Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1745 от 08.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 820/2025
Вид
Решение № 1745
Подписан
08.12.2025
В сила
08.12.2025
Състав
Петя Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.88 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.309 · Търговски закон
  • чл.367 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1745 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20251100900820 по описа за 2025 година

Софийски градски съд е сезиран с предявени от „Арт Билд Ап“ ООД против „Веха“ ООД с ЕИК 207432420 осъдителни искове за заплащане на следните парични суми:

1.

19 575 лева - представляваща неустойка за частично разваляне на Договор за изработка, доставка и монтаж на мебели от 11.10.2024 г, подробно описани в договора, в Приложения към него и в два анекса, сключени съответно на 24.10.2024 г. (Анекс № 1) и на 27.11.2024 г. (Анекс № 2), поради неизпълнение на Анекс №2 от 27.11.2024 г. и връщане на платеното му по Анекс №2 възнаграждение — основание по чл.23 от договора, вр. чл.92 от ЗЗД и чл.309 от ТЗ (неустойката от 6 525 лева) и основание по чл.23 от договора, вр. чл.88 от ЗЗД (връщане на платените 13 050 лева)

2.

26 000 лева - представляваща част от неустойка по чл.22, ал.1 от Договора от 11.10.2024 г., вр. чл.92 от ЗЗД и чл.309 от ТЗ, която неустойка в пълен размер е 64 383 лева.

Претендира и законната лихва върху присъдените суми от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите, както и всички разноски по делото.

В срока по чл.367 ТЗ ответникът не е депозирал писмен отговор.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при спазване на разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.239, ал.1 от ГПК, прие от фактическа и правна страна следното:

В първото съдебно заседание по делото ответникът

›не се явява и не изпраща процесуален представител, въпреки че е редовно призован, освен това ›не е представил отговор на исковата молба и ›не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, след като са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, а ищецът е направил ›искане по чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. С оглед събраните по делото писмени доказателства, които подкрепят обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът намира, че исковете са ›вероятно основателни, поради което са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване неприсъствено съдебно решение.

1

За да направи този извод, съдът взе предвид установеното от доказателствата по делото договор, анекси, Приложение №1, Приложение №3, стокови разписки – 2 бр., счетоводна справка, покана и извлечение от ел.поща, че:

Страните са в договорни правоотношения, възникнали на основание договор за изработка, доставка и монтаж на мебели, подробно описани в договора, в Приложения към него и в два анекса, сключени съответно на 24.10.2024 г. (Анекс № 1) и на 27.11.2024 г.

(Анекс № 2), като гардероби, легла, нощни шкафчета, трапезарии столове, маси, барстолове, дивани, табуретки, шкафове за баня и др.,— за обзавеждане на изградените в поземлен имот с идентификатор *** в землището на с. Баня, община Разлог, местност „Бански път“, собственост на дъщерното на ищеца дружество „Баня Спрингс“ ООД 5 (пет) броя къщи за гости, които са въведени в експлоатация на 06.01.2025 г. С договора и анексите страните уговорили срокове за доставка и монтаж на мебелите, които се изработвали от изпълнител в Република Турция и се транспортирали до къщите в с. Баня, като след това трябвало и да се сглобят от работници на изпълнителя (ответника).

Уговореният срок за доставка и сглобяване на мебелите бил до 30.11.2024 г. - чл.3, ал.2 от Договора, като в Анекс №1 страните се споразумели, че за допълнителните работи по анекса, срокът е 05.12.2024 г. В Анекс № 2, сключен на 27.11.2024 г. било допълнително предвидено само, че за парапетите /ръкохватките/ срокът за доставка и монтаж е 40 дена.

С договора си страните са уговорили неустоечни клаузи — от чл.22 до чл.26 вкл., като има предвидени неустойки, както за забавено изпълнение (чл.22), така и за разваляне на договора по вина на изпълнителя (ответника) — чл.23. Съгласно клаузите на чл.22, ал.1 и ал.2 от Договора, изпълнителят (ответник) дължал неустойка при забава относно сроковете за изпълнение, като неустойката е в размер на 0,5% от стойността на договора за всеки ден просрочие.

Стойността на договора е в размер на 162 333 лева, без ДДС, но с Анекс № 1 и Анекс № 2 са поръчани допълнителни мебели/обзавеждане, което съответно увеличавало същата.

По Анекс № 1 от 24.10.2024 г. и Приложение № 2 (1) възложителят-ищец е поръчал допълнителни мебели (гардероби, шкафчета за баня, табуретки, маса и др.) за още 52 279 лева, без ДДС, с което стойността на Договора нараснала до 214 612 лева, без ДДС.

