Решение № 997 от 24.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 997 гр. Варна, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20233110203372 по описа за 2023 година

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на П. Т. Ч. ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Варна, ул.“Арх.

Манол Йорданов“ №6, ет.2, ап.9, против НП № 22-0819-006438 от 14.12.2022 год. на началник група в ОД МВР Варна, сектор "ПП" Варна, с което на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е било наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. както и адм. наказание лишаване от правоуправление за срок от шест месеца за нарушаване нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДП .

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, тъй като е издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Сочи, че в НП липсвала яснота по отношение на деянието за което била ангажирана адм. наказателната отговорност на въззивника, оспорва нарушението да е било извършено в условията на системност. Моли НП да бъде отменено като отправя искане и за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебното производство въззивникът, редовно призован не се явява и представлява се от проц. представител, който поддържа жалбата и оспорва фактическите констатации изложени в АУАН и НП, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено.

За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.

По делото са постъпили писмени бележки от ю. к. К.Л.А., в които същата излага становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност, в случай, че жалбата бъде уважена и се 1 претендира присъждане на адвокатско възнаграждение моли за бъде присъдено такова в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с. з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени атакуваното НП с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 27.05.2022 год. около 12: 44 часа автоматизирано техническо средство АТСС/ARH CAM-051 с №120с511 камера монтирана на в гр.Варна по бул.“Княз Борис Първи“ в посока кк“Златни пясъци“ до автобусна спирка „Акациите“ , засякло и заснело нарушение за скорост извършено с л. а. "ВМВ 520Д" с рег. № В 3309 ТХ, а именно движение със скорост от 87 км/час при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50км/ч за този участък и с приспаднат толеранс в полза на водача от 3%.

В последствие след преглед на заснетите клипове и по рег. номер на МПС-то било установено, че то е собственост на П. Т. Ч.. На 05.10.2022 год. П.

Т. Ч. представил в Пето РУ-Варна по искане на сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в която посочил, че на 27.05.2022 год. Около 12.00 часа МПС-то е било управлявано от него лично. Установено било, че въззивникът вече е бил санкциониран за същото нарушение с ЕФ серия К № 4565061, влязъл в сила на 23.08.2021 год. и ЕФ Серия К № 5448685, влязъл в сила на 02.03.2022 год. Преценено било, че евентуално се касае за нарушение извършено в условията на системност което изключвало възможността за издаване на ЕФ, а следвало да се състави АУАН. В тази връзка била връчена покана на въззивника по чл. 40 от ЗАНН, както и попълване на декларация по чл. 188 от ЗДП. На 04.11.2022 год., в отсъствие на въззивника, свидетелят Е. М. Ж. съставил срещу него АУАН бл. № 372130 в който посочил, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП тъй като на 27.05.2022 год. около 12: 44 часа в гр.Варна по бул.“Княз Борис ‐ Първи“ в посока кк“Златни пясъци“ до автобусна спирка „Акациите“ управлява собствения си л. а. "ВМВ 520Д" с рег. № В 3309 ТХ със скорост от 87 км/час при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50км/ч за този участък и с приспаднат толеранс в полза на водача от 3%. Скоростта е измерена, установена, фиксирана и заснета с АТСС/ARH CAM-051 с №120с511. Нарушението е извършено в условията на системност в едногодишен срок от санкционирането му с ЕФ серия К № 4565061, влязъл в сила на 23.08.2021 год. и ЕФ Серия К № 5448685, влязъл в сила на 02.03.2022 год.АУАН е по нарушение №12873 от ЕЦОН. АУАН е съставен във връзка с попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП.

На 05.11.2022 год. АУАН бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал вписвайки, че има възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпило и писмено възражение срещу акта и на 14.12.2022 год. началника на група в ОДМВР Сектор ПП Варна 2 издал атакуваното НП като приел изцяло фактическите и правни констатации изложени в него, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и че нарушението било извършено в условията на системност и на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП му наложил адм. наказание глоба в размер на 800 лв. както и адм. наказание лишаване от правоуправление за срок от шест месеца.

Към АНП освен АУАН са представени още Заповед №

8121з1632/02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи; декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДП изходяща от П. Т. Ч.; снимка от нарушението, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; протокол от проверка № 67-СГ-ИСИС/10.11.2021 год.; и справка за нарушител, както и ЕФ серия К № 4565061, и ЕФ Серия К № 5448685.

Допълнително в хода на съдебното следствие са изискани и съответно преставени с писмо на Началника на Сектор "ПП" на ОД на МВР-Варна рег. № 819000-20034 от 04.04.2024 г. до РС-Варна, ел. фишове ЕФ серия К № 4565061, и ЕФ Серия К № 5448685 с дата на връчване, влизане в сила и дата на плащане на наложената санкция от въззивника.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал актосъставителя Е. М. Ж., който сочи, че е съставил АУАН въз основа на данните от системата ЕЦОН която генерирала нарушението, справка в АИС АНД и попълнена декларация от водача.

Всички събрани в хода на съдебното следствие както писмени така и гласни и ВДС (снимки) кредитира изцяло като непротиворечиви, кореспондиращи по между си и взаимнодопълващи се.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прецени от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради което и е приета от съда за разглеждане.

