Определение № 40715 от 01.10.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 42922/2025
- Вид
- Определение № 40715
- Подписан
- 01.10.2025
- Състав
- КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- § 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т.1 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40715 гр. София, 01.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110142922 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 118, ал. 2 ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 269104 от 08.08.2025 г., подадена от „А 3С Е, чрез адв. К., срещу Д. И. Д., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
В исковата молба ищецът е посочил, че на 15.10.2023 г. е сключил с ответника договор за паричен заем за сумата в размер на 14 000 лв., която следвало да бъде върната в срок до 15.11.2023 г., като съгласно чл. 3 от договора заемополучателят-ответник дължал и лихва в размер на 3% годишно върху реално ползваната сума, която се начислявала от деня на превода до датата на връщане на сумата.
Съгласно чл. 113 ГПК (изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.), исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК (изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Или в случая се касае за задължителна местна подсъдност, за която съдът следи служебно.
В случая главният иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД е за заплащане на сума, която ищецът твърди, че ответникът е получил по сключен между тях договор за паричен заем. В правоотношението с ищеца ответникът безспорно има качество потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно цитираната разпоредба, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Потребителската защита и в частност благоприятната за потребителя специална местна подсъдност по чл. 113 ГПК, ще намери приложение не само когато е предявен иск, произтичащ директно от правата в ЗЗП, т. е. само когато спорът произтича от уредените изрично възможности с ЗЗП. Потребител по договор за кредит, какъвто очевидно е настоящият ответник, от който се претендират суми по този договор, може да се ползва от особената местна подсъдност. Аргумент съдът намира и в това, че съгласно общите принципи на ЗЗП и общностни актове, е предвидена засилена защита на правата на потребителите, вкл. по съдебен ред. Израз на тези принципи е и нормата на § 1 от ДР на ЗЗП (при противоречиви разпоредби се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите). Поради това, с оглед изложените в исковата молба факти и обстоятелства, съставляващи основанието на иска, ищецът води исковете срещу ответника именно в качеството му на потребител на финансова услуга като страна по сключен с ищцовото дружество договор за кредит по смисъла на пар. 13, т. 1 вр. с т. 12 от ДР на ЗЗП. В този смисъл, релевантно за определяне на местната подсъдност е качеството на ответника на потребител на финансова услуга. Подсъдността по чл. 113 ГПК не е предвидена само за 1 спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а за всички спорове между търговци и потребители (в този смисъл са Определение №241/05.04.2013 г. по ч.т.д.№1395/2013 г. на ВКС-ІІ т.о., Определение №1019/09.11.2012 г. по ч.т.д.№783/2012 г. на ВКС-II т.о.
Определение № 607/23.11.2015 г. по ч. т. д. № 2314/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о., както и Определение № 160 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1101/2017 г., IV г. о., ГК).
В случая от извършената справка за адресна регистрация се установява, че настоящият адрес на ответника е в с. Горни Окол, община Самоков.
Ето защо и съобразно чл. 113 ГПК производство следва да бъде прекратено, а делото да бъде изпратено на Районен съд – Самоков.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 42922/2025 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 167 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Самоков.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.
След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на Районен съд – Самоков.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2