Решение № 119 от 03.04.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. П., 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20231230101685 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно (кумулативно) съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

Ищцата – М. С. Ц., с адрес в с. Б., общ. П., ул. „Св. Св. К. и. М.“ № 7, ЕГН **********, твърди, че е работила при ответника (като неин работодател), заемайки длъжността „помощник-възпитател“, въз основа на безсрочен трудов договор от 01.09.1999 г. Поддържа, че със заповед № 113 от 24.11.2023 г., издадена от законния представител на работодателя, трудовото правоотношение е било прекратено, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Смята, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като: не е предхождано от изискване на обяснения; уволнителната заповед не е мотивирА.; не е извършила нарушения на трудовата дисциплина, които да обосноват най-тежкото дисциплинарно наказание; страда от заболяване, обуславящо предварителна закрила при уволнение, чийто изисквания работодателят не е спазил. Иска уволнението да бъде признато за незаконно и отменено, както и бъде възстановена на длъжността, от която е освободена.

Претендира и съдебни разноски.

Ответникът – Д. г. № 3 "С". – гр. П., със седалище и адрес на управление в гр.

П., ул. „Т. М.“ № 10, с код по БУЛСТАТ ***, намира ищцовите претенции за неоснователни, настоява за отхвърлянето им и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че оспорваното уволнение е законно и не страда от пороците, 1 релевирани от ищцата.

Съдът приема следното:

1. От фактическа стрА.:

Ответната детска градина е базирА. в гр. П., но има филиали в с. Б. и в с. К., общ. П.. Първоначално филиалът в с. К. е бил самостоятелно Обединено детско заведение „Д. с.“ – с. К., общ. П., с филиал в с. Б., но през 2018 г. звената в тези две села са стА.ли филиали към ответната детска градина.

Ищцата е започнала работа като „помощник-възпитател“ във филиала в с. Б., общ. П. на 01.09.1999 г. Още тогава тя е работила заедно със свидетелката Е.. Д., заемаща длъжността „учител“. Близо 20 години колегиалните им отношения са били много добри и помежду им не е имало никакви проблеми, оказващи влияние на работния процес. През 2022 г. обаче между тях започнали да възникват чести конфликти, породени от различните им виждания относно изпълнението на работата.

Имало случаи, при които напрежението помежду им ескалирало до степен, че техните пререкания ставали пред децата от учебното заведение и стигали до знанието на другите членове на персонала, включително на директорката, както и на родители на обучаваните деца. Ищцата често се оплаквала от влошените си отношения със свидетелката Д. пред своите близки, сред които е и нейната снаха – свидетелката Д. Ц..

На 21.12.2022 г. ищцата подала писмена жалба до кмета на О. П., в която посочила, че: от 10 дни е подложена на „голям тормоз“ от свидетелката Д.; последната й налага заповеди, които не й влизат в правомощията; обижда я с думите „ще работиш като вол“; често оставя децата да бъдат гледани от нея, а тя излиза отвън и пуши или се грижи за свои цветя, разположени на горния етаж на филиала на детската градина; внася забранени храни (бонбони „лукчета“) и други предмети („мобилни телефони“), които предоставя на децата.

Едно от децата, обучавани във филиала в с. Б. на ответната детска градина, е било детето М. Ц.. Ищцата е баба по бащина линия на това дете, а негова майка е свидетелката Ц..

На 21.12.2022 г. и свидетелката Ц. депозирала писмена жалба до кмета на О. П., в която заявила, че свидетелката Д., в качеството на учителка на нейната дъщеря, оказва психически тормоз на детето, изразяващ се в крещене и в обиди, че е лошо дете, след което самото дете започнало да се оплаква от болки в корема.

И двете жалби били препратени от кмета на О. П. до директорката на детската градина, с писмо от 10.01.2023 г., ведно с указания за извършване на проверка, взимане на отношение по компетентност и представяне на писмен доклад.

В изпълнение на указанията на общинския кмет директорката на детското учебно заведение изискала писмени обяснения от целия персонал на филиала в с. Б. и становище от комисията по професионална етика в детската градина, както и 2 организирала консултация на децата от този филиал с психолог. За случая директорката изискала и нарочни обяснения от ищцата, с писмо-искане с изх. № 52/11.01.2023 г., като същата депозирала писмени обяснения на 13.01.2023 г.

Според проверката, извършена от директорката на детската градина, било установено, че има тежък личностен конфликт между свидетелката Д. и ищцата, за което и двете били предупредени да спазват стриктно трудовата дисциплина и били лишени от допълнителни трудови възнаграждения за период от 1 година. При проверката, включително от оценката на психолога, не били събрали данни детето на свидетелката Ц. да е било подлагано на психически тормоз, напротив – според психолога, то се чувствало спокойно и комфортно в детското заведение.

Свидетелката Д. наистина е казвала на ищцата, че ще работи „като вол“, внасяла е в детската градина стари неработещи мобилни телефони, за да ги използва при организирането на игри с децата, и е отглеждала декоративни растения на втория етаж в детското заведение, които е донесла от дома си.

На 03.05.2023 г., около 10:00 ч., докато свидетелката Д. била на работа във филиала на детската градина в с. Б., дъщерята на свидетелката Ц. се наранила по време на игра, получавайки синина в дясната зигоматична област, с размери 3 см./2 см. Този ден ищцата също била на работа, но смяната й започнала в 10:30 ч. и когато забелязала, че нейната внучка има нараняване на лицето, между нея и свидетелката Д. възникнал пореден скандал. За нараняването на детето ищцата информирала по телефона директорката на детската градина и свидетелката Ц.. Свидетелката Ц. веднага дошла във филиала на детската градина и между нея и свидетелката Д. също възникнали пререкания. Свидетелката Ц. взела детето си по-рано от детската градина и го завела на лекарски преглед в гр. П., където му било издадено медицинско свидетелство, в което било описано посоченото травматично нараняване, но по този повод детето не е постъпвало за болнично лечение в МБАЛ „Ю. б.“ ООД, база гр. П.. След като била информирА. за инцидента с детето, директорката още същия ден дошла във филиала на детската градина в с. Б., с цел да изясни случая, като снела писмени обяснения от персонала, сред който била и свидетелката Г. Д. – домакин на детската градина.

