Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 45 от 09.02.2022, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно частно гражданско дело 17/2022
Вид
Определение № 45
Подписан
09.02.2022
В сила
09.02.2022
Състав
Тоничка Димитрова Кисьова, Мария Анастасова Славчева, Крум Борисов Гечев

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 113, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 6, ал. 1 · Закон за счетоводството

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45 гр. Смолян, 08.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20225400500017 по описа за 2022 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

И за да се произнесе, взе в предвид следното:

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна частна жалба вх.№17 входирана в ДРС на 05.01.2022година от „МЕГА ТРАНС СТРОЙ“ЕООД(а видно от разписката приложена към частната жалба датата на изпращане по куриер е 04.01.2022година), депозирана чрез пълномощника адв. Г. М., срещу разпореждане инкорпорино в заповед №229 от 30.11.2021година за изпълнение парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№436/2021година по описа на Д.ски районен съд, в частта за разноските , с което на основание чл. 411, ал.З от ГПК е разпоредено, дружество „МЕГА ТРАНС СТРОЙ“ ЕООД, с ЕИК 201366198, със седалище и адрес на управление: град Д., област Смолян, община Д., улица „П.“ № 33, представлявано от С. Яв. Б., в качеството си на длъжник, да заплати на дружество „ЕС ДЖИ ТРУП“ ЕООД, с ЕИК 160085668, със седалище и адрес на управление: град П., област П., община П., град П., п.к. 4000, р-н Централен, бул./ул. „Г. К.“ № 14-16, ет.

8, ап. 36, представлявано от управителя Г. С. С., в качеството си на кредитор, разноски по делото: 422,90 лв., представляваща държавна такса за образуване на дело, 2000,00 (две хиляди) лева, представляващи адвокатско възнаграждение и 55,20 лв., представляваща разноски за връчване на нотариална покана. неправилност на разпореждането в атакуваната част поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. Относно сумата 2000лева за адвокатско възнаграждение се поддържа оплакване, че липсват каквито и да е било

Направено е оплакване за доказателства за действително заплатено от дружеството - кредитор - „ЕС ДЖИ ГРУП“ ЕООД на адвокат Р. Т. К. - Ч. от САК, адвокатско възнаграждение в размер на 2000.00 лв. по заповедното производство. Освен приложеното към заявлението пълномощно за учредена представителна власт на адвоката пълномощник(л.31) от 24.09.2021 липсва годно доказателство относно 1 уговорено между страните възнаграждение по повод предявеният иск в първоинстанционното производство, по което е и издадена процесната заповед, както и доказателства за заплащането му от страна на дружеството - кредитор. Развито е оплакване,че представената в заповедното производство сметка/фактура по чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ № 1 /25.11.2021 г. не удостоверява, че уговореното адвокатско възнаграждение е платено, а единствено факта, че дружество „ЕС ДЖИ ГРУП“ ЕООД дължи на адвокат Р. К.

- Ч. възнаграждение в размер на 2000,00 лв., с посочено „съдържание на операцията“ процесуално представителство в производство по чл. 410 от ГПК пред PC Д., както и, че уговореното плащане е в брой, както и, че сметка/фактурата е получена от Г. С., без да е посочен съставителят на същата. Твърди се също така,че когато плащането се извършва в брой, следва да бъдат представени доказателства за заплатеното или с фискален бон (когато адвоката разполага с фискално устройство) или с разписка, или при сключен договор за правна защита и съдействие, в същият да бъдат отразени, начин и срок на плащане, както и, че плащането е извършено, като в тази част договорът би имал характер на разписка. Твърди се,че в тази част разпореждането е в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.201 Зг. на ОСГТК на ВКС, по смисъла на т. 1 от която съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В съобразителната част на решението е прието, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е доказала реалното му заплащане на процесуалния си представител: в зависимост от уговорения в договора за правна помощ и съдействие размер и начин на плащане - в брой или по банков път.

Заплащането на възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с представянето на доказателства за извършено плащане банков превод. При плащане на адвокатското възнаграждение в брой е допустимо удостоверяването на плащането да бъде извършено и с разписка, издадена след сключване на договора, ако плащането е извършено след възникване на правоотношението по договора за процесуално представителство и правна помощ, или с касов бон.Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗДДС фактурата служи за доказване на извършена доставка на услуга, респективно на стока, или за получаване на авансово плащане. Фактурата като първичен счетоводен документ, съобразно чл. 6, ал. 1 ЗСч е носител на информация за регистрирана стопанска операция, но не е доказателство за извършено плащане по стопанската операция. Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, какъвто в настоящия случай не е приложен по делото, поради което е направен извод,че не е доказано действително извършване на фактурираните разноски.

На следващо място се твърди,че съгласно чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 412, т. 6 ТПК, заплатените от заявителя в заповедното производство такси и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от длъжника, като правото на разноски представлява субективно право. Отговорността за заплащане на разноски произтича от процесуалния закон и е основана на гражданското правоотношение. Отговорността за разноските е ограничена обективна отговорност и включва само внесените такси и разноски по 2 производството, както и възнаграждението за един адвокат, но не и всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото. Предвид изложеното се развива оплакване, че незаконосъобразно с атакуваната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено дружеството - длъжник да заплати и 55,20 лв. представляващи разноски за връчване на нотариална покана а и изпращането на нотариална покана не е от задължителните действия, необходими за извършване, без които не би било възможно образуването на заповедно производство.