Допълнително с Анекс № 2 от 27.11.2024 г. страните са се съгласили да се изработят, доставят и сглобят допълнителни детайли — ръкохватки (парапети) от дърво (дъб), което е увеличило стойността на Договора с още 21 750 лева с вкл. ДДС, или общата стойност става 232 737 лева, без ДДС. От представените доказателства, както и изявлението на ищеца в исковата молба следва, че поради пълно неизпълнение на поетите с Анекс №2 задължения, той като възложител едностранно разваля договора в частта по Анекс № 2 от 27.11.2024 г., касаещ изработка, доставка и монтаж на дървени ръкохватки (парапети), на основание по чл.87, вр. чл.88 от ЗЗД и чл.23 от Договора.

Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД неустойка се дължи ако А/ е била уговорена от страните или да е установена от закона; Б) кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни при двустранните договори, но не и ако е изключително виновен за неизпълнението на другата страна; В) длъжникът виновно да не е изпълнил изцяло договора или да го е изпълнил лошо или със забава.

С оглед на установеното от фактическа и правна страна по делото, съдът намира че в случая са налице всички предпоставки за присъждане на договорената неустойка по чл.22 от договора за забавено изпълнение по отношение на поетите с Договора, Анекс №1 задължения за доставка и монтаж на мебели, както и неизпълнение на поетите с Анекс №2 задължения, което е дало основание за едностранно разваляне на договора в тази му част.

След намаляването на стойността на договора с 21 750 лв. (стойността на 2 възложените с Анекс №2 работи) неустойка за забава следва да се начисли само върху стойността на мебелите по договора и по Анекс № 1, която е 214 612 лева, без ДДС, като върху тази стойност следва да се начисли уговорената неустойка за забава по чл.22 от договора, с максимален размер от 30 % ( който при аритметично изчисляване възлизаща на 64 383, 60 лв.)

Съгласно клаузата на чл.23 от договора, след развалянето му в частта по Анекс №2, на стойност 21 750 лв., изпълнителят дължи както връщането на платените на 28.11.2024 г. суми в размер на 13 050 лв., така и неустойка в размер на 0, 5% на ден, с максимален размер от 30 % (аритметично изчислен на 6525 лв.)

С оглед на изложеното, съдът намира, че за ответника възниква задължение да заплати исковите суми, които са изискуеми и предявените искови претенции са вероятно основателни, че ответникът не е подал отговор и не е взел становище по иска и са налице предпоставките по чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване неприсъствено съдебно решение, с което исковете да бъде уважени без да се излагат мотиви по същество.

Като последица и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1 823 лв. разноски за внесена държавна такса, 4000 лв. за адвокатско възнаграждение и 40 лв. разноски в производство по обезпечение на бъдещ иск, за които са представени списък по чл.80 от ГПК и доказателства към него (стр.50-53).

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Веха“ ООД, ЕИК: 207432420, гр. София, ***, ет. 3, офис 8 да заплати на „Арт Билд Ап“ ООД с ЕИК 131104390 както следва: - сумата от 19 575 лева - представляваща неустойка за частично разваляне на Договор за изработка, доставка и монтаж на мебели от 11.10.2024 г, подробно описани в договора раздел V, чл.10, т.2.1.-2.7., в Приложения към него и Анекс №1 от 24.10.2024 г. и Анекс №2 от 27.11.2024 г. поради неизпълнение на поетите с Анекс №2 от 27.11.2024 г. задължения и връщане на платеното му по Анекс №2 възнаграждение — на основание по чл.23 от договора, вр. чл.92 от ЗЗД и чл.309 от ТЗ (неустойката от 6 525 лева) и основание по чл.23 от договора, вр. чл.88 от ЗЗД (връщане на платените 13 050 лева), ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.04.2025 г. до окончателното й изплащане;

-сумата от

26 000 лева – частично предявена искова претенция за неустойка по чл.22, ал.1 от Договор за изработка, доставка и монтаж на мебели от 11.10.2024 г., вр. чл.92 от ЗЗД и чл.309 от ТЗ, от пълния й размер от 64 383 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.04.2025 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс, „Веха“ ООД, ЕИК: 207432420, гр. София, ***, ет. 3, офис 8 да заплати на „Арт Билд Ап“ ООД с ЕИК 131104390 разноски в размер на 1 823 лв. за държавна такса, 4000 лв. за адвокатско възнаграждение и 40 лв. разноски в производство по обезпечение на бъдещ иск.

Съгласно чл.239, ал.4 от Гражданския процесуален кодекс решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

3

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4