Решение № 1077 от 20.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1077 гр. Пловдив, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20235300501722 по описа за 2023 година Производство по чл.437, ал.1 и сл.ГПК.

Постъпила е жалба от адв.В. К., като пълномощник на Ю. И. С. от гр.*** против Разпореждане от изх. 48674/ 22.05.2023г. по изп.д. № 20128240401875 по описа на ЧСИ К.П., рег.№ ***, район на действие ОС –Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката с вх. № 37150/ 25.04.2023г. , с която е направено искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Иска се отмяна на обжалвания акт на ЧСИ като неправилно и незаконосъобразно.

Съображенията и доводите в жалбата се основават на поддържан довод за настъпила перемпция по делото в два периода : 27.09.2012г – 27.09.2014г., а при условията на алтернативност – 11.05.2015г. – 11.05.2017г., в които се заявява, че е налице бездействие на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД за извършване на изпълнителни действия, както и на органа на изпълнението, както и порочност на действието по конституиране на нов взискател – „ЕОС Матрикс“ ЕООД на мястото на първоначалния такъв „Уникредит Булбанк“ АД.

Постъпили са писмени възражения от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, представлявано от 1

Р. И. М.-Т., в качеството й на ***, чрез пълномощника й юриск. В.Й. , с които се оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложени в нея съображения.

Постъпили са мотиви от ПЧСИ В.К. при ЧСИ К.П., в което становище се иска жалбата да бъде разгледана по същество като недопустима в частта на оспорването на валидността на извършената цесия на процесното вземане, тъй като не е срещу категорията действия на съдебния изпълнител, изброени лимитивно по чл.435, ал.2 ГПК. Ако се счете за допустима жалбата да се остави без уважение поради неоснователност.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите в жалбата, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна, насочена е против подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител в хипотезата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК, подадена е в срока по чл. 436, ал.1 ГПК.

Делото е образувано на 13.07.2012г. по молба на първоначалния взискател „Уникредит Булбанк“ АД против длъжницата Ю. И. С. по издадена ЗНИ № 1276/ 31.01.2011г. по ч.гр.д.№ 1509/ 2011г. по описа на ПРС-ХІІ гр.с. С молбата на основание чл.426, ал.2 ГПК е посочен способ за изпълнение чрез насочване на принудителното изпълнение върху вземания на длъжника от трети лица, като е поискано налагане на запори върху открити на името на длъжника банкови сметки.

С изпращане и връчване на ПДИ изх.№ 26771/ 22.09.2012г. на длъжника, е наложен запор върху трудовото и всяко друго възнаграждение, изплащано от работодателя, както и наложен запор върху вземания от трети лица. С молба вх.№ 35513/ 29.02.2013г. взискателят е поискал както справка относно притежавани от длъжницата регистрирани МПС, така и налагане на запор върху движимите вещи при КАТ.

С ПДИ изх.№ 8119/ 10.02.2015г. отново е наложен запор върху вземания във всички банкови сметки и депозити на името на длъжницата и др. вземания в „Уникредит Булбанк“ АД;

С ПДИ изх.№ 25468/ 13.05.2015г. е наложен запор на вземания на длъжницата освен в „Уникредит Булбанк, така и в „Банка ДСК ЕАД , „Райфайзенбанк България“ ЕАД и Юробанк България“ АД, на които са изпратени запорни съобщения от същата дата с уведомление за потвърждаване с писмо вх.№ 23508/ 27.05.2015г. от „Райфайзенбанк България“ ЕАД. С т.10 на ТР №2/ 26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени тълкувателни 2 разяснения относно юридическите факти, прекъсващи давността съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД, обобщени в разпоредбата като предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането, касаещи материално - правния институт на погасителната давност. Същите юридически факти се отнасят и за прекъсване изтичането на двугодишния процесуален срок за проявление на предпоставките за перемиране на делото по силата на Закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, доколкото съобразно цитираното тълкувателно решение при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния изпълнителен способ, както и, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Сред нелимитивно изброените с тълкувателното решение процесуални действия в изпълнителния процес се посочват : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на показана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др.