На 05.05.2023 г., около обяд, свидетелката Д. пристигнала във филиала на детската градина в с. Б., по което време на работа там била и ищцата. Двете се срещнали в кухненския офис на детското заведение, тъй като се налагало Д. да изготви служебен отчет, който следвало да се подпише и от ищцата. Тогава ищцата започнала на висок тон да държи сметка на свидетелката Д. за съдържанието на обясненията, които тя е дала пред директорката на детската градина за инцидента с внучката й, стА.л на 03.05.2023 г. Докато между свидетелката Д. и ищцата протичал този разговор, свидетелката Д., която също била на работа, отворила рязко вратата на кухненския офис, при което вратата се ударила в дървен шкаф, намиращ се зад нея. Въпреки че нито отворената врата, нито свидетелката Д. са влезли в съприкосновение с ищцата, 3 същата започнала да крещи, че Д. я е ударила, след което веднага излязла в двора на филиала на детската градина и се обадила на директорката на градината и на кмета на селото, казвайки им, че свидетелката Д. се е нахвърлила върху нея, за да я набие.

С писмо-искане с изх. № 112/12.05.2023 г. директорката на ответната детска градина е изискала обяснения от ищцата и за случая на 05.05.2023 г., каквито тя е депозирала на 16.05.2023 г.

Директорката на детската градина неколкократно се оплаквала пред свидетелките Д., Д. и ИлиА. Д. (счетоводител на детската градина), че синът на ищцата я е убеждавал да уволни Д., в противен случай й отправял заплахи, без да е ясно какво всъщност е тяхното съдържание.

След случая на 03.05.2023 г. синът на ищцата се е обаждал на свидетелката Д., за да й държи сметка какви обяснения е дала за нараняването на детето му, стА.ло този ден. А на 05.05.2023 г., след като свидетелката Д. е напуснала филиала на детската градина в с. Б., автомобилът, в който тя е пътувал със съпруга си, е бил пресрещнат от сина на ищцата, който й е потърсил обяснение за стА.лото по-рано през този ден между майка му и свидетелката Д..

Към края на месец май 2023 г. ищцата започнала ползването на продължителен отпуск по болест. На 20.11.2023 г. тя се е явила при директорката на детската градина, заявявайки че не може да ползва повече отпуск по болест, поради което възнамерява да се върне на работа, но до 24.11.2023 г. (петък) желае да ползва платен годишен отпуск.

Директорката й разрешила ползването на такъв отпуск до последната посочена дата, казвайки й, че трябва да даде обяснения за сигналите, които е подавала, както и за инцидента, стА.л на 05.05.2023 г., на което ищцата отговорила, че е давала достатъчно обяснения и няма какво повече да каже.

На 27.11.2023 г. (понеделник) ищцата се явила в счетоводния отдел на детската градина в гр. П., за постъпване на работа, при което директорката я попитала дали носи писмени обяснения, на която тя отново заявила, че вече е дала такива. Тогава директорката на ответната детска градина предоставила на ищцата упоменатата погоре заповед № 113 от 24.11.2023 г., с която й наложила дисциплинарната санкция „уволнение“. Ищцата отказала да подпише заповедта, удостоверявайки че й се връчва препис от нея, но в крайна сметка получила един екземпляр и си тръгнала.

В уволнителната заповед е отразено, че нарушенията на ищцата се изразяват в „злоупотреба с доверието на работодателя“ по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, , тъй като:

- твърденията, изложени в сигналите, които ищцата и свидетелката Ц. са депозирали до кмета на О. П., са неверни;

- неверен е и телефонният сигнал, който ищцата е подала до директорката на детската градина, че на 05.05.2023 г. свидетелката Д. се е опитала да я набие, като обвиняването на последната във физическа агресия е стА.ло в присъствието на друг член на персонала – свидетелката Д.;

4

- ищцата се намесва по недопустим начин в работата на педагогическия персонал на детската градина относно това здравословното състояние на кое дете позволява то да остане в детската градина; провокира конфликт с педагога в присъствието на родителите и на децата; намесва свои близки в конфликтите, които предизвиква.

Ищцата страда от асептична идиопатична остеонекроза, в резултат на което й е била определена трайно намалена работоспособност от 50 %, с пожизнен срок. За времето от 19.06.2023 г. до 24.06.2023 г. тя е била лекувА. в неврологичното отделение на МБАЛ „Ю. б.“ ООД, база гр. П., с окончателна диагноза „Увреждания на межпрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. Тотална дискова протрузия L5 – S1, с коренчева компресия и рецесуална стеноза“.

По искане на директорката на ответната детска градина директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Б., с писмо изх. № 23068032/18.07.2023 г., е предоставил предварително разрешение за дисциплинарното уволнение на ищцата.

Отново по искане на директорката на ответното учебно заведение, състав на ТЕЛК – гр. С., съобразно решение от 29.06.2023 г., е изразил мнение, че ортопедичното заболяване на ищцата не е от категорията на онези, предоставящи предварителна закрила при уволнение, като самото уволнение няма да даде негативно отражение върху здравословното й състояние.

2. По доказателствата, от които се установява описА.та фактическа обстановка:

С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са били отделени за ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства по възникването на процесното трудово правоотношение и неговото прекратяване.