Протокол № 1552 от 27.09.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1552 гр. Варна, 27.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Ил. Писарова

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мария Д. Манолова

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско дело № 20213100501719 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:21 часа се явиха:

Въззивникът „ИТЕРАЦИО“ ЕАД е редовно призован, не се явява лично, представлява се от адвокат В.К., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Въззиваемата страна „УНИПАРК ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД е редовно призована, представлява се от адвокат К.Д., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

АДВ. К.:Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид редовното призоваване на страните, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА съгласно Определение № 2506 от 15.07.2021 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по ВЖ вх.

№282863/12.04.2021г. на ИНТЕРАЦИО ЕАД, чрез адв.В.К., срещу решение №260941/16.03.2021г., постановено по ГД № 19763/2019г. по описа на ВРС, 1

XLIX състав, с което съдът е отхвърлил предявените от „ИТЕРАЦИО“ ЕАД, ЕИК 201070270, гр.София, ул.“Галилео Галилей“ 20 против „УНИПАРК ЛОДЖИСТИК“ ЕООД, ЕИК 103955059, гр.Варна, ул.“Цар Симеон I"№29 обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 3 520.49 лв. представляваща внесен гаранционен депозит по договор за наем от 22.02.2017г., дължима след изтичане срока на договора, ведно със сумата 636 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане по чл.86 ал.1 ЗЗД, за периода от 21.03.2019г. до датата на исковата молба 04.12.2019г., както и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане, а в условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на главния иск, да бъде осъден ответника да върне сумата 3520.49 лв. като получена на отпаднало основание - чл.55 ал.1 ЗЗД ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане; сумата 7 604.27 лв., като получена от ответника без основание по фактура № 0000000553/15.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 04.12.2019г. до окончателното изплащане; сумата 7604.27 лв., представляваща внесен гаранционен депозит по договор за наем от 15.03.2018г., дължима от ответника, считано от датата 21.03.2019г. на прекратяване на договора, ведно със сумата 547 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, за периода от 21.03.2019г. до датата на исковата молба 04.12.2019г., както и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане, а в условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на това основание, да бъде осъден ответникът да върне сумата 7 604.27 лв. като получена на отпаднало основание -чл.55 ал.1 ЗЗД, със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

В жалбата се излага, че постановеното решение на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Считат, че неправилно съдът е стигнал до извод, че ответникът има основание да задържи претендираните суми поради насрещно вземане за неплатен наем за м.март 2019г. и суми за неустойки при прекратяване на договора за наем с предизвестие от наемателя. Претендира се отмяна на решението с уважаване на исковете и присъждане разноските за две инстанции.

По същество в жалбата се излага, че по първия договор за наем от 2

22.02.2017г., същият е прекратен на 22.02.2018г. като се дължи връщането на платения депозит. Неоснователно съдът приел, че този депозит е внесен по договора от 22.02.2018г., каквито твърдения не са правени и не произтичат от договорите. Неоснователни се твърдят и направените от ответника възражения за прихващане с останалите суми. Твърди се, че ответникът няма насрещно вземане от наем за март 2019г., тъй като ищецът валидно е упражнил право на задържане за това вземане с писмо от 27.02.2019г., получено от насрещната страна. Това правомощие на ищеца е установено чрез свидетелски показания. По отношение на насрещното вземане за неустойка съдът е игнорирал ОУ, при които са сключени договорите за наем, и чл.11, ал.1, където е предвидено наемателят да предаде на наемодателя депозит – да послужи след прекратяване на договора за наем за заплащане на дължими текущи разноски и покриване нанесени на обекта вреди. В случая не се твърдят тези основания за задържане на депозита. Въззивникът сочи, че в мотивите на съда е налице противоречие относно основанието и моментът на прекратяване на договорите за наем – от една страна като развалени с изявление на ответника от 12.03.2019г., а от друга страна – с предизвестие от ищеца, на 21.03.2019г. Съдът неправилно е приложил ОУ в редакция, която е изготвена за целите на процеса от ответника като не е взел предвид направените в тази връзка оспорвания от ищеца и императивната разпоредба на чл.16, ал.3 ЗЗД. Прави се довод, че по договорите с продължително изпълнение, какъвто е настоящия, промяната в ОУ следва да бъде съобщена на наемателя в достатъчен срок. Щом ответникът не е уведомил ищеца за новите ОУ, то последните нямат сила за него. Съдът изобщо не разгледал възражението за нищожност на клаузата на чл.20, ал.4 от изменените ОУ, поради противоречие с императивна разпоредба на чл.238 ЗЗД, евентуално поради накърняване на добрите нрави. Поддържа се, че всяка страна може да се откаже от безсрочния договор за наем с едномесечно предизвестие като упражняването на това право не може да представлява неизпълнение на договора и да влече задължение за неустойка. Прави се искане въззивният съд са се произнесе изрично по това възражение. В крайна сметка се твърди, че съдът е отхвърлил исковете поради уважени насрещни възражения за прихващане на ответника, за които последният е образувал отделно исково производство – висящо в момента пред СГС, ТО, VI-5 състав, ТД №1764/2020г.