В условия на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, определен в съответствие с Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Подаването на заявлението не съставлява никаква фактическа и правна сложност, която да оправдава присъждането на адвокатско възнаграждение в претендирания от заявителя размер.Вземането за разноски не може да служи и не може да се използва за неоснователно разместване на блага.

Моли съдът да отмени разпореждане от 30.11.2021 г. инкорпорирано в заповед № 229 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.11.2021 г . по ч. гр. д. № 436/2021 г. по описа на съда за 2021 г.. в частта за разноските, с което е уважено искането на „ЕС ДЖИ ГРУП“ ЕООД,, с ЕИК 160085668 за присъждане на разноски за сумата в размер на 2000,00 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение, както и за сумата в размер на 55,20 лв.

- разноски за връчване на нотариална покана.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:

На 29.11.2021 г. е подадено заявление по образец съгласно чл. 410 ГПК с вх. № 2996 от "ЕС ДЖИ ГРУП" ЕООД, ЕИК 160085668 с посочени седалище и адрес на управление гр. П., ул. "Г. Тр."№ 10. Като длъжник в заявлението в т. 5 е посочено дружеството жалбоподател „МЕГА ТРАНС СТРОЙ “ЕООД,БУЛСТАТ 201366198 . В т. 9 е уточнено парично вземане, като произтичащо от договор за неизпълнение задължения по фактура 00000001657 от 21.06.2021година, като доставката на заплатени по банков път строителни материали- 40 куб.м пясък, 55 куб.м. чакъл и трошен камък 275 куб.м на обща стойност 21 145лева, която доставка на заплатената стока е следвало да бъде извършена в деня на плащането -01.07.2021година в обект „Парк на Родопска Билка“ с.Тр.. Посочено е, че до момента на релевиране заявлението доставката не е извършена,въпреки многократно отправени покани и нотариална покана до длъжника рег.№4954,акт 23,том ІІ от 04.10.2021година,връчена на 08.10.2021година.

Според представения договор за правна защита и съдействие, заявителят възложил на адв. Р. Т. К.-Ч. и е приела да защитава и представлява клиента в производство по чл. 410 ГПК срещу МЕГА ТРАНС СТРОЙ ЕООД, като за водене на производството за първа инстанция е уговорено възнаграждение в размер на 2000 лева съгласно приложената на л.32 сметка/фактура от 25.11.2021година и е отразено, че тази сума е заплатена на адвоката.

3

На 30.11.2021 г. по ч.гр.д.№436/2021година по описа на ДРС е издадена заповед за изпълнение по утвърдения образец, съгласно която на „МЕГА ТРАНС“ЕООД е разпоредено да заплати на "ЕС ДЖИ ГРУП" ЕООД главница в размер на 21 145.00 лева, ведно със законна лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.11.2021 г. до изплащане на вземането, разноски в размер на 422.90 лева- внесена държавна такса, както и сумата в размер на 2 000 лева – адвокатски хонорар и 55.20лева разноски за връчване нотариална покана. Конкретиизрано е,че вземането произтича от договор за доставка на заплатени по банков път строителни материали- - 40 куб.м пясък, 55 куб.м. чакъл и трошен камък 275 куб.м на обща стойност 21 145лева, която доставка на заплатената стока е следвало да бъде извършена в деня на плащането -01.07.2021година в обект „Парк на Родопска Билка“ с.Тр..

На 02.12.20201 г. заповедта за изпълнение е връчена на МЕГА ТРАНС“ЕООД.

На 31.12.2021 г. е подадено възражение по утвърден образец с вх.

№3345/31.12.2021 г. Във възражението подписано от управителя С. Б. е посочено,че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение парично задължение.

На 10.01.2022 г. на заявителя е връчено съобщение по чл. 414 ГПК и възражение и указана възможността в едномесечен срок да предяви установителен иск.

В частната въззивна жалба е направено оплакване, че дружеството кредитор не е доказало действително извършване на фактурираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, с оглед задължителното изискване за доказване плащане, обективирано в ТР №6/201година от 06.11.2013 година на ОСГТК на ВКС.

Оспорва се и присъждане на сумата 55.20 лева за връчване нотариална покана, за което се твърди, че не от кръга на задължителните действия,без които не би могло образуване на заповедното производство.

В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като подаването на заявлението не е действие от фактичекска и правна сложност, обосноваващ претендирания размер от заявителя адвокатско възнаграждение.

Предвид изложените обстоятелства съдът намира подадената жалба за подадена в срок, депозирана от активно легитимирана страна.

Съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК. заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските.

Според дадените в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК задължителни разяснения, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС обективирана в определение № 387 от 11.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1003/2017 г., II т. о. - ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. При подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК, 4 администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение.