Решение № 144 от 06.07.2026, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Габрово, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело № 20264200500202 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение №18/20.02.2026г. по гр.д.№285/2025г. на РСТрявна, с което е признато за установено по отношение на Б. Г. Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ** (с особен представител адв. Ц.

М. от Адвокатска колегия- Габрово), че дължи на „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ЖК „Младост“4, бизнес парк София, сграда 6, сумите: 150,42 евро/ 294,20 лв.- главница по договор за мобилни услуги № 627514118 от 04.02.2023г. и приложение към него от 04.02.2023г., и договор за лизинг за базови аксесоари № 627514271 от 04.02.2023г., от която: 64,20 евро/ 125,56 лв.- неплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги за отчетен период 05.02.2023г.- 04.05.2023г. по договор за мобилни услуги № 627514118 с предпочетен номер **; 8,07 евро/ 15,81 лв.- дължими незаплатени лизингови вноски с включено ДДС за периода 05.02.2023г.- 04.05.2023г. по договор за лизинг на базови аксесоари № 627514271 с предпочетен номер **;

51,20 евро/ 100,13 лв.- предсрочно изискуеми лизингови вноски с включено ДДС за периода 05.06.2023г.- 04.01.2025г. по договор за лизинг на базови аксесоари № 627514271 с предпочетен номер **; 26,95 евро/ 52,70 лв.незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги за отчетен период 05.02.2023г. - 04.05.2023г. по приложение към договор за мобилни услуги № 627514118 с предпочетен номер *** ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението 28.03.2025г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед 1

№62/ 31.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №128/2025г. по описа на Районен съд- Трявна, на основание чл.422 ГПК.

Със същото решение съдът е отхвърлил предявеният иск за разликата над сумата от 150,42 евро/ 294,20 лв. до претендирания размер от 414,27 евро/ 810,24 лв., включващ сумите, както следва: 199,63 евро/ 390,44 лв.- неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 627514118 с предпочетен номер **1; 64,22 евро/ 125,60 лв.неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване по приложение към договор за мобилни услуги № 627514118 с предпочетен номер ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението 28.03.2025 г., като неоснователен.

Присъдени са и разноски за заповедното и исковото производство.

Във въззивната жалба на „Йеттел България“ ЕАД, чрез адв. Ц., се сочи, че обжалва решението в частта, в която е отхвърлен предявеният от ищеца „Йеттел България“ ЕАД иск, с който се претендира да бъде признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Б. Г. Г. дължи на дружеството сума в общ размер на 263,85 евро (516,04 лв.), представляваща вземания за неустойки, обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № 627514118 от 04.02.2023г. и Приложение към Договор за мобилни услуги № 627514118 от 04.02.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 31.03.2025г. по частно гражданско дело № 128/2025г. по описа на РС- Травна, като неправилно и незаконосъобразно. Излага възражения срещу изводите на съда, че клаузите на договорите, уговарящи неустойки в посочените размери за неизпълнение, са нищожни и в противоречие с добрите нрави. Сочи, че уговореното в изрична клауза от договора за мобилни услуги задължение за неустойка, възникващо при предсрочното прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги поради неизпълнение на паричните задължения на абоната, е съобразено с присъщите на подобна клауза санкционна и обезщетителна функция. Излага, че неустойките, начислени за неизпълнение на процесиите договори, са формирана като сбор от компоненти: 1) сборът от три месечни абонаментни такси без вкл. ДДС; 2) част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора; 3) разликата в цената на мобилното устройство без абонамент и преференциалната му цена, съответстваща на оставащия срок до края на договора и така определени, компонентите на неустойката кореспондират на нейния характер. Излага, че не е неравноправна, нито нищожна като противоречаща на добрите нрави и неустоечната клауза, в частта предвиждаща при прекратяване на съответния договор потребителят да дължи разликата между цената на мобилното устройство (без отстъпка) съгласно актуалната ценова листа на оператора и преференциалната му цена (за която е сключен договора), съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги, в случай че устройството е било предоставено на лизинг. Цитира т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по тълкувателно дело № 1/2009г. на ВКС, според което неустойката следва да се приеме за нищожна само в случаите, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и 2 санкционна функция, какъвто извод не би могъл да се обоснове. Твърди, че размерът на неустойката е формиран в съответствие с договореното между страните и не нарушава правата на потребителя, като в подкрепа на това твърдение е, че съдържанието на неустоечните клаузи в типовите договорите за предоставяне на мобилни услуги на оператора и начина на формиране на неустойките са съгласувани и утвърдени от Комисията за защита на потребителите. Цитира съдебна практика на окръжни съдилища. Твърди, че не са налице неравноправни клаузи.

