Решение № 4011 от 15.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4011 гр. Пловдив, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330113558 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК: 831094393 против Д. А. М., с ЕГН: **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл.

422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430 и сл. ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Д. А. М., с ЕГН: ********** дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК: 831094393 следните суми по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № **г., както следва: 3000 лева – главница; 1708,64 лева – договорна лихва за периода 20.03.2020 г. – 23.02.2023 г. вкл.; 19,04 лева – обезщетение за забава за периода 24.02.2023 г. – 15.03.2023 г. вкл.; 51 лева – разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в съда – 16.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.

417 ГПК с № 1835/19.03.2023г. по ч.гр.д. № 3925/2023г. по описа на ПРС, XXV – ти състав.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за издаване на 1 револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ** г., при Общи условия, с който на ответника било предоставено правото да ползва сумата от 3000 лева, която била усвоена. Срокът за ползване на овърдрафта бил до 09.10.2009 г., като се удължавал автоматично всеки път за нов едногодишен период при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяването му, съгласно раздел XIX, т. 19.1.1 от ОУ на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип „Mastercard“ и „Visa“. Съгласно т. 7 от договора, при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, след изтичане на първите три отчетни периода, кредитополучателят дължал годишен лихвен процент в размер на 16 % за извършване на безналични плащания на ПОС терминал и в размер на 18 % за всички останали трансакции.

Твърди овърдрафтът да е в просрочие от 19.07.2008 г., поради неплащане в срок на задълженията по договора, при което и съгласно раздел XIII, т. 13.1, вр. с т. 13.1.1 от ОУ, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем от 24.02.2023 г. след изпратена покана от 13.01.2022 г., връчена чрез ЧСИ при условията на чл. 47 ГПК.

Поради липса на плащане, ищецът се снабдил със Заповед по чл. 417 ГПК № 1835/19.03.2023 г. по ч. гр. д. № 3925/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив за неплатени суми, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, поради което се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове в срока по чл. 415 ГПК. Моли за установяване дължимостта на следните суми – 3000 лева – главница; 1708,64 лева – договорна лихва за периода 20.03.2020 г. – 23.02.2023 г. вкл.; 19,04 лева – обезщетение за забава за периода 24.02.2023 г. – 15.03.2023 г. вкл.; 51 лева – разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 16.03.2023 г. до окончателното погасяване. Претендира разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност. Възразява, че банката не е обявила настъпилата предсрочна изискуемост – уведомлението за това не било връчено, като от ЧСИ не била спазена процедурата за връчване на съобщение по реда на чл. 47 ГПК.

Ответникът нямал адрес в ***************** където бил търсен. Имал сключен трудов договор, но не бил търсен чрез работодател. Счита, че предсрочната изискуемост е обявена с връчване на исковата молба. Излага съображения, че в настоящия случай не са приложими постановките, приети с ТР № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК. Оспорва, че срокът на овърдрафта бил до 09.10.2009 г. и се удължавал автоматично всеки път за нов едногодишен период, като посочва, че съгласно чл. 20 ОУ, срокът на валидност на всяка от издадените карти на пластика бил релефно изобразен върху картата, като при изтичането му банката издавала служебно нова карта, доколкото бил продължен срокът на овърдрафта. Сочи, че след изтичане на 2 първоначално договорения срок на овърдрафта, по който била издадена една единствена карта, банката не издала нова такава, на която да е отразен нов срок, поради което следвало да се счита, че срокът не е бил продължаван.

Отделно, ищецът сам посочил, че срокът е в просрочие от 19.07.2008 г., при което падежът на главницата следвало да се счита за настъпил, в който случай поддържа направеното възражение за погасяване на вземанията по давност.

Посочва също, че първоначално издадената карта била блокирана в първоначалния срок на договора, което от своя страна изключвало издаването на нови карти и продължаване срока на овърдрафта. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С проекта за доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че между страните е бил сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ** г. Установява се, че между "ПИБ" АД и ответника е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ** г. / л. 9-10 от делото/. Предоставеният банков кредит овърдрафт по смисъла на цитирания договор е в размер от 3000 лв. На ответника са му известни общите условия /л.

10 и сл./, приложими към правоотношението, като екземпляр от тях му е надлежно предаден при сключване на договора.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза / л. 152-158/ се изяснява, че по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № *****************г. “ ***************** като Кредитор е предоставила на Кредитополучател Д. А.

