Решение № 342 от 25.06.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. Русе, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20244520200510 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на "ДОМИНЕКС ПРО" ЕООД, ЕИК 117652734, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Източна промишлена зона“, чрез адв. Т. Т. от АК – Русе със съдебен адрес ***, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8505428982, с който на жалбоподателя му е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят счита издадения против него електронен фиш за неправилен и незаконосъобразен. При издаването на електронния фиш били допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. При издаването му бил изтекъл срокът по чл. 34 ЗАНН, тъй като ЕФ се приравнявал едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Нямало данни кога бил издаден, а не следвало да се приеме, че датата на нарушението е датата на издаване на електронния фиш, защото това 1 не били заложено нормативно. Поради това, с оглед субсидираното приложение на чл. 189, ал. 14 ЗДвП, следвало да се приложи нормата на чл.

34 ЗАНН.

При издаването на фиша бил нарушен заложения в чл. 186, ал. 4 ЗДвП процесуален ред, който действал към момента на извършване на нарушението. На собственика, на когото е регистрирано ППС, а когато то е собственост на юридическо лице – на управителя, следвало да се изпрати покана с препоръчано писмо с обратна разписка да се яви в съответната служба за контрол в едномесечен срок, за да му бъде издаден фиш или за да посочи лицето, на което е предоставило управлението на МПС, с което е извършено нарушението. Такава покана не е изпращана до управителя на дружеството жалбоподател. Разпоредбата определяла и лицето, на което следвало да се издаде фишът – на управителя на юридическото лице – собственик на МПС. Издавайки електронен фиш спрямо непредвиден субект на административнонаказателна отговорност наказващият орган допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Нормата на чл. 187а, ал. 2 ЗДвП, на която се позволявал наказващият орган, не дерогирала приложението на чл. 186, ал. 4 ЗДвП и било още една индиция от страна на законодателя, че същият е предвидил тези деяния да бъдат санкционирани с наказателни постановления. Към датата на нарушението – 21.06.2022 г., не била налице правна норма, която да е предвиждала възможността да бъде издаван електронен фиш за такива нарушения. Регламентиращата издаване на електронен фиш за нарушения във връзка с пътни такси разпоредба на чл.

189ж, ал. 1 ЗДвП към датата на извършване на нарушението посочвала, че такава правна възможност имало само за нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и за такова по ал. 3б. Поради това административнонаказателното производство е трябвало да протече със съставянето на АУАН и издаването на НП. Недопустимо било приложението на диференциран процесуален ред за съставяне на електронен фиш за нарушения от вида на процесното чрез разширително тълкуване. Поради това издаването на ЕФ за настоящото нарушение съставлявало съществено нарушение на процесуалните правила. С изменение на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г., било добавено, че електронен фиш можело да се издава и за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, но нормата била процесуална и имала действие занапред, поради което не следвало да се прилага за нарушения преди влизането в сила. Била налице 2 приложима по-благоприятна разпоредба по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, след влезли в сила от 01.01.2024 г. в лицето на текста на чл. 10б, ал. 9 ЗП, според която собственикът или ползвателят има право да заяви писмено пред АПИ действителните данни за ползването на платената пътна мрежа за съответния период, като въз основа на това заявление Агенция "Пътна инфраструктура" извършва проверка за верността на тези данни и в случай на потвърждение на собственика или ползвателя се предоставя възможност при необходимост да заплати таксата за ползване на незаплатените тол сегменти в срок до 14 дни от потвърждението на данните. Тези разпоредби се явявали по-благоприятни, като имащи действие преди влизането в сила на обжалвания електронен фиш, поради което последният се явявал незаконосъобразен и следвало да бъде отменен. Нарушен бил принципът за съразмерност и пропорционалност на наказанието, визиран в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/EС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. и образуваните във връзка с тълкуването му дела на СЕС С-497/15 и С-498/15. Счита, че е налице маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗАНН, доколкото дължимата пропорционално пътна такса била пренебрежимо малка, а нарушението е било установено в малък конкретен участък. Електронният фиш съдържал неясна формулировка относно твърдяното нарушение. Не ставало ясно какво имал предвид органът под понятието „платена категория“. Не било ясно как била измерена тази категория и на базата на какви критерии е била съпоставена платената с установената категория. Не било ясно защо било санкционирано дружеството – за това, че е заплатена частично таксата поради грешка в осите или за това, че е заплатена частично таксата поради грешка в категорията. Във фиша било записано, че нарушението било установено с устройство № 40341, но то било негодно да установява такъв вид нарушения. То не извършвало замерване на екологична категория или брой оси или други елементи, което налага изводът, че същото не е техническо средство. Този извод се базирал и на правомощията на служителите на АПИ съобразно чл. 167а, ал. 6 ЗДвП, които имали достъп до данните за превозните средства в регистъра на МВР, включително относно тяхната маса, категория, оси и т.н. Устройството фиксирало единствено движението на конкретното МПС, но преценката дали 3 това движение било противоправно се извършвала в един по-късен момент – от длъжностни лица. Поради това въз основа на информацията от устройството не можело да се установява административно нарушение и информацията не била достатъчна за издаване на електронен фиш.

