Решение № 1126 от 30.07.2020, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№1126/30.7.2020г. 2020г.

Година 2020 Град Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и седми състав

На седми юли

Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 1664 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.С.М., ЕГН: **********, с адрес ***, м-т „Боровец", депозирана чрез адв. В.О.М. ***, против Наказателно постановление №

17-0442-000199/30.03.2017 год., издадено от Началника на РУП към ОДМВР, РУ 04 - Варна, с което му е наложено : административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и са му отнети общо 12 точки.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно.

Сочи се, че в хода на производството по установяване на административно нарушение и налагането на административното наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не били спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

На второ място се оспорват констатациите в АУАН и НП, като се сочи, че нарушението не е доказано.

На трето място в жалбата се изтъква, че в процесния случай НП е издадено на 30.03.2017г., от която дата е започнала да тече обикновената тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за връчване на НП. Твърди се, че не били налице действия водещи до прекъсване и/или спиране на течащата обикновена давност за връчване на НП. При тези обстоятелства, се сочи, че към датата на връчване на НП - 21.04.2020 г. е изтекла 3-тригодишна давност за преследване по чл. 80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, като се изтъква, че това има за последица отпадане на възможността спрямо сочения като нарушител да може да бъде завършено започналото административнонаказателно преследване с реализиране на отговорността му за евентуално извършеното административно нарушение.

С тези и други аргументи се иска отмяната на НП. Претендират се и съдебно-деловодните разноски, сторени за адвокатски хонорар, за което се прилага договор за правна защита и съдействие.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител –адв.М.. По съществото на делото адв. М. пледира да се уважи жалбата, и НП да бъде отменено, като изтиква аргументите посочени в жалбата, както и други аргументи.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се редсавлява в първото по делото заседание от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. Във второто и в последното по делото заседание ю.к. не се явява, но ангажира писмено становище по жалбата, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят В.С.М. е правоспособен водач на МПС от месец декември 1998г. В периода от 2000г. до 2017г. спрямо него били издадени и влезли в сила общо 19 наказателни постановления за различни нарушения на ЗДвП. В този период били прекратени по давност общо три АНП, касаещи нарушения на ЗДвП и били издадени общо 12 фиша за различни нарушения на ЗДвП .

На 28.02.2017 г. около 10:30 часа в гр.Варна, кв.Аспарухово, по ул.“Перикоп“, посока ул.“Народни Будители“ въззивникът управлявал собствения си л.а. „Ауди А4“ с peг. № В0151ВВ. В същото това време смесен екип , формиран от мл.автоконтрольор и служител от охранителна полиция при Четвърто РУ- св.В.А. и св. Т.Б., осъществявали служебните си задължения. Те били със служебен автомобил с обозначителни знаци „Полиция“ и спрели за проверка въззивника. Органите на реда обяснили на възз., че следва да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества с техническо средство полеви тест „Дрегер Друг Чек 3000“. Възз. отказал да му бъде извършена проверка, тъй като споделил с органите на полицията, че е употребил наркотици. Предвид отказа на водача, св.А. издал на възз.талон за медицинско изследване №0400911, в което вписал, че той отказва да бъде пробван за наркотици или други упойващи вещества, както и че трябва да се яви във ВМА-Варна. В талона било вписано още, че същият е връчен на възз. в 11.25ч. на 28.02.2017г., като не бил вписан час за явяване в лечебното заведение, а в графата за час за явяване св.А. посочил – „отведен“.

Междувременно, служителите на реда докладвали за случая на ОДЧ при Четвърто РУ-Варна, като на място бил изпратен екип от двама оперативни работници- свидетелите И.И. и А.П. , които извършили проверка на автомобила на въззивника за наличието на наркотични вещества. За проверката те съставили протокол по реда на ЗМВР.

Действията на полицейските служители по проверката на автомобила на възз. за наркотични вещества, били възприети от св.А.Х. , който по това време се намирал на терасата на дома си- фамилна къща на ул.“Перикоп“ №15. Св.Х. се познавал с възз. тъй като последният живеел в същата фамилна къща. Св.Х. направил 2 бр. снимки на проверката с мобилния си телефон от терасата на дома си.

Впоследствие около 13.20ч., същия ден, възз. бил отведен от органите на полицията във ВМА-МБАЛ –Варна, където бил приет от д-р М.П. изпълняваща длъжността „Началник мултипрофилно спешно отделение“.

Д-р П. съставила Протокол за медицинска експертиза за употреба на алкохол или друго силно упойващо средство амб.№11088/28.02.2017г., в което вписала данните на въззивника. Тъй като възз.отказал даването на кръвна проба, лекарят удостоверил това обстоятелство в цитирания протокол, което било удостоверено с подписите на възз., св.А. и освидетелстващия лекар П..

Посещението му било отразено и в журнала на лечебното заведение, където било вписано, че М. е доведен от В.А. от Четвърто РУ за проба за наркотици с талин №0400911, било отбелязано и че лицето отказва кръвна проба.

