Решение № 77 от 27.05.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. С., 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста гоД. в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Светозар Люб. Георгиев при участието на секретаря Паолина Б. Кирилова в присъствието на прокурора Я. Вл. П. като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20261800600267 по описа за 2026 гоД.

Производството е по чл.306 ал.3, вр. ал.1, т.1 от НПК.

С определение от 23.02.2026 г. на Районен съд – гр.К., постановено по ч.н.д. № 274/2025 г. по описа на същия съд, е оставено без разглеждане предложението на Районна прокуратура – гр.К., за определяне на основание чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК, на едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени на осъдения Д. В. М., с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – С., по НОХД № 129/2012 г. по описа на РС С., присъда от 21.11.2014 г. на Наказателен съд на С. С., Кралство Испания, влязла в сила на 21.04.2015 г, постановена по дело № РАВ-0000413/2013 г., НОХД № 4551/2022 г. на СРС, НОХД № 376/2021 г. на С. окръжен съд, НОХД № 211/2024 г. на РС К. и НОХД № 199/2025 г. на РС К..

Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна жалба от адвокат Д. М. – защитник на осъденото лице Д. М.. В жалбата се излагат доводи, че неправилно първостепенният съд е приел, че не са налице 1 предпоставките за извършване на ново групиране на наказанията на осъдения М., наложени му по всички постановени спрямо него и влезли в сила присъди.

Изтъква се, че такава възможност в случая е налице и е посочена в предложението на РП К., в което са изложени данни за най-благоприятния за осъдения вариант /съвкупност от престъпления/ за групиране на наказанията му. Иска се от въззивната инстанция атакуваното определение да бъде отменено и да бъде постановено ново такова, с което направеното в този смисъл предложение от прокурора, да бъде уважено.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, упълномощеният защитник на осъдения – адв.М., поддържа жалбата по изложените в същата аргументи. В частност се сочи, че неправилно първата инстанция е отказала да извърши групиране на присъдите на подсъдимия с тази, постановена от чуждестранния съд – присъда от 21.11.2014 г. от Наказателен съд на С. С., Кралство Испания, влязла в сила на 21.04.2015 г, по дело № РАВ0000413/2013 г., с аргумент, че същата не била призната по реда на българското законодателство. В тази насока се изтъква, че непризнатата по реда на чл.463 и сл., влязла в сила чуждестранна присъда не може да бъде изпълнена, но следва да се вземат в предвид последиците от тази присъда.

Иска се от въззивния съд да отмени атакуваното определение и да постанови съдебен акт, с който да извърши ново групиране на всички наказания на осъдения М., наложени му постановените спрямо него присъди.

В проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание, осъденото лице Д. В. М. моли молбата му за кумулация да бъде уважена.

Представителят на С. окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на осъденото лице. Сочи, че атакуваното определение на районния съд е правилно и законосъобразно, доколкото не са налице законовите основания за групиране на наказания на осъдения М., наложени му постановените спрямо него присъди.

С.ят окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата и данните по делото, намира следното:

При събраните от първоинстанционният съд писмени доказателства, съдържащи относимите данни, досежно осъжданията на лицето Д. М. по влезли в сила присъди, този съд напълно обосновано и законосъобразно не е приложил правилата за съвкупността, доколкото не са били налице 2 основанията за това. В частност, правилно първостепенният съд е приел, че след влизането в сила на предходен съдебен акт по приложението на чл.23-25 от НК – определение № 361/22.10.2025 г. на РС К., постановено по ЧНД № 199/2025 г. по описа на същия съд, не са настъпили нови осъждания на М., които да налагат извършване на ново групиране на наказанията, наложени му по всички постановени спрямо него и влезли в сила присъди.