Претендира се решението да бъде отменено в обжалваната част.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Безспорно от представените по делото писмени доказателства е установено, че между страните са сключени договори от 04.02.2023г.- за мобилни услуги /със срок 24 месеца/ с приложение към него и договор за лизинг на базови аксесоари /със срок 23 месеца/. Съответно първият договор за мобилни услуги №627514118 е относно мобилен номер 359899149351 при месечна такса в размер на 31,99 лв. и уговорено предоставянето на мобилен апарат TLC, модел 405 32GBGRAY, при лизингова цена с абонаментния план39,99 лв., и стандартна цена на устройството (в брой, без абонамент)- 349,90 лв. Вторият договор е за лизинг на базови аксесоари №627514271 относно 5 броя продукти, всички на обща стойност 126,55 лв.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск по чл.422 ГПК от “Йеттел България”ЕАД срещу Б. Г. Г. от гр.

Габрово за сумата от 150,42 евро, представляваща дължими и незаплатени суми за главница по договор за мобилни услуги № 627514118 от 04.02.2023г. и приложение към него от 04.02.2023г., и договор за лизинг за базови аксесоари № 627514271 от 04.02.2023г., ведно със законната лихва от 28.03.2025г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 128/2025г. по описа на ТРС, като е отхвърлил иска за сумата над 150,42 евро до размер на 414,27 евро- неустойка, ведно със законната лихва от 28.03.2025г.

Съдът е приел, че клаузата за неустойка, на осн. чл. 143 ал.2 т.5 и т.15 ЗЗП и чл. 146 ал.2 ЗЗП е неравноправна и не е уговорена индивидуално.

Решението на ТРС в частта, в която предявения иск по чл.422 ГПК е уважен за сумите, представляващи незаплатени суми по двата договора, не е обжалвано и е влязло в сила.

Предмет на въззивна проверка в настоящото производство е решението на ТРС в частта, в която искът по чл.422 ГПК не е уважен за претендираните неустойки по двата договора. Ищецът се позовава на предсрочно прекратяване на договорните правоотношения по вина на длъжника поради неизпълнение на задълженията му, с което обосновава дължимостта на претендираните неустойки.

По делото е установено от заключението на в.л. и поясненията му в о.с.з. на 20.01.2026г. пред първоинстанционният съд, че ищецът е начислил като неустойки следните суми: 390,44 лв.- неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 627514118 с предпочетен номер **, включваща: неустойка в размер на 124,98 лв.- три 3 стандартни месечни абонаментни такси без ДДС; 45,76 лв.- част от стойност на ползвани отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия до края на договора срок; 219,70 лв.- разлика между стандартната цена на мобилен телефонен апарат без отстъпка и такава с отстъпка; 125,60 лв.- неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване по приложение към договор за мобилни услуги № 627514118 с предпочетен номер **5, представляваща три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС.

При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира, че постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, а въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Видно от представените по делото договори във всеки от тях е включена клауза за неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя, за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най- високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. В случай, че са били налице отстъпки и/или различни стойност, на месечните абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най- ниския и най- високия месечен абонамент за плана, съответстващ на оставащия срок на договора, а при предоставено устройство за ползване на услугата се дължи и част от разликата между стандартната му цена по ценова листа и заплатената.

Уговорената в процесните договори неустоечна клауза е само при предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя. Няма уговорена такава, ако договорът бъде прекратен поради неизпълнение от мобилния оператор. Процесните договори за мобилни услуги са бланкови.

Съдържанието им не е предварително договорено между страните и потребителят не е имал възможност да влияе върху неговите клаузи, които не са индивидуално договорени. С оглед на това мобилният оператор се е възползвал от положението на икономически по- силната страна и е предвидил в предварително изготвения бланков договор само неустойка, дължима от потребителя при неизпълнение на договорните му задължения и предсрочно прекратяване на договора, но не и такава, при неизпълнение на задълженията на дружеството, като по този начин се създава значителна неравнопоставеност между търговеца и потребителя в нарушение на чл.143 ЗЗП.

В случая клаузата за неустойка се явява неравноправна и на основание чл.147 ал.1 ЗЗП, който изисква клаузите на договорите да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. Това изискване е въведено, за да може потребителят да предвиди, въз основа на ясни и разбираеми за него критерии, произтичащите за него икономически последици. Процесната клауза за неустойка е посочено, че се формира от няколко компонента, но не се съдържа ясна и конкретна информация относно дължимия размер на общата стандартна месечна абонаментна такса, от която следва да се формира размерът на неустойката, както и кои конкретни услуги включва тя. Също така, тъй като размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в конкретния договор размери месечни абонаменти, а с т. нар. стандартни 4 месечни абонаменти, които са в по- висок размер, по този начин се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, като ще има право да получи от потребителя обезщетение, надхвърлящо сумата, която би получил при изпълнение на договора. Следва да се отчете и обстоятелството, че предвиждайки в договора за едно и също неизпълнение две различни и едновременно дължими санкции, включени в неустоечната клауза като отделни компоненти, това води до надхвърляне на обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и тя се явява необосновано висока съгласно чл.143 ал.2 т.5 ЗЗП.