Решение № 13376 от 06.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8097/2024
- Вид
- Решение № 13376
- Подписан
- 06.07.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 74181 от 24.05.2024 · ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
- Разпореждане № 103180 от 19.07.2024 · ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
- Разпореждане № 88334 от 04.06.2025 · ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
- Разпореждане № 94385 от 16.06.2025 · ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
- Определение № 27610 от 26.06.2025 · ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
- Определение № 10199 от 13.03.2026 · ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 13376 гр. София, 06.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20241110108097 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на следните лица да заплатят на „Т.С.“ ЕАД сумите, както следва:
К. А. А.: сумата от 206.01 евро (402.93 лева), представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. София, ........., сумата от 40.81 евро (79.81 лева), представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2021г. до 24.01.2024г., сумата от 6.04 евро (11.82 лева), представляваща цена на предоставена в периода от м. 12.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 1.53 евро (3.00 лева), представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.02.2021г. до 24.01.2024г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 13.02.2024г. до окончателно изплащане на задължението;
Т. А. А.: сумата от 206.01 евро (402.93 лева), представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. София, ........., сумата от 40.81 евро (79.81 лева), представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2021г. до 24.01.2024г., сумата от 6.05 евро (11.83 лева), представляваща цена на предоставена в периода от м. 12.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 1.53 евро (2.99 лева), представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.02.2021г. до 24.01.2024г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 13.02.2024г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците като собственици на гореописания недвижим имот, респ. като наследници на собственика на същия, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия 1 доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като потребителят не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения потребителят изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от ответника К. А., с който същият оспорва предявените срещу него искове поради извършено плащане на сумите, техен предмет, за което към отговора представя фискален бон и моли, в случай че не ищеца бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, то да бъде в минимален размер.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от името на ответника Т. А., с който предявените срещу последния искове се оспорват поради липса между страните на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, евентуално- поради ненастъпване на изискуемостта на задълженията на ответника за заплащане на цената на топлинната енергия, доколкото същият не бил поканен да изпълни, а и не бил получил издаваните за периода изравнителни сметки. Като самостоятелно основание за недължимост на цената на услугата дялово разпределение в полза на ищеца се сочи обстоятелството, че не последният е предоставял тази услуга. Оспорва се доказателствената стойност на представените с исковата молба доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, респ. техни праводатели, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „Т.С.“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота;
3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима 2 писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.
Установява се от надлежно приобщените като писмени доказателства Нотариален акт от 05.10.1981г. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, удостоверение с изх. № БК-30-36/08.0.2011г. по описа на Столична община, район „Люлин“ за идентичност на адреси и удостоверение с изх.
№ РЛН26-УГ51-3728/17.03.2026г. по описана Столична община, район „Люлин“ за идентичност на лице с различни имена, че П. Б. Т. (преди А.а) е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. София, ........., което право след смъртта й на 28.05.2020г. съгласно представеното по делото удостоверение за наследници е преминало към наследниците й по закон- нейните синове и ответници по делото К. А. А. и Т. А. А., при равни части- арг. от нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН. С оглед на това, при липсата на данни за отчуждаване на правото на собственост от правните им сфери преди или по време на исковия период и съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ именно последните като собственици на имота през исковия период се явяват потребители на доставяната до него топлинна енергия, материално легитимирани да отговарят за заплащане на цената й съобразно дела си в съсобствеността.
Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените писмени доказателствадоговор между подпомагащата ищеца страна и етажните собственици в сградата, в която се намира процесният имот, за извършване на услугата дялово разпределение, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, списък на етажните собственици към него, представените от третото лице- помагач документи, касаещи дяловото разпределение в имота, че обектът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая, индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от подпомагащата ищеца страна „Н.“ АД.
Реално потребеното през исковия период в имота количество топлинна енергия се установява от представените от подпомагащата ищеца страна документи за главен отчет, носещи подписи за потребител и поради това съдържащи признание на неизгодно за страната обстоятелство с правно значение- че имотът е бил топлоснабден и че в него е потребено посоченото в отчета количество топлинна енергия. А признанието на неизгодни за страната факти с правно значение е едно от най- достоверните и надеждни доказателствени средства в българския граждански процес, което, преценено по реда на чл. 175 ГПК- с оглед на всички данни по делото, в случая не се разколебава от същите.
Ответниците не са оспорили реалното извършване на услугата дялово разпределение, като това правнорелевантно обстоятелство се установява и от представените от третото лице- помагач писмени доказателства.
Същевременно, противно на поддържаното от името на ответника Т. А., ищецът е материално легитимиран да претендира и получи плащане на цената на услугата дялово разпределение, доколкото по силата на приложимите в случая общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди, които са обвързали ответника в качеството му на клиент на топлинна енергия (доколкото не се установява да е подал в срок възражение срещу приложимостта им), в частност по силата на 3 чл. 22, ал. 2 от тези общи условия, именно ищецът е носител на вземането за цената на извършената услуга дялово разпределение. Задължението за заплащане на цената на тази услуга в полза на топлофикационното дружество, дори и то да не е осъществявало дяловото разпределение, не възниква по силата на договора между ищеца и фирмата за топлинно счетоводство, а от общите условия на ищеца, които регламентират съдържанието на продажбеното правоотношение, възникнало по силата на закона между главните страни в процеса.
Въз основа на така изложеното от фактическа и от правна страна и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и стойността на предоставените топлинна енергия и услуга дялово разпределение съдът намира за установено възникването на задължението за заплащане на цената им за исковите периоди именно в претендираните общи размери съответно от 805.86 лева и от 23.65 лева, като всеки от ответниците е отговорен за заплащане на половината от всяка от тези суми съобразно дела си в съсобствеността по отношение на топлоснабдения имот.
Установява се от представения от ответника К. А. и неоспорен от ищеца фискален бон от 27.02.2025г., че в хода на процеса същият е заплатил в полза на топлофикационното дружество сумата от общо 582.20 лева, с която изцяло е погасил претендираните от него суми, представляващи припадащата му се част от общия дълг- обстоятелство, изрично потвърдено от ищеца в молбата му от 23.03.2026г., поради което и само на това основание, при съобразяване на настъпилото в хода на процеса обстоятелство от значение за правния спор съобразно нормата на чл. 253, ал. 3 ГПК, предявените срещу него искове следа да бъдат изцяло отхвърлени.
Разпечатката съдържа 26 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd97a31a-0308-45af-8bee-05122266c4ac