М., ЕГН ********** -Пловдив сумата от 3 000,00 лв. под формата на банков кредит тип овърдрафт с краен срок за погасяване- 09.10.2009г. Усвояването на суми в лева от Д. А. М. по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № *****************г. е по банкова сметка с титуляр Д. А. М. с IBAN ***** посочена в т. 1 от Договора. Задълженията по процесния кредит са в просрочие от 19.07.2008г.

Вещото лице сочи, че на основание Раздел XIII, чл. 13.1, във връзка с т.

13.1.1 от Общите условия и поради неизпълнение на задълженията за плащане по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № *****************г. въпреки предоставения от Банката срок, за доброволно изпълнение, Банката е обявила и осчетоводила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 24.02.2023 г.

Установява се от заключението, че разрешеният кредитен лимит по процесния договор в лева е многократно усвояван по банковата 3 разплащателна сметка на кредитополучателя Д. А. М. посочена в т.1 от договора с IBAN: ****, като видно от Приложение № 1 от експертизата, последното усвояване е било на 18.12.2008г.

Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, доколкото същото е обективно, обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

По правните аспекти на спора:

От представените по делото материали се установява, че е налице сключен договор за кредит- овърдрафт, с кредитен лимит от 3000 лева, по силата на който, на ответника е предадена кредитна карта. Отвеникът е осъществил и множество транзакции, първата от които е на дата 29.10.2007 г., а последната - на 01.12.2008 г., като общо усвоената сума възлиза на 2985, 15 лева. Горепосочените обстоятелства са от значение, доколкото с отговора на исковата молба е релевирано изрично възражение в насока погасяване по давност на претендираните вземания.

По своята правна същност, давността представлява период от време, свързан с бездействие на кредитора. След изтичането на период от пет години ( приложима давност за главницата в процесния случай), кредиторовата пасивност рефлектира върху вземането и същото от притезание се трансформира в естествено право ( тоест, губи се възможността да бъде събрано по принудителен ред).

Съобразно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Предвид това, за да се прецени дали процесните вземания са погасени по давност, то следва да се дефинира моментът, в който за тях е настъпила изискуемостта.

По същината си овърдрафтът е краткосрочен кредит, който се ползва по разплащателна сметка на кредитополучателя и представлява допустимо от банката надвишаване над салдото по сметката. Кредитът овърдрафт се усвоява по разплащателната сметка до разрешения лимит и може да се ползва изцяло или отчасти, като обикновено се погасява при всяко постъпление по разплащателната сметка. Кредитополучателят е длъжен да осигурява средства за погасяване на кредита. Действително при овърдрафта не се изготвя предварително погасителен план, както при потребителския или ипотечен кредит, тъй като няма как отнапред да бъде известно каква част от разрешените средства ще бъдат усвоени, но и при този банков кредит се определя месечна падежна дата, размер на минималното погасяване от формирания дълг и дължима лихва за ползване на средствата. В случая падежът и минималната погасителна вноска са определени в т. 1, б. "з" и "к" от Общите условия.

Съобразно гл. I, т. 1, б. "ц", изр. "второ" от действащите към момента на сключване на процесния договор общи условия / л. 11 от делото/ "за дата на падежа се счита всяко 5- то число от месеца, а ако то е неработен ден, дата на падежа е първият следващ работен ден". Същевременно, сключеният между страните договор регламентира, че за усвоения овърдрафт Титулярят ползва гратисен период от 45 дни и ако в този срок погаси пълния размер на 4 дебитното салдо по сметката си, формирано до края на последния отчетен период, банката не начислява лихва (тоест, лихва се начислява след изтичането на период от 45 дни).

Тълкувайки съдържанието на двете посочени клаузи от общите условия, съдът счита, че падежът за всеки ползван овърдрафт настъпва на пето число всеки месец, като след тази дата, главницата става изискуема и кредиторът може да иска изпълнение. Лихва върху ползвания финансов ресурс обаче, страните са се договорили да се дължи след изтичане на срок от 45 дни, след съответната транзакция. Следва да се посочи и че кредитът- овърдрафт разкрива специфика, съпоставено със стандартния тип кредитно финансиране.

При последното, сумата се усвоява веднага или на предварително ясни периоди и траншове. При кредита- овърдрафт, е налице определен кредитен лимит по разплащателната сметка на длъжника - в случая 3000 лева. Същият се усвоява по избран начин и период от длъжника, като последният може да дава нареждания и над разполагаемите суми по разплащателната си сметка.

Предвид това, релевантно за началния момент, от който ще се отброява давността е датата на последното осъщественото усвояване на парични средва от ответника.