Решение № 100 от 24.03.2016, Районен съд - Монтана

Р Е

Ш Е Н И Е гр.Монтана, 24.03.2016 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Р. С.

- МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА при секретаря Р.М., като разгледа докладваното от xxxx та

МЛАДЕНОВА гр.д. № 70658 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искови претенции с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Ищцата А.Б.Р. xxx поддържа в исковата си молба, че е xxxx в Р. с.

–. В. с дългогодишен стаж и опит в професията си, завършила с почти отличен успех С. университет „СВ.СВ.Климент Охридски”, специалност „Право”, като цялата й трудова кариера от 1997 година насам е преминала на длъжността „ xxxx ” в Р. с. В.. Поддържа и това, че понастоящем й предстои дипломиране по втора магистърска програма към СУ. Твърди, че е уважаван юрист, с безупречна професионална кариера и авторитет в обществото , през целия си трудов стаж е разглеждала стотици дела, по които никога не са постъпвали жалби против нея и не е била обект на разследване или друго специално проучване с цел противоправно поведение. Ищцата заявява, че през 2008 година, на основание принципа за случайно разпределение на делата, на същата е разпределено да разгледа гражданско дело № 917/2008 година по описа на Р. с. –.

В., образувано по искова молба на Д. П. Н. с фирма „М. –. В. 8. Д. Н.” град В. против държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, Министерството на земеделието и храните, Министъра на земеделието и храните и „И.” ООД град В., представлявано от Н. И. Д., с правно основание чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.124 ал.1 от ГПК. Ищцата поддържа и това, че в хода на извършените от нея процесуални действия по делото и особено след постановяване на съдебното решение от 18.01.2010 година, спрямо нея е започнала систематична и целенасочена атака и натиск от страна на лицето И.Ц.Д. xxx –. баща на представляващата „И.” ООД град В., представлявано от Н. И. Д., с цел xxxx та да бъде дискредитирана като личност и като професионалист –. xxxx в Р. с.

В.. Заявява, че част от действията на И.Д. против нея, са депозираните многобройни жалби от него пред различни държавни институции, както и няколко печатни публикации в разпространявания на територията на Видинска област, областен вестник „Н.”, стопанисван и управляван от ответника В.Е.С. –. близък приятел и съученик на лицето И.Ц.Д.. Ищцата твърди, че ответникът е редактор –. стопанин на вестник „Н.”, който осъществява издателската си дейност като ЕТ „Н.

–. С. –. В.С.”. Същият е издател на областен вестник „Н.”, който се чете от твърде обширна читателска аудитория от българи не само в страната, а и в различните континенти. Главен редактор –. стопанин на вестника е В.Е.С..

Поддържа, че на 15.02.2010 година е издаден брой

15 на областен вестник „Н.", като на първа страница от печатното издание е поместена статия със заглавие

„Съдът бащиния ли е на А.Р.", подписана от автора И.Д.. В нея са изнесени неверни данни относно професионалната й дейност като xxxx в Р. с. –. В., при което авторът е направил обширен и унизителен коментар относно начина, по който е администрирала и разгледала гражданско дело № 917/2008 година по описа на Р. с. –. В.. Ищцата заявява, че на

11.03.2010 година е издаден брой 22 на същия вестник, като на първа страница е отразена статия със заглавие

„Кажи си, А.!", подписана от автора Д. Д., в която са изнесени неверни данни относно разгледаното от тея гр.д.№ 917/2008 година по описа на Р. с. В. и служебната й командировка в Р. с. –. И.. Ищцата заявява и това, че след публикуването на процесните статии у нея са се породили неприятни негативни емоции, в следствие на което душевното й равновесие било нарушено. Твърди, че изнесената до широката общественост изопачена информация и представените факти за нейната личност, описващи я като неморално и непочтено лице, както и грозно злепоставящите физиката й коментари, породили силно чувство на притеснение и тревожност в нея. Почувствала се емоционално нестабилна и разстроена като обвинена в деяния, които не отговарят на истината, както и притеснена, че е опетнено името й като xxxx и професионалния авторитет, който е градила през годините. Вследствие на неприятните емоционални преживявания, твърди, че претърпяла множество здравословни проблеми –. разстройство на нервновегетативната система, както и рецидивиращи депресивно разстройство, проява на които били нарушение на съня, сърцебиене и световъртежи, напрежение , безпокойство и тревожност, тоест изпаднала в състояние на депресия и апатия, което се отразило видимо на физическото й състояние. С молба –. уточнение ищцата заявява, че предявените от нея искове за за сумата от общ размер на xxxx лева, предявени като частични искове от пълните искове в размер на сумата от xxxx левА.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците ЕТ „Н. –. С. –. В.С.”, представлявано от В.Е.С., в качеството му на издател на вестник „Н.” и В.Е.С., в качеството му на главен редактор –. стопанин на вестник „Н.” солидарно да й заплатят сумата от xxxx лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –. 15.02.2010 година до окончателното издължаване на сумата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, както и причиняване на здравословни проблеми с дължотраен характер, поради позорящата информация, публикувана от ответниците на 15.02.2010 година в брой 15 за периода 15-17 февруари 2010 година на областен вестник „Н.”, със заглавие „Съдът бащиния ли е на А.Р.?” и сумата от xxxx лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –. 11.03.2010 година до окончателното издължаване на сумата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, както и причиняване на здравословни проблеми с дължотраен характер, поради позорящата информация, публикувана от ответниците на 11.03.2010 година в брой 22 за периода 11-14 март 2010 година на областен вестник „Н.”, със заглавие „Кажи си, А.!”, както и направените в производството разноски.

