложил разноските в тежест на ответника, като не се е съобразил с разпоредбата на чл.78,ал.4 от ГПК. Твърди, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК. Счита, че с предявяването на недопустим иск ищецът неоснователно е предизвикал образуването на съдебното производство и след като делото е прекратено поради недопустимост на исковата молба всички разноски следва да останат в негова тежест, включително разноските за юрисконсултско възнаграждение.

Позовава се на определение

№4391/19.12.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3953/2022 г., 2 ГО, ГК, определение № 2241/19.07.2023 г. на ВКС по к.ч.гр.д. № 2793/2023 г. и определение № 2521/18.09.2023 г. на ВКС па ч.гр.д. № 2526/2023 г., 2 ГО, ГК. Оспорва извода на окръжния съд, че ответникът е дал повод за образуване на делото, като неправилен, защото дружеството няма нормативно задължение да уведоми ищеца за сторниране на фактурата и при полагане от ищеца на грижата на добрия търговец да провери актуалното си състояние относно задълженията си към ответника той би установил, че такива липсват, съответно, липса и интерес от предявяване на установителния иск. Твърди, че единствено ищецът 5 в качеството му на търговец е станал причина за образуване на съдебното производство, неполагайки дължимата се от закона грижа да води търговските си дела с особено внимание и старание. Затова моли определението да бъде изменено в частта му за разноските, като съдът присъди в полза на ответното дружество разноски в размер на 540 лв. и остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски. От дружеството-ответника по молбата и ищец по делото не е подаден отговор.

На 11.11.2024 г. съдът постановява обжалваното сега определение, с което приема, че искането е неоснователно, като посочва, че с постановяването на крайния си съдебен акт, с който е прекратено производството по делото като недопустимо, съдът е възложил на ответника направените от ищеца разноски, като е мотивирал становище, че такива му се дължат по аргумент на обратното от чл.78,ал.2 от ГПК. Съдът намира, че няма основание да отстъпи от това становище. Съдът посочва, че цитираната съдебна практика касае случаи, които не са идентични на настоящия.