Обжалваният фиш бил издаден в един по-късен момент след извършване на необходимите задължителни справки за категория, брой оси на ППС, за неговия собственик и заплатените от собственика такси за използване на пътя. Това съмнение се засилвало от факта, че фишът бил изпратен за връчване година и половина след датата на фиксиране на движението на ППС от устройството. Събирането на доказателства за категория и други характеристики можело да се случи единствено в стандартното развитие на административнонаказателното производство по чл. 36 ЗАНН с възможност нарушителя да направи своите възражения и да представи доказателства, а не чрез извънреден способ, какъвто бил електронният фиш. Това била идеята на законодателя, че електронната система, за да може да издава електронни фишове за нарушения трябвало да има две функции – да може да установи нарушението и да го заснема. Това установяване на нарушението не ставало автоматично като при нарушенията за скорост, а представлявал процес, извършван от длъжностни лица. Оспорва определения размер на таксата по чл. 10б, ал. 5 ЗП от 167 лв., за която не било ясно как била изчислена. Моли за отмяната на обжалвания електронен фиш и за присъждането на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се адв. Т.

Т. от АК – Русе, който поддържа жалбата и моли за нейното уважаване по подробно изложените в същата съображения, които са съобразени с актуалната практика на АдмС-Русе, включваща и решения от последните дни.

Моли за присъждането в полза на неговия доверител сторените по делото разноски.

Наказващият орган Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно уведомени, се представляват от юрк. М. М., която оспорва жалбата, като излага пространни съображения за нейната неоснователност, претендира разноски за производството и депозира подробно писмено становище.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 01.03.2024 4 г., при положение че електронният фиш е бил връчен на нарушителя на 20.02.2024 г. по пощата, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8505428982 е издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ против "ДОМИНЕКС ПРО" ЕООД, ЕИК 117652734, за това, че на 21.06.2022 г., в 07,32 ч, товарен автомобил марка „ДАФ ФАС ХФ“, с рег. № Р 1271 ВР, с технически допустима максимална маса 26 000 кг, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке, с общ брой оси на състава 5, в община Иваново, при движение по път I-5 км 25+914 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се движил с частично незаплатена дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, тъй като за това превозно средство била закупена маршрутна карта, но платената според нея категория се явявала по-малко от измерената. Нарушението било установено с контролно устройство № 40341, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път I5 км 25+914.

Съдът счита за неоснователни доводите на жалбоподателя относно приложимостта на сроковете по чл.

34

ЗАНН в административнонаказателното производство при издаването на електронен фиш. В Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т.д. 1/2013 г. на ОС на ВАС се посочва, че производство по издаване на електронен фиш е отделно от производството по установяване и налагане на административни наказания с АУАН и НП. Електронният фиш е приравнен на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Аргументът, че началото на производството по издаване на електронен фиш се поставяло със заснемането на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменяло съставянето на АУАН и имало същото правно значение, не се подкрепя от нормативната уредба като извод, защото, ако самото заснемане бъде възприето като съставяне на АУАН, то би следвало нарушителят да бъде уведомен за извършеното заснемане и да му бъде дадена възможност да възрази срещу него или срещу извършеното нарушение, каквито правни 5 възможности законодателят при издаването на електронния фиш очевидно не е предвидил. Следователно самият факт на осъществено заснемане на превозно средство не може да бъде приравнен на съставяне на АУАН, доколкото АУАН представлява юридически акт, срещу който може да се възрази както при съставянето му, така и в 7-дневен срок след това, както и да бъде поискано събирането на доказателства. Извършването на заснемането представлява фактическо действие, необходимо за издаването на електронен фиш, а последният представлява юридически акт, който едновременно установява нарушението и налага наказание на нарушителя. Поради тези съображения е невъзможно да се използва методът на правната аналогия във връзка с прилагането на сроковете по чл. 34 ЗАНН и спрямо издаването на електронните фишове. Самият електронен фиш се отличава от наказателното постановление не само по юридическата си природа, но и по реквизити, тъй като с него едновременно се констатира административното нарушение и се налага административно наказание, а формалните изисквания към оформлението на същите се съдържат в два различни закона – ЗАНН и ЗДвП.