Действително, с определение от № 361/22.10.2025 г. на РС К., постановено по ЧНД № 199/2025 г. по описа на същия съд, влязло в сила на 05.11.2025 г., е извършено групиране на наложените на осъдения М. наказания п о НОХД № 376/2021 г. на С. окръжен съд, НОХД № 211/2024 г. на РС К. , НОХД № 199/2025 г. на РС К. и НОХД № 4551/2022 г. на СРС. След влизане в сила на този съдебен акт, не са настъпили нови обстоятелства /нови осъждания спрямо осъдения М./, които да налагат промЯ. в извършеното групиране по чл.23-25 НК или формиране на ново такова по отношение на наложените на осъдения наказания. Това съставлява пречка за съда, да решава отново въпроса за съвкупността по реда на чл.306 ал.1, т.1 НПК, по отношение на всички постановени спрямо М. влезли в сила присъда, доколкото е недопустимо при едни и същи факти, каквито са влезлите в сила присъди и наложените с тях наказания, да бъдат постановявани няколко различни съдебни акта. В този смисъл е разрешението, възприето в ТР № 3/16.11.2009 г. на ВКС и т.5 на ППВС № 4/1965 г.

Основание да се пререшава отново въпроса за съвкупността по реда на чл.306 ал.1, т.1 от НПК, не съставлява и сочената от прокуратурата присъда, постановена от чуждестранния съд – присъда от 21.11.2014 г. от Наказателен съд на С. С., Кралство Испания, влязла в сила на 21.04.2015 г, по дело № РАВ0000413/2013 г.

Обосновавайки обаче отказа си да вземе предвид тази присъда на чуждестранния съд, при изследването на предпоставките по чл.25, вр. чл.23 от НК, с липсата на признаването й по реда на българското законодателство /чл.463 и сл. от НПК/, първостепенният съд е постъпил незаконосъобразно, доколкото е „смесил” два напълно несъвместими по своя принципен характер правни института – този, свързан с признаването и изпълнението на присъда, постановена от чуждестранен съд, и този, по зачитането на правните последици от такава присъда. Несъмнено разпоредбата на чл.4 ал.2 от НПК 3 дава израз на принципното положение, че влязла в сила чуждестранна присъда, която не е призната по реда на българското законодателство, не подлежи на изпълнение от българските органи, но по силата на чл.8 ал.2 от НК, транспониращ чл.3 пар.1 от Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС от 24.07.2008 г., същите тези органи са задължени да зачетат нейните вторични правни последици.

Вън от горното, настоящият въззивен състав счита, че коментираната присъда на чуждестранния съд, не представлява новонастъпило обстоятелство – ново осъждане спрямо М., след влизане в сила на последния съдебен акт по приложението на чл.23-25 от НК /определение № 361/22.10.2025 г. на РС К., постановено по ЧНД № 199/2025 г. по описа на същия съд/, което да налага формиране на ново групиране по отношение на наложените на осъдения наказания, доколкото тази присъда е постановена на датата 21.11.2014 г. от Наказателен съд на С. С., Кралство Испания, и е влязла в сила на 21.04.2015 г .

Т.е. същата е била известна на съдът, произнасял се последно по въпросите по чл.23-25 от НК. Известно е, че в случаите, в които съдът е разполагал по делото с всички данни за осъжданията на лицето, но част от тях е игнорирал и за тях не е приложил правилата за съвкупността, въпреки че са били налице основания за това, е допуснал съществено нарушение на закона – процесуален и/или материален. Отстраняването му следва да бъде извършено чрез инстанционния контрол на съдебния акт, а в случай, че е влязъл в сила – по реда на извънредния способ на гл.33 от НПК /възобновяване на наказателни дела/, но не и в ново производство по реда на чл.306 ал.1, т.1 от НПК. В този смисъл е т.2 от ТР № 3/16.11.2009 г. на ОСНК на ВКС.

Наред с това, въъззивният съд намира и, че въпросната присъда на чуждестранния съд – присъда от 21.11.2014 г. от Наказателен съд на С. С., Кралство Испания, не може да бъде включена в нова кумулационна група, доколкото видно от отбелязването, направено в приложената справка за съдимост /л.9-14 от първоинстанционното дело/, то по същата осъдения М. е реабилитиран на датата 26.07.2016 г.

По всички гореизложени съображения, настоящият съдебен състав на СОС прие, че проверяваното определение на първостепенния съд е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, С.ят окръжен съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 23.02.2026 г. на Районен съд – гр.К., постановено по ч.н.д. № 274/2025 г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5