При така установеното, още същата вечер св.А. съставил срещу въззивника АУАН, в който посочил, че възз. е управление на лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№в0151ВВ на 28.02.2017г, около 10.30 ч. г. в гр. Варна, кв.Аспарухово, ул.“Перикоп“ до №15 , посока ул.“Народни Будители“ и отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство полеви тест „Дрегер Друг Чек 3000“. Посочено е още, че възз. отказва да му бъде взета кръвна проба. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражение. Такива не постъпили и в законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН.

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел, че фактическите констатации на актосъставителя. НП било връчено лично на жалбоподателя на 21.04.2020г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, талон за медицинско изследване, справки и писмени материали получени от МБАЛ-Варна при ВМА-София, справка, доклад за проверени лица, информационна карта за дейността на наряда при Четвърто РУ, докладна записка, изготвена от св.А., заповед за задържане и др., както и веществените такива- два броя фотоснимки, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с.з. от свидетелите А., Б., И. и П.– първите двама очевидци на деянието и на отказа за тестване с техническото средство, а последните двама-извършили последваща проверка на автомобила на възз..

Техните показания по отношение на главния факт на доказване в настоящото производство – че възз. е бил водач на МПС и че е отказал тестване за наркотични вещества на датата посочена в АУАН и НП, са последователни, логични и взаимно допълващи се. Известни незначителни противоречия в показанията на свидетелите, предвид факта, че от процесния инцидент до деня на съдебното заседание по делото са изминали повече от три години и предвид обстоятелството, че същите са полицейски органи, които всеки ден се сблъскват с различни ситуации в хода на дейността си, не са от категорията да компрометират и дискредитират показанията на същите.

Обстоятелството, че съгласно поставените задачи, нарядът на служителите е включвал задачите – специализирана полицейска операция /СПО/-алкохол, терор, акцизни стоки, демонстративно управление на МПС, противодействие на битовата престъпност не означава, че същите не биха могли да извършат проверка и за наличие на наркотици или за управление под тяхното въздействие. Противното, каквото е становището на защитата, означава, че полицейските органи, чиито основна функция е противодействие на престъпността и охрана на обществения ред /чл.2 от ЗМВР/ не биха могли да излязат от поставените задачи и следователно биха нарушили основните си задължения по закон, а не такъв е смисълът на ЗМВР.

На следващо място, твърденията на защитата, че полицейските органи А. и Б. не са спрели за проверка възз. в 10.30ч., тъй като били извършили проверка в 10.25ч. на ул.“Калач“ също не могат да компрометират показанията на тези свидетели, че именно те са спрели за проверка възз.

Това е така, тъй като видно от приложения по делото доклад за проверени лица, АП-411-414, какъвто наряд са изпълнявали двамата служители на реда, именно те двамата в 10.25ч. са проверили лицето И.Й. на ул.“Калач“, като от липсата на отбелязване в графата „взето отношение“ е видно, че проверката се е състояла само в проверка на документи на лицето, доколкото са вписани идентификационни данни-име и ЕГН, без да е взето каквото и да било отношение, горното е възможно и в рамките на 5 минути. Нещо повече, обикновена справка в интернет пространството, общодостъпно за всеки, показва, че ул.“Перикоп“ и ул.“Калач“, не само че се намират в кв.Аспарухово, но и са в непосредствена близост, като дори имат обща пресечка. Ето защо е напълно възможно в рамките на пет минути, полицейските органи да са спрели за проверка възз. имено на ул.“Перикоп“ до №15.

По въпроса, че именно А. и Б. са спрели за проверка възз. показанията на полицейските органи са еднопосочни, като кореспондират и с приложените писмени доказателства- доклад за проверени лица и превозни средства, докладна записка , изготвена от А.. По този въпрос както А. и Б., така и И. и П. са категорични, че възз. е спрян за проверка от смесения екип на Четвърто РУ, като впоследствие предвид наличието на данни за употреба на наркотични вещества на място са пристигнали оперативните работници И. и П., които са извършили проверка на автомобила за такива вещества. В тази част показанията на служителите на реда се подкрепят и от писмените доказателства по делото, а именно доклад за проверени лица и превозни средства и докладна записка , изготвена от А.. От тези два документа е видно, че А. и Б. са извършили проверка на водача, който е бил спрян от тях. В ДЗ, изготвена на 28.02.2017г., видно от вписаната в нея на две места дата т.е. в процесния ден, а не както твърди защитата на

25.02.2017г., св.А. е посочил, че автомобилът е спрян от неговия наряд т.е. от него и колегата му Б.. Еднопосочно е и отразяването в доклада за проверени лица, като в тези два документа не е отбелязано, че смесеният екип е оказвал съдействие или пък е повикан от друг екип при Четвърто РУ-Варна.

Фактът, че именно смесеният екип от униформени служители е спрял за проверка възз. личи ясно и от приложените по делото фотоснимки, които съдът кредитира като съдържание, доколкото всички полицейски органи се разпознаха на тях. Видно то тези снимки полицейският автомобил с обозначителни знаци е спрян пред автомобила на възз. Логично е при спиране за проверка, именно служебният автомобил да бъде спрян пред този на проверявания, с оглед избягване осуетяването на проверката. По въпроса, че автомобилът на възз. се намирал в насрещната пътна лента, би могло да се посочи, че не е прецедент по улиците да се движат МПС в насрещна пътна лента.