Решение № 491 от 07.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Варна, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100500383 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 30470/12.04.2024г., подадена от Д.

Р. А., ЕГН **********, срещу решение № 4040/13.11.2024г., постановено по гр.д. № 4474/2024г. по описа на РС-Варна, 51 състав, в частите му, с които:

- е осъден Д. Р. А., ЕГН ********** да заплаща на детето И. Д. А., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител М. И. Й., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 400 лева, с падеж до 5-то число на текущия месец до навършване на 18 години на детето или до настъпване на обстоятелства, налагащи промяна в размера, на основание чл.127, ал.2, вр. с ал.1 вр. с чл.143, ал.1 от СК;

- е осъден Д. Р. А., ЕГН ********** да заплати на детето И. Д. А., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител М. И. Й., ЕГН ********** издръжка за минало време от 25.12.2023г. до 12.04.2024г. в размер на 889.03 лева, на основание чл.127, ал.2, вр. с ал.1 вр. с чл.149 от СК.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът счита, че съобразно доказаните доходи на страните под минималната работна заплата и прекратеното трудово правоотношение на бащата, съдът много субективно е приел, че предвид, че детето учи в частно училище, за което се заплаща такса в размер на 750 лева, необходимата му издръжка е в размер на 1200 лева.

Поддържа, че неоснователно съдът е приел, че бащата получава неофициални доходи. Подчертава, че майката еднолично е взела решение за записване на 1 детето в частно училище. Твърди, че след последното открито съдебно заседание по делото е разбрал, че майката е договорила с управителя на ЧСУ „Аз съм българче“ дължима такса за учебната 2024-2025г. в размер на 300 лева. Моли решението в частта за издръжката да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което определеният размер да бъде намален, както и да му бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна М. И. Й., ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на детето И. Д. А., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемата поддържа твърдението си, че бащата получава неофициални доходи, което счита същото са доказано от свидетелските показания. Подчертава, че издръжката е безусловна и че бащата сам е заявил, че е склонен да плаща издръжка в размер на 250 лева, предвид което счита за неясно изявлението в жалбата, че издръжката за бъдещ период се обжалва в цялост. Твърди, че записването на детето в частно училище за втория срок на 2023-2024г. е било поради невъзможност за преместване в държавно такова по средата на учебната година. за че не се изминали две години от последното увеличение на издръжката. Не оспорва, че таксата за училището е била намалена на 300 лева за настоящата учебна година. Моли решението да бъде потвърдено, както и да й бъдат присъдени направени разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е редовна, подадене е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В откритото съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът уточнява, че оспорва решението в частта за издръжката за разликата над 250 лева, както за бъдеще време, така и за минало време.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на М. И.

Й., ЕГН ********** срещу Д. Р. А., ЕГН **********, с която е предявен иск по чл.127, ал.2 от СК за предоставяне на родителските права по отношение на роденото от брака дете – И. Д. А., ЕГН **********, определяне режим на лични контакти на детето с бащата, осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 400 лева с падеж до 5-то число на текущия 2 месец до навършване на 18 години на детето или до настъпване на обстоятелства, налагащи промяна в размера, както и издръжка за период от една година назад от исковата молба в размер на 350 лева месечно.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са живели на семейни начала до края на 2023г., като от съжителството си имат родено едно дете – И. Д. А., роден на 29.04.2014г. До четвърти клас детето било записано в ОУ „Добри Чинтулов“ гр. Варна близо до жилището, където живеело семейството. През м. декември 2023г. настъпилата раздялата на родителите и майката се преместила с детето в собственото си жилище в кв. Аспарухово.

Опитала се да запише детето в училище в квартала, но тъй като нямало свободни места, била принудена да го запише в ЧСУ „Аз съм българче“, макар да не било по силите й да заплаща таксата в размер на 750 лева. Детето се адаптирало трудно към новото училище. Майката търсела вариант за преместване в държавно училище, но второ местене за една година не било добре за детето. Наложило й се да закупува нова униформа и нови учебни помагала. Осигурявала издръжката на детето сама, като бащата спорадично давал част от ежемесечната такса за частното училище. Ищцата била готвач и получавала месечна заплата по –ниска от средната за страната.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който не възразява родителските права да се предоставят на майката, а иска за издръжка оспорва за сумата на 250 лева. По отношение на иска за издръжка за минало време счита, че такава се дължи след момента на раздялата, а именно от м. януари 2024г. Твърди, че когато детето е било при него е водено на различни места, купувани са му дрехи, за Коледа му е купен лаптоп на стойност 1570 лева, както и че никога не е отказвал да дава средства за таксите и за транспорт. Излага, че за м, март е платил такса в размер на 750 лева, за м. април 750 лева, за м. май – 375 лева и издръжка в размер на 200 лева, а за транспорт е заплащал на майката по 50 лева на ръка. Твърди, че работи по трудов договор като шофьор и получава минимална работна заплата, както и че се грижи за болната си майка, с която живее.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане М. И. Й. и Д. Р. А. са родители на на детето И. Д. А., родено на 29.04.2014г. .