Ответникът ЕТ „Н. –.

С. xxx, представлявано от В.Е.С. е представил в едномесечния срок писмен отговор на исковата молба, в който изразява своето становище за неоснователност на исковете. Твърди, че не са налице условията на чл.49 от ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените от ищцата искове като неоснователни, както и да му присъди направените по делото разноски.

Ответникът В.Е.С. xxx не е депозирал в едномесечния срок писмен отговор на исковата молба, но чрез пълномощника си адвокат Ц.И. в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на исковете.

Твърди, че не е пасивно легитимиран да отговаря по оск с правно основание чл.49 от ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да отхъврли предявените искове като неоснователни, както и да му присъди направените по делото разноски.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.

Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Установено е по делото, че на 15.02.2010 година е излязъл брой 15 на местен областен вестник „Н.", като на първата му страница е публикувана статия със заглавие „Съдът бащиния ли е на А.Р.". Още в самото заглавие на публикувания материал ищцата е наречена „прословутата видинска районна съдийка А.Р.”. В самата статия авторът пространно обяснява как xxxx Р. като магистрат в Р. с. - В. по един „нечестен" начин е „взела" и разгледала гр.д.№ 917/2008 година по описа на Р. с. В. - дело с „крупни материални интереси" според авторА. Посочено е и това, че не се знае „как попада делото при нея, не е известно". В статията се твърди, че xxxx Р. имала „намерение, както споделяла, в същият този имот да отвори автосервиз на баща си", като продължава по-нататък с твърдения, че „дни преди да сложи делото пред себе си, баща й отива при ответника и му предлага да закупи част от имота, който е предмет на спора, с обещание, че така делото ще се размине. След категоричен отказ на ответната страна, тя дава ход на делото." В статията се твърди също така, че гр.д.№ 917/2008 година на РС - В. е разгледано неправилно /„тя няма да бъде безпристрастна"/, че

„се озлобява", вследствие на което нарушава професионални норми и етични правила на поведение. По-нататък в статията авторът описва професионалната дейност на ищцата, като още в началото на печатния материал се твърди, че „магистратката на всеки не дава каквото й поискА.Тя избира кому какво да въздаде в своята съдийска справедливост". Освен това, авторът посочва, че Р. разглежда само и единствено граждански дела, които са нейна „страст" и решава същите с „наслада". Наред с това, авторът сочи, че „всичките дела са задължително граждански, свързани с материални интереси", като „вместо при други съдии тези дела, свързани с материални интереси се падали при Р.."

Установено е по делото, че в брой

22/11.03.2010г. на вестник „Н." е публикувана следващата статия „Кажи си, А.!". В самата статия авторът твърди как ищцата „проявила упорит интерес да закупи за баща си част от имота, който е предмет на уж спора по самото дело" и как „Р. вместо да се отведе, заради невъзможност за безпристрастност, тя прави наопаки: веднага решава спора в .... своя полза", както и че „има личен интерес" от делото и „решава делото за себе си". В статията се сочи, че ищцата е била в „принудителна командировка в Б.". Изнесена е и информация информация относно нейното физическо и здравословно състояние, като се твърди, че „дори започнала да се храни по обилно, което се забелязва все по-осезателно върху снагата й/ грозно е да се каже, че е напълнила гушката, но не може да не се закахъря за забелязващото се поувисване и понабръчкване на шията й/", като авторът продължава - „да си купи по-покриващи я дрешки, както и подходящи мазила". В статията се твърди също така, че ищцата „се хвалела пред свои познати, че „краде дела" от свои колеги"; че „работи частно по осиновяване на български деца от чужденци" или че „работи частно по приема па студенти по специалност „Право" в Б. университет".

На втората страница от статията е публикувана декларация от лицето Ю. К. А..

Това са твърденията в публикуваните на страниците на вестник „Н." процесии статии, съответно –. брой 15/15.02.2010 година, озаглавена „Съдът бащиния ли е на А.Р.?” и брой 22/11.03.2010 година, озаглавена „Кажи си, А.!".

По делото са събрани доказателства, че от 1997 година ищцата заема длъжността „Р. xxxx ” в Р. с. В., не е осъждана, а последната й проведена атестация за периода от 01.01.2005 година до 31.12.2007 година като xxxx е с оценка „много добра”. На 04.10.2006 година на проведено заседание ВСС е взел решение да повиши ищцата в ранг „ xxxx в АС”.

Установено е по делото, че лицето И.Ц.Д. е подал жалба до инспектората на ВСС и до председателя на О. с. –. В., в която се твърди за тенденциозно решаване на дело и използване на документи /протоколи/ с неистинско съдържание. Във връзка с тази жалба във ВСС е било образувано дисциплинарно дело № 4/2010 година срещу ищцатА. Личното трудово досие на ищцата не е съдържало писмени сигнали на граждани за извършени от нея нарушения на закона и неправомерни действия в дейността й като xxxx в Р. с. В. за периода 1997 –. 2010 годинА.

Установено е също така, че делата в Р. с. В. се администрирали и разпределяли на случаен принцип от 2006 годинА.

На 23.06.2008 година е образувано гражданско дело № 917/2008 година, по което с протокол за случаен избор за докладчик е била определена ищцатА. Решението на делото е било постановено на 18.01.2010 година, вследствие обезсилено с решение № 29/19.07.2010 година по В.гр.д.№ 260/2010 година по описа на О. с. В.. Не било установено нито констатирано, ищцата да е извършвала нарушения при администрирането и разглеждането на делото.

На 24.01.2013 година

Разпечатката съдържа 37 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd9b25c1-321f-4044-b5c6-dc1c43afbe42