Определение № 874 от 25.03.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 874 гр. Бургас, 25.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500510 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.418, ал.4, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД – гр.София, против Разпореждане №200/14.02.25г., постановено по ч.гр.д.№122/25г. на Районен съд Карнобат с което на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. Т. Г. от *** по ч. гр. д. № 20252130100122. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните суми. Излага подробни съображения и посочва съдебна практика, за обосноваване на становище, че законът изчерпателно посочва документите, които следва да бъдат представен със заявлението и сред тях не е налице посочване на договор за цесия. Намира, че съдът е тълкувал разширително нормата на чл.410, ал.3 ГПК в тази връзка.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Карнобат на 31.01.25г. е постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД срещу С. Т. Г., за следните суми: 314, 55 лева представляваща главница; 36, 28 лева представляваща договорна лихва; 56, 29 лева обезщетение за забава, считано от 20. 05. 2023 г. до датата на подаване на заявлението, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в РС до окончателното изплащане на задължението. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски в размер на 25 лева платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Вземането се претендира на основание договор за кредит „Бяла карта“ №11052584, сключен на 19.05.2023 г. между „Аксес Файнанс“ ООД като кредитор и С.

Т. Г. като кредитополучател. Заявителят твърди, че на 17. 04. 2024 г. е подписано приложение №1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, по силата на което вземането срещу длъжника Г. е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения 1 и принадлежности включително и всички лихви на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД. Заявителят твърди, че длъжника е бил уведомен по реда на чл. 99, ал.

3 от ЗЗД за извършената цесия, но не представя доказателства за това.

С Разпореждане №159/04. 02. 2025 г., КРС е оставил без движение заявлението, с указания за заявителя в тридневен срок от уведомяването да представи договора за цесия ведно с приложението, от което да е видно, че са му прехвърлени вземанията на „Аксес Файнанс“ ООД към длъжника, както и доказателства, че Г. е бил уведомен за извършената цесия и на коя дата. Препис от разпореждането е получено от заявителя на 12.02.2025г. На 14.02.2025г. е депозирана молба, с която заявителят обосновава тезата, че не следва да представи исканият договор за цесия по претендираното вземане, доколкото нормата на чл.410, ал.3 от ГПК, съдържа изчерпателно изброяване на документите, които заявителят следва да представи.

С тук обжалваното разпореждане, като е счел, че указанията му не са били изпълнени, съдът е отхвърлил заявлението.

Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено при условията на чл.272 ГПК. По делото не са представени доказателства, че заявителят има качеството на кредитор по отношение на длъжника. Представените доказателства – договор за кредит „Бяла карта“ от 19.05.23г., Приложение №1 към договора, легитимират „Изи Пеймътнт Сървисиз“ - ООД като картоиздател и „Аксес Файнанс“ – АД като кредитодател. Не са представени доказателства за извършената цесия, респективно – че длъжникът е уведомен за нея. Не е ясно и какво е цедирано на заявителя (явяващ се жалбоподател в настоящето производство). Сам по себе си този факт е самостоятелно основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение. Съгласно задължителните разяснения в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора /в случая цедиране на вземанието/, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/. Задължителните разяснения по т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са приложими и в производството по чл. 410 ГПК, в който смисъл е Определение № 50079 от 20.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2864/2022 г., III г. о., ГК. С договора за цесия се променя материално и процесуално легитимирания кредитор. Ето защо към заявлението, съгласно чл.410, ал. 3 ГПК, следва да се приложат договора за цесия и приложение №1, установяващи цесията, т.к. тези документи съставляват „приложения и изменение“ към първоначалния договор, сключен с потребителя. След като заявителят не е приложил към заявлението си договора за цесия и не е изпълнил указанията на заповедния съд да отстрани нередовностите на заявлението чрез представяне на договора за цесия, от който черпи правата си на кредитор, е налице основание по чл.

411, ал. 2, т. 1 от ГПК за отхвърляне на подаденото заявление, което налага потвърждаване на обжалваното определение.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №200/14.02.25г., постановено по ч.гр.д.

№122/25г. на Районен съд Карнобат.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3