От служебна бележка от 04.04.2024г., издадена от ОУ „Добри Чинтулов“ е видно, че детето И. е било записано в същото учебно заведение до м. декември на учебната 2023/2024г.

Видно от служебна бележка от 08.04.2024г., издадена от Частно средно училище „Аз съм българче“ детето И. е записано в трети клас на същото учебно заведение през учебната 2023/2024г.

Съгласно договор за обучение от 03.01.2024г., сключен между М. И. Й. и ЧСУ „Аз съм българче“ детето И. Д. А. ще се обучава в същото училище за учебната 2024г. срещу месечна такса от 750 лева.

Представени от ищцата са 3 броя вносни бележки за заплатени такси за 3 училище в размер на по 750 лева за м. януари и м. февруари и 375 лева за м. май, както и 4 бр. квитанции за платени суми за транспорт от по 110 лева.

Видно от удостоверение от 08.04.2024г., издадено от ЕТ „Валент-98“. М.

И. Й. е получила за периода от м.04, 2023г. до м.03.2024г. вкл. брутно трудово възнаграждение в размер на 6926,65 лева, или средномесечно 577,22 лева.

Видно от удостоверение от 15.05.2024г., издадено от „Солей 6“ ООД. Д.

Р. А. е получила за периода от м.05, 2023г. до м.04.2024г. вкл. брутно трудово възнаграждение в размер на 10156,82 лева, или средномесечно 846,40 лева.

Съгласно справки-данни за осигуряването за периода от 01.05.2023г. до 31.08.2024 г. М. И. Й. от м.02 до м.07., 2025 г. е осигурявана на суми в размер между 942,41 лева до 957,44 лева, а Д. Р. А. от м.01 до м.07., 2025 г. е осигуряван на суми в размер между 949,79 лева до 955,40 лева Представени от ответника са 3 броя вносни бележки за заплатени такси за училище в размер на 750 лева за м.март, 750 лева за м. април и 375 лева за м.май, 5 бр. квитанции за платени суми за транспорт от по 55 лева, 2 броя касови бонове за такса за училище от 150 лева м. септември и 100 лева за м. октовмри, 5 броя вносни бележки за суми от по 250 лева, преведени на М. Й. за издръжка на детето за м. май, юни, юли, август и септември, както и касови бонове за закупени стоки.

Видно от заповед от 05.08.2024г. трудовото правоотношение на Д. Р. А. със „Солей 6“ ООД е прекратено, считано от 05.08.2024г.

От представена пред въззивния съд служебна бележка от 05.12.2024г. издадена от ЧСУ „Аз съм българче“ се установява, че детето И. е записано в 4 клас на същото учебно заведение за учебната 2024/2025г., като месечната такса за обучение е в размер на 300 лева и се заплаща редовно от майката М.

И. Й..

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел на страната на ищцата – И. Й. /майка на ищцата/ и един свидетел на страната на ответника – С. А.а /майка на ответника/.

Съгласно показанията на св. Й. че през м.12.2023г. ответникът изгонил ищцата и детето им от жилището, в което живеели и те се преместили в къщата на ищцата в кв. „Аспарухово“. Там живеела и свидетелката, кяото била онко болна, претърпяла тежка операция, а ищцата се грижела за нея. В училището в кв. „Аспарухово“ нямало свободни места, затова ищцата след съгласуване с бащата записала сина си И. в ЧСУ „Аз съм българче“. Детето трудно понесло промяната на училищната среда и повръщало всеки ден, което налагало да се взема преждевременно от училище. Първият път баща му го взел от училището и го завел в Бърза помощ, от там изписали медикаменти за детето, но бащата не го закупил. Ищцата поискала от ответника през м.01.2024г. да заплаща издръжка за детето, но първоначално той отказал. Към момента вече заплащал такава, както и част от разноските за обучението.

Докато страните били заедно те живели в Обзор и в Аспарухово, като ответникът карал като такси собствения си автомобил. Ответникът работел като шофьор на камион към строителна фирма. Детето не посещавало извънкласни уроци. След като започнало да повръща майката на И. го водила на двама специалисти и детето се стабилизирало. Детето вече свикнало с 4 училището „Аз съм българче“ и продължавало да учи в него, защото нямало място в друго училище.

Съгласно показанията на св. А.а родителите на И. били разделени от Коледа, като след раздялата детето живеело заедно с майка си. Бащата вземал детето за осъществяване на режим на личен контакт, водил го на развлечения, на Дефинариума, в Мола, купил му маратонки, компютър за 1600 лева. За първата година ответникът се съгласил И. да учи в частно училище, но за втората не знаела. Сочи, че синът й споделял, че е по-добре детето да учи в държавно училище и да не се дават толкова пари. Все пак плащал половината от таксата за частното училище. Към момента не работел. Той издържал майка си, защото тя получавала минимална пенсия.

Съдът кредитира показанията на свидетелките, които макар и да са дадени от лица по чл.172 от ГПК, не си противоречат взаимно, нито противоречат на останалите събрани по делото доказателства.