Решение № 201 от 02.06.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Гоце Делчев, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Юлианна К. Павлова като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № 20251220102121 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Е. Л., ЕГН **********, с адрес: **********, чрез процесуалния представител адв. Б. Й. от С., срещу „Кл“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. С. район „М.“, бул. „Ц. ш.“ № ***, ет.

*, представлявано от управителя Н. П. П..

Ищцата твърди, че на ******** г. е сключила с ответното дружество по електронен път Договор за потребителски кредит № 1101489 за сумата от ********** лв., със срок на погасяване 3 месеца, при обявена в договора лихва от 50% и Годишен процент на разходите (ГПР) от 63.01%. Поддържа се, че в договора е вградена неправомерна клауза (чл. 6 във вр. с чл. 18), задължаваща потребителя в 2-дневен срок от сключването да осигури банкова гаранция или поръчители с високи доходи, отговарящи на кумулативни, практически неизпълними условия, като при неизпълнение автоматично се начислява тежка неустойка в размер на ********* лв. Посочва се, че тази сума е изначално калкулирана в погасителния план и разпределена пропорционално в трите месечни вноски, увеличавайки общата сума за връщане от ********лв. на ******* лв.

Ищцата релевира доводи, че уговорената „неустойка“ е прикрит общ разход по кредита (скрито възнаграждение), който изкуствено не е включен в обявения ГПР с цел заобикаляне на закона. Поддържа, че с включването на този разход действителният ГПР надхвърля законовия таван по чл. 19, ал. 4 от ЗПК (петкратния размер на законната лихва), което съгласно чл. 22 от ЗПК води до пълна нищожност на договора за кредит. Наред с това се претендира неравноправност на клаузите по чл. 143 от ЗЗП и противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД). Направено е искане за прогласяване нищожността изцяло на 1 договора, като се претендират и сторените по делото разноски, преизчислени в евро.

Ответникът „К.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Х. М.от САК, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете изцяло като неоснователни. Твърди, че договорът е сключен валидно по реда на ЗПФУР, при спазване на икономическата информираност на потребителя чрез Стандартен европейски формуляр (СЕФ). Поддържа, че оспорената неустойка има чисто санкционен характер за неизпълнение на акцесорно задължение за обезпечение, не съставлява разход по кредита и правомерно не е включена в ГПР. Сочи, че обявеният ГПР от 63.01% е под законовия таван към датата на договора (68.90%). Твърди, че евентуалната нищожност на неустоечната клауза не води до нищожност на целия договор на основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, тъй като договорът може да съществува и без нея. Моли за отхвърляне на иска.

От фактическа страна по делото безспорно се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1101489 от 30.06.2024 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата в качеството на потребител сумата от *********лв. със срок за връщане от 3 месеца. Съгласно чл. 3 от договора, общата сума за връщане (главница и възнаградителна лихва) възлиза на ********* лв., разпределена на 3 месечни вноски по ******** лв., при фиксиран лихвен процент 50% и ГПР 63.01%.

В чл. 6 и чл. 18 от договора обаче е уговорено, че в 2-дневен срок кредитополучателят трябва да предостави банкова гаранция или поръчители, отговарящи на редица тежки кумулативни изисквания (осигурителен доход над 3 пъти МРЗ, чисто ЦКР, липса на други кредити към същата институция и др.). При неизпълнение потребителят дължи неустойка в размер на ********** лв., която е разпределена пропорционално в погасителния план към всяка месечна вноска, като по този начин реално дължимата от потребителя сума възлиза на ********** лв.

За изясняване на икономическите параметри по делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно. Вещото лице установява, че към датата на сключване на договора (30.06.2024 г.) Основният лихвен процент (ОЛП) на БНБ е 3.78%, поради което законната лихва за забава възлиза на 13.78%, а нейният петкратен размер (законовият таван на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК) е 68.90%. Експертизата изчислява по алгебричния метод съгласно Приложение № 1 към ЗПК, че без включване на неустойката ГПР по договора възлиза на 63.21% (близък до обявения в договора 63.01%). Когато обаче към изчислението се прибави уговорената неустойка от ******** лв. (която се събира разсрочено с вноските), действителният ГПР по кредита възлиза на 951.24%. Законната лихва се отнася цели 69.03 пъти спрямо този действителен ГПР.

Предявеният иск с правно основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК е изцяло основателен.

Основният спорен въпрос по делото е характерът на уговорената в чл. 18 от договора неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на *********лв. и дали тя съставлява 2

"общ разход по кредита". Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита“ са всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, пряко свързани с договора, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. В настоящия случай, уговорената „неустойка“ е заложена в договора още в момента на неговото генериране по електронен път, определена е като фиксирана сума и е включена директно в погасителния план като съставна част от ежемесечните вноски. Срокът от едва 2 (два) дни, даден на потребителя за намиране на поръчители със специфични и високи изисквания за кредит от едва 4800.00 лв., е изначално непосилен, симулативен и житейски неоправдан. Тези обстоятелства налагат правния извод, че кредиторът изначално е бил наясно, че това обезпечение няма да бъде предоставено, и истинската цел на клаузата не е да обезпечи вземането, а да послужи като скрито възнаграждение (оскъпяване), което да заобиколи императивните норми на закона. Тъй като тази сума представлява прикрит общ разход по кредита, тя задължително е следвало да бъде включена при изчисляването на Годишния процент на разходите (ГПР) на основание чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Като е пропуснал да направи това, кредитодателят е оповестил в договора неверен, силно занижен ГПР (63.01%), с което е нарушил императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за ясно и точно определяне на ГПР.

