Решение № 4760 от 31.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4760 гр. София, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20241110203582 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-011226 от 15.06.2023г., издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.19, ал.1 от ЗДвП на К. С. Р. е наложена „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, а на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10 (десет) лева.

Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от К. С. Р.. В нея се посочва, че Наказателното постановление е незаконосъобразно и издадено при съществено нарушение на материалните и процесуалните разпоредби. Според жалбоподателя изложените в НП твърдения не отговарят на действителната фактическа обстановка, като тенденциозно са били толерирани само показанията на водача на релсовото пътно превозно средство /ППС/. Според Р. действията на водача на трамвайната мотриса са били несъобразени с пътната обстановка и са били застрашаващи за живота и здравето на участниците в движението, вкл. и за пешеходците. Жалбоподателят твърди, че е спрял в близост до трамвайната линия, за да продължи движението си по булеварда, като пред него е имало спряла линейка, от която са сваляли пациент (вероятно за прием във II МБАЛ).

Твърди се, че от дясната страна, освен линейката, имало и спрели автомобили в две редици.

Жалбоподателят отрича да се е движил върху трамвайната линия и посочва, че това може да се установи от естеството и мястото на удара (отзад в ляво, а не централно). Р. твърди, че е съобразил поведението си с пътната обстановка, участниците в нея и е видял намиращият се 1 на голямо разС.ие от него трамвай, който бил спрял на спирка на кръстовището зад него.

Жалбоподателят твърди, че е включил и аварийните светлини на автомобила, за да покаже на участниците зад него, че има ситуация, изискваща повишено внимание. Р. посочва, че не е имал възможност за маневра, а водачът на трамвайната мотриса е видял от далеч, че линията на движението му ще го засегне и въпреки това не е направил опит за спре. Иска се СРС да отчете съпричастността на водача на релсовото ППС, да отмени Наказателното постановление или да намали размера на глобата, както и да присъди направените по делото разноски.

Пред СРС жалбоподателят К. С. Р. не се явява. Вместо него се явява адв. Б., който в съдебното заседание на 04.06.2024г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 10.07.2024г. адв. Б. пледира за отмяна на Наказателното постановление.

Защитата иска да се кредитират показанията на свидетеля Р. като точни и непротиворечиви на останалите писмени доказателства. Според адвоката от събраните писмени и гласни доказателства се доказвало, че жалбоподателят не е нарушил разпоредбите на ЗДвП, не е извършил движение или маневра, които да са забранени или несъответни на Правилника за движение по пътищата. Според адв. Б. жалбоподателят не се е намирал върху трамвайните релси – видно от удара и от понесените от автомобила щети. Защитата иска от съда да не кредитира показанията на водача на трамвайната мотриса и пътните полицаи, тъй като те били объркани, противоречиви, част от тях не отговаряли на събраните писмени доказателства и на останалите гласни доказателства, а също били и неотносими към процесното ПТП. Според адв. Б. казаното от пътните полицаи и от водача на релсовото ППС не отговаряло на щетите по автомобила. Противоречие имало и в твърденията им кой е пристигнал първи. Защитата иска да се присъдят направените от жалбоподателя разноски по делото, във връзка с което представя списък с разноски.

По делото са депозирани и писмени бележки от К. Р. с вх. № 237636 от 19.07.2024г. В тях се твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно, постановено в несъответствие с действителната фактическа обстановка, при несъобразяване с материалния и процесуалния закон, при съществено ограничаване на правата на санкционираното лице и без да са взети предвид неговите възражения и обяснения. Посочва се, че на 17.05.2023г., намирайки се в близост до трамвайната линия, при движение по бул. „Христо Ботев“, без да се намира върху самата трамвайна линия, без да е извършил нарушение на ЗДвП, ППЗДвП и/или други законови разпоредби, водачът на лек автомобил „****“ претърпял пътно-транспортно произшествие (ПТП), при което автомобилът му бил увреден от преминаващия в ляво от него трамвай и по – специално от стърчащ от мотрисата извънгабаритен остър метален детайл, който разрязал задната лява част на автомобила, нанасяйки множество увреди по него. Според жалбоподателя водачът на мотрисата не е установен и до настоящия момент, тъй като веднага е напуснал ПТП и по-късно се е върнало лице, което твърди да е управлявало трамвая, но доказателства за това /освен гласните – на явилия се за разпит в съдебно заседание ватман, които будели съмнения за достоверността им/ не били събрани.