При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени съответните ред и срокове, актовете са издадени от компетентни лица, при спазване на тяхната материална и териториална компетентност. В същите са описани всички необходими елементи, които индивидуализират административното нарушение - дата, място, описание на нарушението и обстоятелствата, при което е извършено, включително посочване и на това, че нарушението е системно с посочване на № на актовете които обуславят системността, поради което по своята форма и съдържание те отговарят на изискванията на ЗАНН от формална страна и при издаването им не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до тяхната отмяна. Както в АУАН така и в НП ясно е посочено в какво се изразява нарушението, къде, кога и по какъв начин е осъществено, включително и как е установено. Посочено е и съответното техническо средство, с което това е сторено, поради което съдът намира, че възраженията в жалбата за липса на реквизити на АУАН и НП са изцяло 3 неоснователни. Следва да се отбележи, че описанието е несъответно тогава, когато от него наказаният субект не може да установи за осъществяването на какви действия/бездействия е привлечен към административнонаказателна отговорност, а в конкретния случай това не е така.

Действително АУАН е бил съставен в отсъствието на въззивника, без наличие на категорични доказателства за наличие на хипотезата на чл. 40, ал.

2 от ЗАНН. Горното обаче не съставлява съществено нарушение на процес. правила тъй като не води до нарушаване правото на защита на въззивника. С връчването на АУАН той се е запознал с неговото съдържание е имал възможност още в най-ранния етап от производството да реализира защитата си.

На следващо място с оглед наличните в АИС данни (информация), че въззивника е бил санкциониран в предходен момент за други нарушения от същия вид определящи според актосъставителя нарушението като системно, то ЕФ не би могъл да бъде издаден доколкото същият се издава само за нарушения за които е предвидено наказание глоба, а за нарушения по потежката квалификация е предвидено и наказание лишаване от правоуправление на МПС. Горното е налагало да се установи по безспорен начин кой е бил водача на автомобила извършил нарушението с оглед преценка за квалификацията на нарушението и реда за ангажиране на неговата отговорност. Това е станало през месец октомврит 2022 год. когато въззивника в декларация по чл. 188 от ЗДП е посочил, че той е управлявал автомобила и е бил установен нарушителя, както и точната квалификация на нарушението което е било извършено, предполагащо ангажиране адм. наказателната отговорност по общия ред с АУАН. В случая такъв е бил издаден на 04.11.2022 год., преди изтичането на предвидения в ЗАНН 3-месечен давностен срок за съставяне на акта, както и преди изтичане на едногодишния срок от датата на извършване нарушението.

С НП на въззивникът е било наложено наказание съобразно чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП за това, че в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДП е управлявал МПС в населено място със скорост от 87км/час при максимално допустима скорост за движение в съответния пътен участък, - 50км/час и нарушението е извършено системно.

Съдът счете, че всички събрани по делото доказателства сочат на това, че на посочената в АУАН дата въззивникът не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДП да съобрази скоростта на движение - управлявал е МПС в населено място в участък с ограничена скорост на движение до 50 км/час с превишение от 37км/ч.

В тази насока е приложения към преписката снимков материал извлечен от стационарната АТСС за наблюдение и регистрация на пътни нарушения от който се установява, че скоростта на движение на л. а. управляван от въззивника е била над допустимата за движение в посочения пътен участък – 87км. /час, след приспадане на допустимата грешка от 3% при 4 въведено ограничение от 50км/ч. На следващо място видно от приложения по преписката протокол от проверка № 67-СГ-ИСИС/10.11.2021 год. техническото средство е било технически изправно, а от приложената към делото декларация по чл. 188 от ЗДвП е видно, че в нея въззивникът лично е декларирал, че именно той е управлявал МПС-то към момента на регистриране на нарушението.

По отношение на системността обаче, съдът намира, че АНО е приложил материалния закон неправилно.

Съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП "Системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

Видно от нормата за да е налице системност, законодателят изисква след като лицето е наказано за същото по вид нарушение, то да е извършило поне три нарушения в едногодишен срок от влизането в сила на НП или ЕФ, с което лицето е наказано за първи път за нарушение от съответния вид. В процесния случай не са налице три деяния от един и същ вид.

Както в АУАН така и в НП са описани два ЕФ за същото нарушение влезли в сила и двата съотв. на 23.08.2021г. и 02.03.2022г., видно от справка за нарушител водач приложена към АНП. От събраните по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че с ЕФ серия К № 4565061 на ОД МВР Варна на въззивника е било наложено наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП, а с ЕФ Серия К № 5448685 на ОД на МВР Варна за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на въззивника е било наложено наказание глоба в размер на 400 лв. От наказването на въззивника за тези две нарушения започва да тече срокът от една година, в който ако той осъществи поне три пъти същото по вид нарушение, той може да бъде наказан за системно такова. В случая нарушението предмет на настоящото производство е единственото такова извършено в едногодишния срок от влизане в сила на двата посочени по-горе ЕФ, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което, процесното нарушение не се явява системно по смисъла на ЗДП, а само повторно по смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДП по отношение на нарушенията санкционирани с ЕФ. Съгласно цитираната разпоредба „Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.