На второ място, съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва. Към 30.06.2024 г. този лимит е бил 68.90%. Тъй като реалният ГПР с включване на скритото възнаграждение под формата на неустойка възлиза на 951.24%, същият надвишава законовия таван почти 14 пъти. Това съставлява тежко нарушение на императивния законов режим, имащо за цел и резултат драстично и необосновано свръхзадължняване на потребителя.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал.

4 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен (нищожен).

Възражението на ответника по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД за частично запазване на договора е неприложимо, тъй като специалният закон (ЗПК) урежда изрична санкция – недействителност на целия договор при порок в ГПР, с цел да се санкционира недобросъвестното поведение на търговеца на пазара.

Поради пълната недействителност на договора, настъпват последиците на чл. 23 от ЗПК – потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на главницата (установена и усвоена в размер на *********** лв.), но не дължи никаква възнаградителна лихва, неустойки или други разходи по кредита. Предявеният иск за прогласяване на недействителността на целия договор следва да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищцата пълно възстановяване на направените в производството разноски. Същите са доказани в общ размер на ********** EUR.

Мотивиран от горното и на основание чл. 22 от ЗПК, Районен съд – Гоце Делчев 3

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит № ***** от ***** г., сключен между А. Е. Л., ЕГН **********, с адрес: **********, и „К.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С. район „М.“, бул. „Ц. ш.“ № ***, ет. *, поради нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит.

ОСЪЖДА „К.т“ ЕООД, ЕИК **********, ДА ЗАПЛАТИ на А. Е. Л., ЕГН **********, сумата от ********EUR (с*******), представляваща сторените в съдебното производство разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Гоце Делчев, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Юлианна К. Павлова като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № 20251220102121 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Е. Л., ЕГН **********, с адрес: **********, чрез процесуалния представител адв. Б. Й. от С., срещу „Кл“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. С. район „М.“, бул. „Ц. ш.“ № ***, ет.

*, представлявано от управителя Н. П. П..

Ищцата твърди, че на ******** г. е сключила с ответното дружество по електронен път Договор за потребителски кредит № 1101489 за сумата от ********** лв., със срок на погасяване 3 месеца, при обявена в договора лихва от 50% и Годишен процент на разходите (ГПР) от 63.01%. Поддържа се, че в договора е вградена неправомерна клауза (чл. 6 във вр. с чл. 18), задължаваща потребителя в 2-дневен срок от сключването да осигури банкова гаранция или поръчители с високи доходи, отговарящи на кумулативни, практически неизпълними условия, като при неизпълнение автоматично се начислява тежка неустойка в размер на ********* лв. Посочва се, че тази сума е изначално калкулирана в погасителния план и разпределена пропорционално в трите месечни вноски, увеличавайки общата сума за връщане от ********лв. на ******* лв.

Ищцата релевира доводи, че уговорената „неустойка“ е прикрит общ разход по кредита (скрито възнаграждение), който изкуствено не е включен в обявения ГПР с цел заобикаляне на закона. Поддържа, че с включването на този разход действителният ГПР надхвърля законовия таван по чл. 19, ал. 4 от ЗПК (петкратния размер на законната лихва), което съгласно чл. 22 от ЗПК води до пълна нищожност на договора за кредит. Наред с това се претендира неравноправност на клаузите по чл. 143 от ЗЗП и противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД). Направено е искане за прогласяване нищожността изцяло на 1 договора, като се претендират и сторените по делото разноски, преизчислени в евро.

Ответникът „К.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Х. М.от САК, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете изцяло като неоснователни. Твърди, че договорът е сключен валидно по реда на ЗПФУР, при спазване на икономическата информираност на потребителя чрез Стандартен европейски формуляр (СЕФ). Поддържа, че оспорената неустойка има чисто санкционен характер за неизпълнение на акцесорно задължение за обезпечение, не съставлява разход по кредита и правомерно не е включена в ГПР. Сочи, че обявеният ГПР от 63.01% е под законовия таван към датата на договора (68.90%). Твърди, че евентуалната нищожност на неустоечната клауза не води до нищожност на целия договор на основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, тъй като договорът може да съществува и без нея. Моли за отхвърляне на иска.

От фактическа страна по делото безспорно се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1101489 от 30.06.2024 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата в качеството на потребител сумата от *********лв. със срок за връщане от 3 месеца. Съгласно чл. 3 от договора, общата сума за връщане (главница и възнаградителна лихва) възлиза на ********* лв., разпределена на 3 месечни вноски по ******** лв., при фиксиран лихвен процент 50% и ГПР 63.01%.