Изложената в писмените бележки фактология се установявала от представения по делото 2 снимков материал и от показанията на св. Р.. Посочва се, че водачът на трамвая не е опитал да спре и дори умишлено е реализирал ПТП-то. Водачът на лекия автомобил бил в близост до трамвайната линия, за да продължи движението си по булеварда, но е бил възпрепятстван от спрели линейка и други автомобили от дясната страна в две редици. За жалбоподателя е било невъзможно да продължи и поради това се е наложило да спре. Заявява се, че водачът на трамвайната мотриса е увредил задната лява част на лекия автомобил. Преповтарят се твърденията от жалбата, че лекият автомобил не е извършвал движение върху трамвайната линия, за което свидетелствали естеството и мястото на удара. Претендира се за съобразени от страна на жалбоподателя действия с пътната обстановка и участниците в нея. Ударенията автомобил бил в покой много преди да бъде ударен от релсовото ППС. Преповтарят се твърденията от жалбата относно липсата на възможност за маневра на автомобила, касателно линията на движение на трамвая и това, че ще засегне лекия автомобил, както и че ватманът е увеличил скоростта на движение и умишлено е реализирал ПТП-то. Изтъква се и това, че водачът на релсовото ППС напуска мястото на ПТП без да изчака пристигането на полицаите и без да подаде сигнал за произшествието. Относно механизма на реализиране на ПТП-то жалбоподателят иска СРС да не кредитира показанията на водача на трамвая, тъй като те били неясни и противоречиви. Жалбоподателят иска от съда да не взема предвид и показанията на полицейските служители, тъй като те били неясни, объркани и тенденциозни. Изтъква се, че не били предприети действия за установяване съС.ието на мотрисата, не бил извършен оглед и заснемане непосредствено след ПТП-то, не бил изяснен механизмът на настъпване на ПТП-то, не била установена самоличността на ватмана, не му била взета проба за алкохол, не бил изискан видеозапис от камерата на мотрисата и пр. Иска се СРС да отмени изцяло обжалваното Наказателно постановление и да отмени наложените с него на Р. санкции. При условия на евентуалност се иска съдът да намали наказанието под или поне до законоустановения минимум. Иска се и присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна Началник Група към ОПП – СДВР не се явява и не изпраща представител пред СРС, който да взема становище по спора.

По делото са депозирани писмени бележки с вх. № 130015 от 18.04.2024г. от гл. юрк.

СТ., в които се заявява, че жалбата е неоснователна и необоснована, а Наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Според процесуалния представител на въззиваемата страна в хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени законовите норми и са спазени сроковете за съставяне на АУАН и НП. Те изхождали от оправомощени лица, като били спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН. Фактическата обстановка на извършеното нарушение била описана в необходимата пълнота и с отразени признаци от състава на нарушението. Наказващият орган бил определил правилната правна квалификация на деянието, която кореспондирала с установените факти. Правилно били приложени и санкционните норми. Претендира се, че наказаното лице може да разбере административното нарушение и да организира защитата си. Според гл. юрк. СТ. издаденият АУАН е редовен, поради което следва да се приложи 3 чл.189, ал.2 от ЗДвП. Заявява се, че събраните доказателства безспорно сочели, че е доказано нарушението на правилата за движение по пътищата. Относно наказанието се сочи, че то било в пълна степен съобразено с целта да въздейства предупредително и превъзпитателно върху нарушителя и останалите граждани. С тези съображения се иска от съда да отхвърли жалбата и да потвърди Наказателното постановление. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Същевременно се прави и възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

На 17.05.2023г. около 10:50 часа К. С. Р. управлявал лек автомобил „****“ с рег. № **** в гр. София, по бул. „Христо Ботев“, с посока на движение от бул. „Сливница“ към бул.

„Княгиня Мария Луиза“. До него от лявата му страна се движела трамвайна мотриса с инв.

№ ****, управлявана от св. П. А.. Лекият автомобил изпреварил трамвая и на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и ул. „Козлодуй“ спрял като лявата част на автомобила била в обсега на траекторията на движение на трамвая, а от дясно на лекия автомобил имало други паркирани и спрели превозни средства. Към момента на спирането на автомобила трамвайната мотриса се намирала на около 2 метра зад превозното средство, управлявано от К. С. Р.. Водачът на релсовото ППС се опитал да спре, но не успял и трамвайната мотриса ударила лекия автомобил отзад в ляво - в областта на задната броня в ляво, левия стоп и левия калник. За да не пречи на движението трамвайната мотриса напуснала местопроизшествието, след което там се върнал само ватманът и служител на Градски транспорт. На мястото на удара останал К. С. Р.. При него дошъл баща му – св. С. Р..

Местопроизшествието било посетено и от служители на ОПП – СДВР. Полицаите снели сведения от участниците в ПТП-то, след което свидетелят В. Г., в присъствието на св.

А. Д., съставил срещу К. С. Р. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 535916 от 17.05.2023г. - за това, че на 17.05.2023г. в 10:50 часа в гр. София, по бул. „Христо Ботев“, с посока на движение от бул. „Сливница“ към бул. „Княгиня Мария Луиза“, К. С. Р. управлявал лек автомобил „****“ с рег. № ****, като на кръстовището с ул.

„Козлодуй“ навлиза на релсов път, който е разположен на пътното платно, не го освобождава при приближаване на трамвайна мотриса с инв. № ****, за да го пропусне и става причина и участник в леко ПТП с нея. В Акта е посочено, че К. С. Р. е нарушил чл.19, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е връчен на К. С. Р. срещу подпис на дата 17.05.2023г.

Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка, както и с допълнението, че водачът не носи контролния талон от свидетелството за управление на МПС, срещу К. С. Р. е издадено процесното Наказателно постановление № 23-4332-011226 от 15.06.2023г., с което Началник Група в ОПП - СДВР на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП за нарушение по чл.19, ал.1 от ЗДвП е наказал К. Р. с „глоба“ в размер на 200 лева и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – с „глоба“ в размер на 10 лева.

4

Това Наказателно постановление е връчено на бащата на К. С. Р. (на св. С. Р.) на 13.02.2024г., след което е обжалвано от К. Р. с жалба, подадена по пощата на 20.02.2024г.