3

В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна УНИПАРК ЛОДЖИСТИК ЕООД чрез адв.Ст.Иванова, за неоснователност на жалбата. Според въззиваемата страна решението е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло, за всички отхвърлени искове. Поддържа се, че основният спор е относно предназначението на внесения по договорите за наем депозити. Според страната, съдът правилно и тълкувал волята на страните, обективирана в договорите за наем като приел, че след прекратяване на договора за наем се дължи връщане на депозита, но че е налице основание на наемодателя да задържи сумата по внесените депозити поради насрещното задължение, произтичащо от наема – за наемна цена и неустойка, съгласно чл.11, ал.2 от ОУ. Налице е основание за задържане на сумите от наемодателя и на основание чл.10, ал.2 от договорите за наем. Поддържа се, че наемодателят има насрещни вземания от наемателя, свързани с неустойки в трикратен на наемната цена размер, поради което следва да задържи изцяло внесените депозити по договорите за наем, което е било правилно обсъдено и възприето от първата инстанция. Поддържа се, че договорите за наем са развалени от ответника поради виновното им неизпълнение от страна на наемателя. Твърди се за неоснователно оплакването, че съдът не се е произнесъл по възражението за непротивопоставимост на изменените ОУ.

Напротив, поддържа се, че ответникът е разгласил по подходящ начин изменението в ОУ като наемателят не е упражнил в 7 дневен срок правото си на възражение срещу същите. Между страните е налице изрично уговорен начин на съобщаване на измененията, поради което чл.16, ал.2 от ЗЗД е неприложима. Страните не правят доказателствени искания и не твърдят допуснати от първата инстанция процесуални нарушения.

АДВ. К.: От името на доверителя ми заявявам, че поддържам жалбата.

Запознат съм с доклада на Съда. Имам само една бележка. Прието е в доклада, че страните не са изложили твърдения за допуснати процесуални нарушения.

Във въззивната жалба съм насочил вниманието Ви към едно процесуално нарушение, което според мен има важно значение за делото, а то е, че Съдът не се е произнесъл по оспорването датата на Общите условия /ОУ/. Говорим за едни ОУ, които са преди да са били изменени в хода на договора, във връзка с чл. 181 от ГПК. С отговора на исковата молба ние сме получили нови ОУ, които са изненадали доверителя ми, своевременно с писмена молба през 4 месец август, мисля датата беше 18-ти, сме направили това възражение. И в първото съдебно заседание сме го доразвили, като сме твърдели, че в края на краищата тези ОУ не са нищо друго, освен един частен документ, който изхожда от другата страна, не носи подпис на доверителя ми и който спрямо нас няма достоверна дата, а и с оглед на всички данни по делото не може да се приеме нещо различно, тъй като тези ОУ са били нотариално заверени много по-късно - на 11.03.2019г., която дата можем да приемем за достоверна.

Съдът е замълчал по този въпрос. Затова аз си позволявам да допълня с това.

Иначе нямам никакви възражения по доклада. Поддържам изцяло въззивната жалба.

АДВ. Д.: Считам, че са изпълнени указанията по отношение на преподписването, ведно с доказателства за представителна власт. Поддържам така депозирания писмен отговор с наведените изложения. Запознат съм с определение № 2506/15.07.2021г. Нямам възражения.

По отношение на допълнението, аз считам, че изложеното от страна на жалбоподателя, че Съдът не се е произнесъл, не е процесуално нарушение. В хода по същество ще посоча и аргументи в тази насока.

Въз основа на направените от страните изявления ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА изготвения от съда доклад с изявлението на пълномощника на въззивника за допуснато процесуално нарушение в постановеното от Районен съд решение, по отношение липсата на произнасяне на Съда по едно от направените възражения, касаещо Общите условия.

АДВ. К.: Дали разполагате с данни от висящо дело в СГС? Имам едно определение за спиране. Ако не е известно, да го представя за сведение.

Представям го.

АДВ. Д.: Запознат съм, но считам, че това производство е преюдициално по отношение на спора пред СГС и без значение това определение тук, тъй като там определението е след приключване с влязъл в сила съдебен акт по разделеното производство. Неотносимо е към момента.

5

АДВ. К.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък на разноски.

АДВ. Д.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък на разноски.

АДВ. К.: Нямам възражения по списъка на насрещната страна.

АДВ. Д.: Правя възражение по списъка на насрещната страна. Считам, че фактическата и правна сложност на настоящото производство не е толкова голяма, за да породи размера на адвокатското възнаграждение да бъде в посочения размер.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. К.: Предвид, че в настоящата инстанция не са излагани някакви нови доводи или пък да са събирани нови доказателства, аз ще моля да постановите решение, с което да уважите въззивната жалба и да отмените първоинстанционното решение с присъждане на разноските за двете инстанции, по съображения, които считам, че подробно съм изложил в писмената защита, която съм представил още пред първа инстанция. На нея се спирам. Тя е напълно актуален за мен документ.

Само да допълня – стана дума за този документ във връзка с допълването на определението – аз считам, че дори на основание чл. 181 ГПК Съдът е длъжен да приеме, че така наречените нови ОУ, които ни сервира ответника имат достоверна дата за доверителя ми от момента, когато са били нотариално заверени. Това в този случай е датата 11.03.2019г. Никакви други данни няма този документ да е ястван пред държавен орган или при някакви обстоятелства, които да правят за мен някакъв друг извод. Дори и на това основание те не трябва да се четат и да се прилагат при решаване на спорните въпроси по делото.

Всъщност има два или три основни въпроси в основата на това дело-кога и как са прекратени тези договори за наем, които са станали причина страните 6 да влязат в настоящия спор. Казал съм с писмена защита и жалбата, че съдът не е бил длъжен да каже по кой от двата способа, за които се твърди, че са били прекратени. Според нас с предизвестие, а според ответната страна като развалени поради неизпълнение от наша страна. Вярвам, че настоящият съд ще се произнесе по този преюдициален донякъде въпрос.

Разпечатката съдържа 48 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd97982c-6978-4bf8-a961-2ed3ec5a86b6