Принципно в периода след образуване на изпълнителното производство на 13.07.2012г така описаните извършени от страна на длъжника и взискателя действия безспорно се установява, че през посочения в жалбата период / 27.09.2012г – 27.09.2014г./ и насетне до 26.06.2015г. е действало ППВС №3/1980г., след което е прието ТР №2 от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от това доколкото се касае за процесуален срок като заявено основание за прекратяване на делото поради неиницииране или неизвършване на изпълнителни действия, обобщени в жалбата като 3 бездействие на кредитора, при приемане, че новоприетото Тълкувателно решение №1/ 26.06.2015г има обратно действие, то при така описаните погоре инициирани за предприемане както от страна на първоначалния взискател, така и новоконституирания, вкл. със самото конституиране на нов взискател, е налице прекъсване на течащия срок за перемиране на делото, по арг. от цитираното ТР №1/ 2015г.на ОСГТК на ВКС.

През посочения при условията на алтернативност период -11.05.2015г. – 11.05.2017г., в който след 26.06.2015г е действало Тълкувателното решение №1/ 26.06.2015г по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС срокът е бил отново периодично прекъсван с подаването на молби за приложение на изпълнителни способи през 2015г и 2017г., които съставляват искания за прилагане на определен изпълнителен способ и които прекъсват освен давността, така и течащия срок за перемиране на делото. С оглед на това не може да се възприеме за основателен доводът в жалбата, че в периода 27.09.2012г до 27.09.2014г. , както и насетне за следващия алтернативен период , вкл. в периода 11.05.2015г. – 11.05.2017г. делото е било перемирано поради изтекъл двугодишен срок на бездействие от страна на взискателя.

Налице са инициирани от страна на първоначалния взискател за предприемани като цяло описаните процесуални действия,по смисъла на ТР №1/ 2015г. на ОСГТК на ВКС , сред които налагане на запор върху трудово възнаграждение и движими вещи, както и съответно запори върху вземания на длъжника по банкови сметки, които са годни да прекъснат срока за перемиране на делото. Такива са инициирани и от последващия конституиран взискател, както следва : по молба вх.№ 217/ 05.01.2016г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по представен договор за цесия от 23.11.2015г. между първоначалния взискател и посоченото дружество и такава от 25.01.2016г. за представяне на приложение 1 към договора за цесия относно отбелязването на длъжницата в него, с Разпореждане изх.№ 5087/ 26.01.2016г. е конституиран като взискател частният правоприемник „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за което са изпратени уведомления до страните. С молба вх.№ 43482/ 08.08.2016г на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискано след справка извършване на опис и оценка на притежавани автомобили. С Разпореждане изх.№ 38751/ 24.04.2017г е насрочен опис на движими вещи, а със запорно съобщение изх.№ 56696/ 12.06.2017г. наложен запор на вземания в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД.

4

По отношение на възраженията на жалбоподателката относно конституирането на цесионер като взискател по делото, следва да се отбележи, че посоченото процесуално действие не е предмет на разглеждане в обжалвания акт на съдебния изпълнител, от една страна, от друга такова действие не е включено сред лимитивно изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК основания, за които длъжникът е легитимиран допустимо да обжалва. Съдът при настоящото съдебно обжалване е ограничен от предмета на обжалване, както и петитумът на жалбата, в който не е налице формулирано искане по отношение на посоченото процесуално действие – конституиране на взискател – цесионер, поради което не може да се приеме, че е налице жалба за това, съответно не е налице и основание за произнасяне с диспозитива на съдебния акт по допустимостта на надлежна жалба в тази насока. По така изложените съображения и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от изх. 48674/ 22.05.2023г. по изп.д. № 20128240401875 по описа на ЧСИ К.П., рег.№ ***, район на действие ОС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на Ю. И. С. от гр.*** с вх.

№ 37150/ 25.04.2023г. с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5