Определение № 291 от 09.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Търговско дело 209/2023
- Вид
- Определение № 291
- Подписан
- 09.07.2025
- В сила
- 26.07.2025
- Състав
- Елеонора Петрова Серафимова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.121 ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.36 и 38 · Закон за адвокатурата
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 291 гр. Пазарджик, 09.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20235200900209 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение № 52/01.05.2025 г., с което претенциите на ищците З. Д. П., ЕГН ********** и И.
Х. П., ЕГН **********, против „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, са частично уважени, като в полза на адв. Д. Т. е присъден и адвокатски хонорар по реда на чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 2 200 лева.
С молба с вх.№ 5127/14.05.2025 г. адв. Т. е отправил искане по реда на чл.248 ГПК - за изменение на крайният съдебен акт в частта му за разноските – определен адвокатски хонорар за неговата работа. Твърди се, че присъденият адвокатски хонорар в негова полза не отговаря на минималния размер определен с Наредба №1/09.07.2004 г., който според него е в размер на общо 2750 лева за представителството му и на двамата ищци. Наред с това прави искане за изменение и на присъдения в полза на ответното застрахователно дружество размер на адвокатски хонорар, който според него следва да е 1800 лева, дължим от ищците, а не в определния от съда размер 1990 лева общо.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от ответното застрахователно дружество.
Съдът съобразявайки молбата на ищците намира, че искането по чл.248 ГПК е подадено в законния срок от легитимирана страна, поради което като процесуално допустимо следва да бъде разгледано.
Съдът намира, че молбата се явява частично основателна поради 1 следните съображения:
В съдебният си акт, в частта му относно разноските, съдът е съобразил установената трайна съдебна практика след постановяването на решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, че българският съд не може да определи следващото се адвокатско възнаграждение на база размерите, предвидени в приетата от Висшия адвокатски съвет наредба, макар и издадена по законовата делегация от чл.121 ал.1 във вр. с чл.36 и 38 от Закона за адвокатурата. Ето защо в случая при надлежно направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв настоящият състав като е съобразил и критериите залегнали в т. 3 от ТР №6/06.11.2013 г. по т.д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е приел, че възнаграждението на адвокат Т. за положения от него труд, при съобразяване то да е справедливо и обосновано с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема и съдържанието на предоставените от адвоката правна защита и съдействие, както и изхода на спора е в общ размер на 2 200 лева или 1750 лева по иска на З П. и 640 лева по иска на И. П. поотделно. От проверката обаче настоящият съдебен състав установи, че е допуснал грешка при сбора на тези две суми, който фактически е 2390 лева, а не посочения размер 2200 лева. Ето защо в тази й част молбата на адв.Т. следва да се уважи, като се измени решението и се присъди в негова полза общо дължимото му се от ответната застрахователна компания възнаграждение в размер на 2 390 лева.
В останалата й част молбата по реда на чл.248 от ГПК за намаляване разноските присъдени в полза на ответната застрахователна компания, съдът, съобразно изложеното по – горе, намира за неоснователна доколкото изводите му относно размера на дължимото от ищците възнаграждение са съобразени, както със съдебната практика, така и с размера на отхвърлените искове, предявени от ищците.
Воден от горното и на основание чл.248, ал.3 ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 52/01.05.2025 г. постановено по т.д.№209/2023 г. в частта за разноските, като
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес 2 на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. С. Т. от САК, с ЛН в ЕАР 1700553310 , сумата 2 390 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, изчислено по компенсация съобразно уважената част от исковете.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 5127/14.05.2025 г., депозирана от ищците З. Д. П., ЕГН ********** и И. Х. П., ЕГН ********** чрез пълномощника им адв. Д. Т., с искане за изменение на Решение № 52/01.05.2025 г. постановено по т.д.№209/2023 г. по описа на Пз ОС в останалата й част за разноските, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 3